понеделник, април 17

Имаме най-красивия ансамбъл, да го пазим

Тази година българският ансамбъл не спира да удивява всички. Вече гледахме съчетанията не само на рускините, които нашият отбор победи дори на техен терен, в Москва, но и на другите отбори с претенции за почетната стълбичка. Сред тях е и отборът на Италия, който редовно обира медалите на домакинското си състезание за световната купа.

Победихме и италианките, а сега е важно никой в отбора да не се пренавива. Композициите ни са единствени по рода си и са много трудни, но и заслужават да бъдат изиграни с удоволствие. Да играят с лекота заслужават и самите момичета.  Говори се, че някои от момичетата имат болки и контузии. 

Затова беше важно и остава важно да има подготвени резерви. Момичетата в първоначалната селекция за този отбор бяха изключителни до една и съм сигурна, че основният състав е избран много трудно. През годините сме правили грешката да пускаме състезателки да играят със сериозни болки. А не е нужно. Освен, че здравето е най-важно ,от това не остават нито хубави спомени, нито идват златни медали.

Истината е, че в България е напълно възможно да имаме 10 момичета на нивото на петте, които изиграха невероятните обръчи в Италия миналия уикенд. Всъщност, разширената селекция включваше 10 такива момичета. Въпросът не е в липсата на таланти, а в правилните решения и в поемането на рискове, само когато е абсолютно необходимо. За да имаш отбор, който играе съчетания с класи над останалите, трябва да имаш и резерви. 

Няма сполучлив вариант, в който треньорите ще стоят на тръни месеци на ред и просто ще се надяват, че никой никога няма да се разболее, например.  Най-силните отбори не са тези, в които никога не възникват болки и контузии, а тези, които са подготвени, че това може да се случи. А ако е толкова скъпо, както някои твърдят, да се подготвят няколко резерви, то отборът може би трябва да потърси допълнителни споснори или да направи дарителска кампания сред феновете. Но не и да разчита, че титулярките са винаги неуязвими.




неделя, април 2

Новата победа на една малка гимнастическа школа със световно значние

На турнира от серията Гран При в Марбея, Испания, българката Невяна Владинова спечели три сребърни и един бронзов медал.  Много зрители и специалисти са на мнение, че медалът на бухалки трябваше да бъде златен. Съгласна съм с тях.

Преди да продължа с критика към съдийството, първо искам да кажа, че ужасно много харесвам Александра Солдатова. Харесвам я много повече от много други звезди в руския отбор преди и сега: сестри Аверини, Бравикова, Хонина, Сергеева, Синицина, Титова. Всъщност, харесвам я толкова, колкото харесвах и Маргарита Мамун, олимпийската шампионка или изключителната Кудрявцева. Харесвам Солдатова, защото е безкрайно талантлива, зрелищна за гледане, защото излиза с нови елементи и работи над себе си, защото, за разлика от сестрите Аверини, е изразителна и играе с музиката.

На бухалки обаче, в това състезание, Невяна беше по-добра от нея. И двете започват от максимална трудност 10,  така че разликите идват от оценката за изпълнение. На това състезание, Солдатова залитна в началото на съчетанието и при едното изхвърляне буквално тичаше по килима, за да догони една бухалка, която отиде далеч. Невяна нямаше такива неточности. Невяна игра прецизно и уверено, показа една изключителна композиця, и заслужаваше златния медал.

А сега да поговорим за някои факти извън това състезание. Населението на Русия е над 140 милиона. От тях, според някои източници,  над 100 хиляди момичета в Русия тренират гимнастика. При тези мащаби, невъзможно е от 100 момичета да няма поне една Саша Солдатова. Но въпросът не е в мащабите и далеч не е в това, че България е малка държава. 

Спортът има правила и първото от тях е: нека спечели най-добрият.   Въпросът не е само дали си най-гъвкавата и дали представяш най-голямата държава. 

Въпросът е дали печелиш справедливо и по правилата. Защото ако спрем да играем по правилата,   в един момент на никой няма да му се играе. 

Кой би искал да се поти по 50 часа седмично в залата, за да може всеки път да са първи едни и същи хора, дори ако играят с грешки?! Кой зрител би приел този спорт по сериозен начин? Все едно някой да се спъне по време на бягането на 200 метра и пак да му дадат златен медал. Отговорът е, че дори ако печели толкова добра гимнастичка като красавицата Солдатова, пак няма начин това да е истински спорт, не и ако не спазват правилата. 

При тези обстоятелства, трябва да сме благодарни на  тези, които се трудят и не се отказват от спорта, дори ако правилата не са съвсем спазени.  Невяна е една от гимнастичките, които дават надежда на младото поколение, че в този спорт има смисъл. Че ако работиш, един ден ще получиш признанието, което ти се полага по правилата. Затова медалите, спечелени от Невяна днес, са победа за цялата българската школа и за самия спорт изобщо.  

събота, април 1

Първа оценка над 19 за Невяна Владинова, и ще има още много

Днес на Гран При в Испания Невяна Владинова стана първата българка гимнастичка, получила оценка над 19 по новия правилник на голямо международно състезание. За съчетанието си с бухалки, което отдавна смятам за най-оригиналното в света с този уред, тя получи 19.100 (от максимални 20).

Най-после имаме гимнастичка, която показва трудности и с тяло, и с уред, поставени по майсторски начин в невероятно интересни композиции. Отне много години да се върнем на това високо световно ниво, в което не само сме в елита на света, но показваме гимнастика, която е нова, различна и уникална. Много се вълнувам за Невяна!

Сега е моментът да кажа, че няма никакъв смисъл Невяна да пропуска състезания. Втората състезателка, изпращана по големи турнири, може да се редува. Невяна обаче трябва да бъде на всяко голямо състезание и скоро да получи не една, а 4 оценки над 19.

Харесвам всички съчетания на Невяна, но за мен обръчът и бухалките са много над показаното и от руските, и от украинските състезателки, а дори и от примите на българския отбор в близкото минало. Това са съчетания, които спират дъха, заредени са с много зрелищни моменти и изразителност. Както се изрази една руска коментаторка: това е изкуството на владеене на бухалките.

За тези, които не са гледали това изключително съчетание, ето изиграването от държавния турнир "Жулиета Шишманова". Все още очаквам клип с по-добро качество и от днешното състезание.