Боряна, защитничката

С много вълнение и много грешки мина световното първенство в Баку тази година. Грешки направиха и опитни състезателки като Катя Галкина от Беларус, и дебютантки, и ансамбли, и, разбира се, съдии!  (За съдийството, много фенове писаха, всички отбори и федерации трябва да вземат мерки и да се опитат заедно да променят статуквото, ако искаме любимия ни спорт да остане олимпийска дисциплина и да не стане за смях).

Други състезателки издържаха на напрежението и играха силно: Линой Ашрам, която доказа, че е най-интересната за гледане гимнастичка в света, Влада Николченко, която завоюва бронзов медал със златен отенък на бухалки, американките Евита Грискенас и Лора Зенг, които  блестяха със стил и оригиналност и станаха единствените гимнастички извън Европа сред първите 12.

Наследството и името на българската школа защити Боряна Калейн с едно четвърто място в многобоя, което е категорична заявка за медали, и с две пети места, на обръч и топка, във финалите. 

Въпреки че е най-млада и с най-малко опит в българския отбор, Боряна през целия сезон се открои като примата на националния ни състав. Тя е и единствената, която реално може да има амбиции за медали и показва истинско развитие. За съжаление, отборът е в защитна позиция. Опитваме се да защитим мястото си сред най-добрите шест отбора и индивидуални състезателки. В тази защитна борба Боряна изнесе и тежестта на отборното състезание, и два силни финала, и блестящ многобой. Не мога да не се поклоня с възхищение и благодарност към тази изключително талантлива и вдъхновяваща гимнастичка. Браво, Боряна! Само напред!

А не мога и да не си помечтая за момент. Или просто да се опитам да си представя къде щеше да стигне Боряна Калейн, ако имаше реална подкрепа от собствента си федерация и ако имаше стратегия за нейното утвърждаване на световната сцена.  Дано такава стратегия скоро се появи, за да ни защити Боряна отново. Този път на Олимпиадата в Токио.

Златните момичета от ансамбъла заслужават повече. И не са само те!

Тази неделя в Минск българките спечелиха злато в съчетанието с обръчи и бухалки на състезание от серията турнири за световната купа в Минск. До тази победа обаче се стигна след като руският отбор направи поне 5 груби грешки. По време на състезанието за многобоя, както и във финала на 5 топки, рускините бяха класирани пред българския ансамбъл, въпреки грешките.  Всичко това трябва да спре и то трябва да спре сега.  Много преди Токио, този пълен съдийски ад трябва да спре.

Искам да кажа напълно ясно: аз харесвам руския отбор. Писала съм много пъти за тях, както и за гимнастички от Беларус, Украйна, Израел, Италия, САЩ, Корея.  Писала съм и за състезателки от не толкова "гимнастически" държави като Австралия, Южна Африка и Египет.

Вярвам дълбоко и безотказано, че всяка гимнастичка на света заслужава шанса да играе възможно най-силно и да знае, че ще бъде оценена справедливо. От много години, вероятно близо 30, в художествената гимнастика това не се случва.

Едно е, когато имаме трудно съчетание, изиграно с грешки, и то получава по-висока оценка отколкото не толкова трудно съчетание, но пък чисто изиграно. Случаят тук не е такъв. Българският ансамбъл има заложена изключителна трудност в своите композиции. Когато ги изиграят без грешка, не могат да бъдат класирани пред тях отбори с подобно ниво на трудност, но с изпускания. Това не е спорт, а някаква подигравка!

Не мога да си представя, че един истински спортист ще иска да му поднасят медалите даром. Целият смисъл на спорта е това да победи най-добрият.

Ако обаче има проблематични правила, заложени в правилника за оценяване, които позволяват да се дават златни медали при многобройни грешки, то тези правила трябва да се променят. Феновете на другите спортове ни гледат и ни се присмиват. По състезания ходят по няколко хиляди и още толкова ги гледат по телевизията. Този спорт заслужава повече. Тези момичета, всички до една, залужават повече.

Не може близначките Аверини да изпуснат топка и да изметат килима с лентата и пак да са първи. Не е вярно, че никой друг няма тяхното ниво на трудност. Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус имат заложени трудности на световно ниво и от много години им се пречи заслужено да победят. Галкина игра силно в няколко състезания и не беше оценена. След това позагуби мотивация. А кой би реагирал иначе? Работиш по 50 часа на седмица в залата, излизаш, играеш без грешка елементи, които точно 5 души в света могат и, хоп,  някой с грешки се озовава пред теб. Защо?

Още на Олимпиадата в Атланта през 1996-та, Батирчина от Русия с груба грешка се оказа сребърен медалист, когато след нея изключителни състезателки, със заложена максимална трудност, като Витриченко от Украйна, играха чисто. СТИГА ТОЛКОВА. Още колко години ще търпим?

Ако правилникът позволява да се гони уред из целия килим и това да не се наказва, нека променим този проклет правилник. Иначе ще изглеждаме несериозно всички: и състезателите, и треньорите, и феновете на този спорт. Не може да се спъват хора  по килима и да тичат напред-назад без никакъв синхрон с музиката и пак да са първи! Никой не нарича това "спорт"!

И нека повторя: няма нищо лично към тези свръхталантливи деца Дина и Арина Аверини, нито към ансамбъла на Русия. Те са великолепни гимнастички. Те също заслужават, като всеки друг, да бъдат оценявани реално и сами да извоюват своите победи.

Художествената гимнастика трябва да стане спорт, в който най-добрият има шанс да победи, а не да стои и да очаква някакви съдийски машинации и схеми да определят съдбата на медалите. Не трябва да е толкова трудно да се качват на подиума състезатели, които чисто и просто заслужават да са там.

Цял свят настръхва от съчетанията на българския ансамбъл и знае, че са изключителни. Не, не може да се избутват преди тях състезатели, които грешат. Не е приемливо. И ако досега българската федерация си затрайваше и казваше, че сме златни дори и ако спечелим бронз,  то това винаги е било грешен избор.  Беше грешка, когато безмерно красивият ни ансамбъл стана втори на Олимпиадата в Атланта през 1996-та. Ако продължим да си траем, тази грешка ще се повтори. Тя просто е на път да се повтори. Редовно орязват оценките на нашите за многобой и им "дават" по някой медал във финалите.  А ТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ!!! Защо го позволяваме?

Накрая ще кажа и друго: вярно е, че феновете не сме съдии. Не сме учили за съдии и не знаем правилника. Но ние сме смисълът да го има този спорт: пред празни зали този спорт нямаше да съществува. И ако един фен с просто око вижда несправедливостта, значи никой друг няма право да си затвори очите за нея.

Блестящи италианки посягат към медалите

Откакто гледах новата лента на Милена Балдасари, не искам да гледам как другите играят лента. Липсва изяществото, оригналността в боравенията, вълнуващата музикална интерпретация.  Но ако трябва да си призная, любимото ми съчтание до момента през сезона са точно нейните бухалки, където рискът, танцът и интересните елементи са брилянтно свързани. Вместо да изглежда, че гимнастичката просто изпълнява трудност след трудност, има плавност и преливане в движенията, има музикалност.

На състезанието за световната купа в Минск Милена допусна някои грешки. Но и тя, и съотборничката й Александра Аджурджукулезе,  изиграха великолепни композиции. Доказаха, че могат да стъпят на стълбичката до сестрите Аверини, до летящата израелка Линой Ашрам и утвърдената прима на Беларус, Галкина. 

Финалите на уредите са утре. Ако италианките играят без грешка, те трябва да бъдат сред медалистките. 

Но ако сгрешат, това значи само едно: тяхното победно време тепърва предстои. Радвам се безкрайно, че има такива композиции в световния елит, които да продължават да ни напомнят за художественото в гимнастиката и за това как гимнастиката е спорт, който позволява на състезатели и треньори да създават нови елементи и да търсят нови хоризонти.