Европа не ликува и Африка също не ликува

Това е гимнастичката от Южна Африка, Грейс Леготе. Тя не е нито европейка, нито е египтянка. И не е американка. Тя се състезава за Южна Африка и се радва, когато се класира напред. Ако гимнастичките от Египет, които са прекрасни, победят, тя не го приема като своя победа, нито подскача непременно от радост, защото има много силни  гимнастички с африкански произход в отбора на САЩ по спортна гимнастика, както и по художествена.

Не знам дали сте го забелязали, но когато отборът на Дания играе силно, в Холандия не почват да “ликуват”, а когато Франция спечели, на испанци и на португалци им е доста криво, за италианците няма да отварям дума. Дори тези страшни франкофони, румънците, не са се разликували.  Аз също не почвам да подскачам от кеф, когато спечели румънска гимнастичка, а не, например, американка, японка, или рускиня.

Питам се обаче какво правят поляците в Англия и Германия и техните роднини в Полша, когато Англия или Германия спечели. Дали си казват, "ура, Полша е велика", или правят разлика между разни основни положения в света и в спорта.  Като например това, че ако ще и 11 немски граждани, на които родителите (или по един родител) са родени в Полша, да играят за Германия, победата е на националния отбор, на целия отбор, с неговите треньори, лекари, масажисти, шофьори и на милионите им фенове.  Които може да са дори и в Турция, и в Полша, или в Австралия. Но преди всичко са в Германия. Едно е да има фенове на футболисти от друга националност,  съвсем друго е да се пише, че цял континент “ликува” за един отбор.

Не, Европа не ликува за Франция. Франция ликува за Франция.

Първото и най-важното нещо за победата на Франция е следното: когато техният отбор спечели, ликуват първо и най-много техните сънародници. Другите сме малко вкиснати,  и то с пълно право, а най-вкиснати са белгийците, някои от които са просто французи-ментета.  J

Сериозно обаче. Момчетата, които играят за Франция, са французи. Къде са родени родителите и бабите им дядовците в случая не е важно, защото те са французи и се гордеят с това, а с тях и всички французи, които развявха френски знамена след победата.

Всичко друго, което се пише омаловажава усилията на спортисти от цял свят (и на европейци, и на африканци) и се подиграва с техния труд, с амбициите им и с личния избор да играят за определен отбор.

Африка не ликува заради победата на отбора на Франция. Африка е цял, огромен континент. Колонизиран, частично,  от французите. Все едно Бразилия да ликува за победите на Португалия.  Що за безумие? Дайте още един път да натрапим европейска идентичност на хора, които не са европейци и не искат да бъдат.

Или може би “Африка ликува”, понеже във френския отбор има играчи с произход от Сенегал, Мали, Алжир, Камерун и други африкански държави.  Сериозно? А да не би, като спечели Аржентина, да почнат да “ликуват” в Уругвай, Колумбия и Чили?

Знаете ли, че феновете в Камерун (населението на Камерун е 23 милиона) никога не са стъпвали в Алжир и нямат нищо общо с Алжир, а може дори и на картата да не могат да открият Алжир. Точно така както в  Корея може да нямат представа къде точно е Узбекистан.  Също така, не знам дали забелязахте, но цяла Азия не скочи да “ликува” за това, че Корея победи Германия. 

Колко милиона живеят в Африка, колко различни езика говорят? Защо да не ликуват за своите отбори, защо да им приписваме нечия чужда победа, победа на момчета, които всъщност са избрали да не живеят в Африка?

Хърватският отбор показа по красив и незабравим начин, че малките държави и техните отбори могат да имат големи мечти.  Успехът и за тях си е техен, не е нито на сърбите, нито на словенците, нито на българите, румънците или гърците.  Отборът на Румъния иска да победи и хърватите,  и българите, и гърците, и да победи и Уругвай и Италия. Другите отбори от цяла Европа също искат следващия път ПРОСТО ДА ПОБЕДЯТ хърватите, а  не да се радват на победата на някой друг. Същото важи и за техните фенове.

Отборите на Сенегал и Камерун и на всяка друга африканска държава (заедно с техните фенове!) НЕ СА РАЗЛИЧНИ ОТ НАС. 

Те на са нито придатък на Франция, нито се идентифицират с 5-6 души от  различни места из огромната Африка, които се е случило, тази година, да играят в някой европейски отбор.

Да разбираш, че  с другите хора се състезавате при едни и същи правила и че имате едни и същи мечти: това е истинският спорт.

Уважението към самия себе си изисква да си кажеш: харесват ми други отбори, но АЗ мога да победя.

Уважението към другия човек изисква да приемаш другия като достоен да излезе срещу теб. Като просто още един, който има право ДА ИСКА да победи.

Новите съчетания на Невяна Владинова продължават да залагат на скоростта и риска

Гледах три от новите съчетания на Невяна от участието и на турнира за световната купа в Италия.  Така и не успях да намеря клип от изпълнението на лента с добро качество. Лентата е особен уред, защото там много от преките конкурентки на българския отбор срещат сериозни затруднения с техниката на уреда и допускат грешки, дали от напрежение, дали защото климатикът в залата пречи в някои зали, или просто като цяло не играят чисто.  И Катрин, и Невяна, и Боряна Калейн имат шансове за медали на лента, но през този сезон очаквах повече и от рускините, и от Беларус и Израел на този уред. От украинките не знаех какво да очаквам, така че те отдавна надминаха очакваното с това безкрайно красиво момиче Влада. Но за нея ще пиша отделно.

За да се върнем на композицитте, които все пак гледах, направи ми впечатление, че на всички уреди при Невяна си личи стремеж да запази стила си, зрелищността и динамиката, както и определени елементи с уреда, които сме виждали през последния сезон.  Това е добър ход и аз подкрепям решението Невяна да излезе уверена и да покаже най-доброто от себе си, стига да има достатъчно нови идеи. Трудно е да се прецени дали това е така на този етап.

Особено на бухалки и топка, много елементи са същите или близки до видяното миналата година, но са подредени по различен начин. Бухалките ме притесняват най-много, защото са много динамични и трудни, но засега не видях да има заложени достатъчно акценти. Музиката е бърза, но движенията не са в хармония с нея.

На обръч ми се струва също, че Невяна се движи по килима, а музиката си тече. Музиката на обръч ми хареса много повече, отколкото тази на бухалки обаче. Има голям потенциал да се разкрие цялата красота на избраната музика и съчетанието да изглежда по-разгърнато по целия килим и с повече връзки между отделните елементи. Може би просто е въпрос на това да видим изиграване на обръч с по-голяма амплитуда. Давам си сметка, че Невяна се завърна на голямо състезание след контузия и че още предстоят много големи състезания. Обръчът би могъл да стане незабравима композиция и нейна запазена марка, но предстои много работа. За мен лично на обръч и бухалки може да се наложат промени в самите съчетания, не само по-чиста игра.

И аз като много фенове, а май и  някои съдии, най-много харесах топката. Мисля, че Невяна просто я игра с повече увереност и с удоволствие.  Радвам се, че Невяна има едно съчетание, което да изглежда "закачливо".   Въпреки че е много различно от миналогодишната топка, това съчетание продължава да се вписва в цялостния стил на Невяна по отношение на рисковете, боравенето с уреда. Съчетанието вече много се хареса и е само въпрос на време да започне да изглежда наистина изиграно с лекота и добро настроение. 

Важното в това съчетение е да има достатъчно трудност и да се зачетат всички елементи, за да се приеме "сериозно" и от съдиите, а защо не и от по-консервативни зрители. Понякога има очаквания, че композиците с топка ще са по-лирични, ще пресъздават класическа или филмова музика, но това не е нужно, за да се печелят и медали, и фенските сърца! Определено е хубаво, че Невяна излиза с много различен подход към уреда, наистина неочакван избор.

Да гледаме напред и нагоре, както досега. Успех!

                                                                                                                                                                

В годината на контузиите трябва да сложим край на голямото форумно бълбукане

Не знам дали съм разказвала в блога, но и от двата големи фенски форума за гимнастика ме изгониха с ненужен негативизъм. От единия, защото съм казала, че Мария Матева е протежирана, с което активно пречи на по-талантливи състезателки да се наложат, а от другия, защото съм казала, че Нешка Робева не е виновна за здравословните проблеми на Красимира Филипова.  Кое от двете твърдения не е истина? Никое, разбира се.

Единия от форумите от време на време го чета, защото там все още пишат и/или четат няколко треньорки и родители, които уважавам. Назря мигът, в който ще престана да чета и там, но преди да го направя, искам да споделя всичко, което мисля за някои от изказванията във форума и за хората, които ги пишат.

Първо, по въпроса за Катрин Тасева. Да, аз тази година не харесвам композициите на Катрин Тасева. Нито една от тях. Да, вижда се, че в момента Катрин не в най-висока спортна форма, което всъщност е напълно нормално за този етап от сезона. Катрин обаче спечели бронз на лента на турнира от Гран При, в Тие, което е чудесно. Освен това, на мен може и да не ми допадат съчетанията през този сезон, но съвсем реално, Катрин играе гимнастика, която продължава да е достойна за топ 10 на света.

Критики към Катрин и нейните треньори могат, с пълно право, да се отнасят до сложността и хореографията на композициите, музиката, артистичната интерпретация  (в това число триката и грима), стратегията за това на кои състезания да ходи, цялостния имидж на Катрин като националка и всичко, свързано с гимнастиката като спорт и изкуство. Тези критики могат да се отправят и към всяка от другите националки.

Но да се пише, че нямала "физически данни", че не разполагала със "структура и мускулатура" за гимнастика е абсолютно нелепо. Тук не говорим за някой и друг килограм и за "шоколада само го миришем". Става дума за това, че според някои, Катрин просто, по рождение, "не става за голямата гимнастика".

Искам да бъда ясна: човекът, който написа това, е едновременно невеж и злонамерен. Този човек е вреден за всички деца, които четат във форума; нещо повече, той е вреден и за собствените си деца.

Всички виждаме, че Катрин е и гъвкава, и отскоклива, и пластична, и много изразителна. Виждат го треньори, съдии и публика. Какво точно трябва, освен тия качества, и много, ама много труд, за да успее като състезателка? А всъщност, Катрин е носителка на сребро от европейско първенство, така че на практика тя вече е успяла гимнастичка, на фона на стотиците други, които не успяват да стъпят на почетната стълбичка.

Не е ли крайно време да гледаме истинските умения и успехи? Защо изобщо модераторите на форума не изтриха този  обиден коментар? Хем сме говорили стотици пъти, че няма да наричаме децата  "късокраки", "без врат" и какви ли не още безумия, хем не успяваме да се стърпим да не пръснем около себе си гадост и омраза.  Гледах на това с хумор, в тази публикация за кюфтето, хипопотама, щъркела и желираните гащи:

http://ludafenka.blogspot.com/2014/01/blog-post_29.html

Сега вече не. Сега мисля, че е време, хората, които се държат по този начин, да бъдат отлъчени и игнорирани от тези, които искат да възпитават здрави и силни деца, били те гимнастички или не. Едно е да искаш да си в добра форма, да отслабнеш ако трябва дори. Съвсем друго е да ти обяснят, че просто не ставаш, защото костите и мускулите ти са "грешните". И то когато вече си победил 90% от гимнастичките по света. Никой не заслужава да му кажат това, а най-малко от всички го заслужава европейската вицешампионка Катрин Тасева.

Но знаете ли кое е по-лошото от това да се обижда една гимнастичка заради структурата на нейното тяло? Има само едно по-лошо нещо и то е да не съчувстваш на тези, които са контузени. 

Преди 25 години, най-силната състезателка на Беларус, изключителната Лариса Лукяненко, си счупи глезена непосредствено преди световното първенство в Аликанте. Тогава форуми нямаше и бяха чудни, славни времена. Чудни, защото никой не можа да каже: "Ами така е, нейните треньорки са виновни" и славни, защото никой завистник не каза "Тя си е виновна, щото еди-кой си елемент е прекалено труден за нея".

Между другото, Лариса е състезателката, за която Вера Маринова се произнесе в ефир, че "Господ давал, давал и забравил да спре". Да, състезателка с изключителни качества счупи глезен в надвечерието на състезание, на което отиваше като фаворит.

В 21-ви век обаче, във форумите не спира да бълбука една пълна и непрощаваща, непростима мърсотия. И то по адрес на кого? На контузените!

Напомням, че когато звездата Боянка Ангелова се контузи, наскачаха мнозина да говорят как нейната треньорка я е "осакатила".  Същата Боянка, която 15 милиона зрители по цял свят гледаха, най-гледаната художествена гимнастичка за всички времена, известна под надслов "някой трябва да каже на това момиче, че това е невъзможено":

А тази година, най-новото, което прочетох е, че треньорката на Азербайджан, българката Мариана Василева, една от най-успелите български специалистки по цял свят и за всички времена, е виновна за контузиите в техния отбор. Тя се оказа виновна включително и за това, че собствената й дъщеря, Сияна, играе в ансамбъла на Азербайджан, по думите на всезнаещите, с "няколко наколенки." Става дума за изклочителната Мариана, хореограф, който пресъздаде Чарли Чаплин и Майкъл Джаксън на гимнастическия килим, автор на това неповторимо съчетание:

Просто не пропускаме случай, когато някой страда, да се постараем да добавим към неговото или нейното страдание.

Истината е, че тази година, в Беларус пак са контузени и двете най-силни състезателки, шампионката Арина Аверина от Русия има контузия, Саломе от Грузия вече поне две години се бори с контузии, а от България примата Невяна Владинова също има контузия. Това може би също се случва, защото и техните треньори са некадърни или невнимателни? Или? Дали това просто не е годината на контузиите и на голямото бълбукане, в което по българските форуми ще излезе събирана с години мърсотия, като от запушена тоалетна?

Всъщност в Беларус имаха през годините много сезони с подобни проблеми. Дори излезе статия, озаглавена "Беларуската болница", в която се говореше как в един сезон няколко от най-силните им гимнастички пострадаха. На никой фен не му мина през ума да говори как школата на Беларус "осакатява" деца или как някои треньори едва ли не "съсипват" здравето на спортистите, с които работят. Знаете ли защо никой не го написа за Беларус? ЗАЩОТО НЕ Е ВЯРНО.

Подобни изказвазния не са верни за нито един професионалист в големия спорт, от Австралия и Египет до Индия и Япония. Всеки национален отбор иска най-доброто и полага грижи и старание да ги избегне. Всеки национален отбор минава през своите битки с травмите. Във всички спортове. Няма да говоря изобщо за това, че милиони има хора, които получават травми, без да тренират активно никакъв спорт.

Кой да се замисля, когато отношението на българските фенове е единствено по рода си в желанието да се търсят конспирации и да се сочат с пръст набедени. Това са същата неумолима агресия, безкрайна простащина и пълен отказ от логическо мислене, които карат хората да казват, "Ами то, леля Генка се разболя, това е, щото синът й не я слуша". Или, "То еди-коя си как няма да е болна, като Нешка Робева толкова й трови живота". Имам такава далечна роднина. Според нея съседът от втория етаж развил диабет, понеже сина му бил на 40 и не бил семеен. Добре, де, казах, ама той твоят съсед от много години има има диабет. Или казваш, просто е знаел, че синът му няма да се ожени, и го е развил предварително... Щеше да е смешно, ако такива простаци не всяваха вина сред иначе физически здравите хора, ако не им пречеха да бъдат щастливи.

Ей тези отвратителни хора, пълни с увереност и невежество. Те знаят повече от всеки лекар. Диабетът се случва, не защото има генетични фактори, а защото синът ти е ерген. Глезен се кълчи, не защото си стъпил накриво или си се подхлъзнал по софийските тротоари, а защото еди-кой си ти е крив.

Да, тровим си живота. Даже се чудя как не ме е заболяло коляното като чета тези абсолютно абсурдни и обидни изказвания.  Но не ме е заболяло, защото от чуждата простотия, пък даже и от собствената, не боли коляно. Най-много да ме заболи глава,  и то малко. Въпреки това няма да ги чета повече.

А ако Мариана Василева е изпратила на килима собственото си дете на състезание от световна величина, тя може, ако иска, да му сложи 80 наколенки. Свалям шапка на Мариана за отборите и състезателките, които изведе до най-големите върхове в световния спорт. Сигурна съм, че тя нито е искала, нито e допринесла, дори и несъзнателно, за контузиите на гимнастичките в отбора. Отборите имат и лекари, и терапевти, и балетни специалисти, и треньори по ОФП. Това не са случайни хора, всички те знаят какво правят.

За разлика от форумните конспиратори, те отиват в залата всеки ден и всеки ден работят с пълното съзнание, че контузии се случват и че са се случвали на много шампиони преди тях; че след контузиите, като след всеки удар на съдбата, просто продължаваме напред.

Никой (нито треньорите, нито тези от нас, които се отнасят към другите човешки същества с капка уважение) не трябва да чете форумните зловонни глупости. Да ги оставам да колкочат сами.