Европа не ликува и Африка също не ликува

Това е гимнастичката от Южна Африка, Грейс Леготе. Тя не е нито европейка, нито е египтянка. И не е американка. Тя се състезава за Южна Африка и се радва, когато се класира напред. Ако гимнастичките от Египет, които са прекрасни, победят, тя не го приема като своя победа, нито подскача непременно от радост, защото има много силни  гимнастички с африкански произход в отбора на САЩ по спортна гимнастика, както и по художествена.

Не знам дали сте го забелязали, но когато отборът на Дания играе силно, в Холандия не почват да “ликуват”, а когато Франция спечели, на испанци и на португалци им е доста криво, за италианците няма да отварям дума. Дори тези страшни франкофони, румънците, не са се разликували.  Аз също не почвам да подскачам от кеф, когато спечели румънска гимнастичка, а не, например, американка, японка, или рускиня.

Питам се обаче какво правят поляците в Англия и Германия и техните роднини в Полша, когато Англия или Германия спечели. Дали си казват, "ура, Полша е велика", или правят разлика между разни основни положения в света и в спорта.  Като например това, че ако ще и 11 немски граждани, на които родителите (или по един родител) са родени в Полша, да играят за Германия, победата е на националния отбор, на целия отбор, с неговите треньори, лекари, масажисти, шофьори и на милионите им фенове.  Които може да са дори и в Турция, и в Полша, или в Австралия. Но преди всичко са в Германия. Едно е да има фенове на футболисти от друга националност,  съвсем друго е да се пише, че цял континент “ликува” за един отбор.

Не, Европа не ликува за Франция. Франция ликува за Франция.

Първото и най-важното нещо за победата на Франция е следното: когато техният отбор спечели, ликуват първо и най-много техните сънародници. Другите сме малко вкиснати,  и то с пълно право, а най-вкиснати са белгийците, някои от които са просто французи-ментета.  J

Сериозно обаче. Момчетата, които играят за Франция, са французи. Къде са родени родителите и бабите им дядовците в случая не е важно, защото те са французи и се гордеят с това, а с тях и всички французи, които развявха френски знамена след победата.

Всичко друго, което се пише омаловажава усилията на спортисти от цял свят (и на европейци, и на африканци) и се подиграва с техния труд, с амбициите им и с личния избор да играят за определен отбор.

Африка не ликува заради победата на отбора на Франция. Африка е цял, огромен континент. Колонизиран, частично,  от французите. Все едно Бразилия да ликува за победите на Португалия.  Що за безумие? Дайте още един път да натрапим европейска идентичност на хора, които не са европейци и не искат да бъдат.

Или може би “Африка ликува”, понеже във френския отбор има играчи с произход от Сенегал, Мали, Алжир, Камерун и други африкански държави.  Сериозно? А да не би, като спечели Аржентина, да почнат да “ликуват” в Уругвай, Колумбия и Чили?

Знаете ли, че феновете в Камерун (населението на Камерун е 23 милиона) никога не са стъпвали в Алжир и нямат нищо общо с Алжир, а може дори и на картата да не могат да открият Алжир. Точно така както в  Корея може да нямат представа къде точно е Узбекистан.  Също така, не знам дали забелязахте, но цяла Азия не скочи да “ликува” за това, че Корея победи Германия. 

Колко милиона живеят в Африка, колко различни езика говорят? Защо да не ликуват за своите отбори, защо да им приписваме нечия чужда победа, победа на момчета, които всъщност са избрали да не живеят в Африка?

Хърватският отбор показа по красив и незабравим начин, че малките държави и техните отбори могат да имат големи мечти.  Успехът и за тях си е техен, не е нито на сърбите, нито на словенците, нито на българите, румънците или гърците.  Отборът на Румъния иска да победи и хърватите,  и българите, и гърците, и да победи и Уругвай и Италия. Другите отбори от цяла Европа също искат следващия път ПРОСТО ДА ПОБЕДЯТ хърватите, а  не да се радват на победата на някой друг. Същото важи и за техните фенове.

Отборите на Сенегал и Камерун и на всяка друга африканска държава (заедно с техните фенове!) НЕ СА РАЗЛИЧНИ ОТ НАС. 

Те на са нито придатък на Франция, нито се идентифицират с 5-6 души от  различни места из огромната Африка, които се е случило, тази година, да играят в някой европейски отбор.

Да разбираш, че  с другите хора се състезавате при едни и същи правила и че имате едни и същи мечти: това е истинският спорт.

Уважението към самия себе си изисква да си кажеш: харесват ми други отбори, но АЗ мога да победя.

Уважението към другия човек изисква да приемаш другия като достоен да излезе срещу теб. Като просто още един, който има право ДА ИСКА да победи.