Високите очаквания към Невяна Владинова са напълно оправдани

Помните ли, когато си казвахме: Невяна трябва да получава оценки по 17, Невяна трябва да получава оценки от 17.5? Е, Невяна го постигна. Тръгна от много далеч и без достатъчно подкрепа в началото. Ето я сега с оценки от 18 на две големи състезеания.

18 не е таванът. Трябва да продължим да очакваме много от Невяна и трябва всички около нея - треньори, федерация - да се борят за това заедно с нея. В Гуадалахара грешките, които тя допусна на топка и лента, бяха малки. Оценките над 17 за тези две съчетания са достойни. Това означава, че без грешки Невяна трябва да получава над 18.5.

Истината за нашия любим спорт обаче е, че чистото изпълнение не е достатъчно. Затова призовавам всички: фенове, Федерация, български специалисти по цял свят: подкрепете Невяна. Подкрепете я като професионалисти и като хора!

Невяна избра да играе българска гимнастика в нейния най-чист и впечатляващ вид. Тя залага на много повече оригиналност от повечето гимнастички в осмицата на света.  Колкото и да харесвам и корейката Сон, и израелките, и момичетата от Беларус, Невяна в момента прави нещо, което те не опитват: тя създава нова гимнастика, защото се осмелява да изглежда различна.

Всички, които милеят за развитието на този спорт, трябва да подркепят Невяна в нейния път към медалите, за да може в бъдеще да гледаме и други деца като нея, които ще покажат гимнастика на друго ниво.

Невяна се бори геройски, Катрин продължава да воюва позиции в елита

Понякога да играеш пред родна публика е голямо предизвикателство. Очакванията към Невяна Владинова са големи  напълно оправдани: този сезон тя излиза с четири много различни, много оригинални композиции, от които ни спира дъха. Днес тя изигра топка и обръч като истинска звезда. Важно е да продължи да е съсредоточена и да издържи, както издържа на турнира в Минск и на всички големи състезания до този момент през годината. Оценката от 18.100 е само началото. В съчетанията на Невяна е заложена много трудност и тя трябва да се бори за повече.

Междувременно Катрин Тасева играе една от най-красивите композиции с топка през този сезон, с която, за голяма радост на българските фенове, вече влезе и във финал. Не успях да гледам Катрин днес, но съм сигурна, че заслужава по-високи оценки. Просто е въпрос на време да се утвърди сред най-силните гимнастички в света. Сега е много важно феновете и българските съдийки да подкрепят Катрин с пълна сила, защото тя е нашата следваща заявка за елитна гимнастичка, напълно от класата на рускините и украинките, които гледаме в този турнир. Само напред!

С много надежди за бъдещето: честито на Нешка Робева!

Двама от любимите ми съвременни български автори са Нешка Робева и Валери Петров.  По своя талант те се намират в друго творческо измерение: измернието, където господари са изразителността, искреността и новаторското мислене.  Работата им няма да остарее с тях, както неостаряващо е това стихотворение на Валери Петров:

Гореща молба

Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.

Танцът не е много различен от поезията: и думите, и изказът на тялото стават силни тогава, когато всяка стъпка се прелива гладко в следващата. Без излишни движения. Без фалшиви пози. Както в тази ръченица от преди 25 години, изиграна блестящо от трикратната световна шампионка Мария Петрова. Тук Мария е на 15 години и прави своя дебют в големия спорт:

За това съчетание, Мария завършва четвърта. Емоциите на публиката обаче още ехтят.

Тъжно е, че точно в навечерието на 70-годишнината на Нешка Робева се развихри цялата история за нейното награждаване с ордена "Стара Планина". Мислих за това как по-меко и внимателно да изкажа мислите си по този повод, но в съзнанието ми изниква само една картина: шепа посредствени хора са се събрали, за да обсъдят следното: дали един човек, който е около 100 пъти по талантлив от тях и неизмеримо в пъти по-работлив,  заслужава орден, за който след съвсем време, така или иначе, никой няма да помни.  

Ясно е отдавна, че се помнят не толкова наградите и медалите, а оригиналните хореографски идеи на госпожа Робева, които накараха цял свят да аплодира изпълненията на гимнастичките и на танцьорите, с които е работила. През годините те ни показаха истинско богатство, за което могат да мечтаят звезди от световноизвестни танцови формации . Мария Петрова, освен по ръченица, играe по индийски и румънски фолклор. Илиана Раева играе по "Лунната соната". Анелия Раленкова интерпретира "Болеро" с лента по начин, за който ще се говори още много години. Лили Игнатова беше, и остава,  завинаги, Кармен, на килима, и в съзнанията на хилядите си фенове. Бианка Панова излиза, грациозна като статуетка, на въже по интерпретация на Тото Кутуньо. Бухалките на Диляна Георгиева, които са изпълнени на класически музика и рокендрол, остават легендарни.  Теодора Александрова се вихри с обръч по "Lord of the Dance." 

Да не забравяме и ансамблите. Трудно е да се подберат само няколко съчетания, които да показват новаторството и оригиналната творческа мисъл на Нешка Робева, но, ако трябваше да избирам, бих се спряла на топките от 1988-ма година, в които началото и финалът на композицията са огледални. Това съчетание наистина показва поезията в този спорт. А пространство за поезия в него има, стига да има дух, който да я създаде:

Все така се оказва, че идеите са на Нешка, а медалите: за някой друг.  Даже и на рождения й ден пак пиша за гимнастичките, които тя изведе напред. И съм сигурна, че тя самата би искала това да е така. Мисля, че да помним красивото е най-достойният начин да се отбележи празника. Всичко останало остава зад нас. 

А бъдещето е пред двете ни най-силни гимнастички: Невяна Владинова и Катрин Тасева. Днес започва ново изпитание за тях: състезанието за световната купа в София.  Дано да са уверени и смели и да знаят, че феновете винаги са с тях, както са били и с Нешка Робева вече много, много десетилетия.  И дано госпожа Робева не остави хореографската писалка, за да съдаде за тях нова, незабравима поезия.