Като "блестящо" бих определила класирането на Невяна Владинова и Катрин Тасева на състезанието за световната купа в Минск. Имаме две българки в десетката и сериозна заявка пред домакините от Беларус и пред останалите силни отбори, че България излиза с две гимнастички, които във всяко съчетание показват уникални по рода си много рискови елементи.
Невяна е 8-ма, като за пореден път доказа, че мястото й е в шестицата на света. Харесвам много състезателките на Израел, както и Халкина от Беларус, но мисля, че при чиста игра, Невяна заслужава да е преди тях, защото играе много наситени и трудни композиции. Надявам се, че на следващи състезания Невяна ще получава оценки само над 18 и на четирите уреда.
Невяна завоюва своето място в елита на света със съчетание, където, нито за секунда, тя не играе на сигурно. С всяко състезание програмата и присъствието на килима на Невяна стават все по-ярки и богати. Няма още видео от самото състезание, но ви приканвам да гледате тренировката за бухалките, ясно се вижда както световната спортна класа, така и огромната емоционална енергия, която е заложено в това съчетание:
Деветото място на Катрин за пореден път показва колко силна и интересна гимнастичка е тя, въпреки че реално е все още дебютантка по големи състезания. Катрин игра с голяма увереност и в Минск и се класира на финал на бухалки, където тя и Неви, без никакво съмнение, играят двете най-интересни, най-динамични и най-оригинални съчетания на този уред в света. Ако бяхме започнали да налагаме Катрин пред съдиите по-рано, като я изпращаме на повече големи състезания, Катрин щеше да се намира в същата позиция, в която е и Неви: финали на всички уреди и борба за първите 6. Тя го заслужава.
Особено на бухалки в момента Катрин изглежда все едно не стъпва, а лети и се плъзга по килима, тя прави всяко движение да изглежда хармонично и лесно. Мисля, че можем да считаме тази световна купа за нейния пробив в елита!
Сара Стайкова от известно време е третата в националния отбор. Първите две преди бяха Матева и Владинова, а сега Катрин Тасева убедително показва, че е втората. Сара е решила да се откаже, защото не се чувства достатъчно мотивирана.
За мен като фен е много разочароващо да прочета, че причината за отказването е чисто и просто нежелание да тренира повече. Уважавам желанието на Сара и разбирам, че след 20-годишна възраст много състезателки искат да се занимават с други неща, не само със спорт. Не и по 8 часа на ден.
Сара Стайкова е една от най-качествените гимнастички в България. Тя е гъвкава, отскоклива, изключително харизматична. През годините Мария Матева се класираше преди нея най-вече поради своя опит и репутация. След отказването на Мария, през този сезон Катрин Тасева показа по-голяма стабилност и по-силни резултати, но разликата между нея и Сара е малка. Въпреки че много харесвам и другите момичета в отбора, смятам, че Сара е по-подготвена в момента и от Ерика Зафирова, и от Боряна Калейн. Тя има силни композиции и вече е играла на големи състезания.
Точно заради това ми е мъчно, че позицията на "номер 3" в отбора не я удовлетворява. Повечето големи гимнастички не влизат в националния отбор направо като "номер 1". Маргарита Мамун в началото не беше дори в тройката, Ганна Ризатдинова много години не беше любимката на треньорките. Силвия Митева се бори много години, само за да стане националка.
Много прекрасни момичета мечтаят да са националки или, ако вече са националки, да са на мястото на Сара, както във вътрешните класирания, така и по отношение на резултатите, които Сара постига извън България. Въпреки че Сара обикновено получава оценки по около 16-17 точки, с времето оценки над 17.5 биха били напълно по силите й на базата на трудността, заложена в нейните съчетания.
Като гледам снимките на Сара, знам, че тя много ще ми липсва, но не смятам, че треньори или съдии са я ощетили или не са я подкрепяли през нейния спортен път до този момент. Мисля, че самата Сара трябва да си поставя високи цели, разбира се, но и в същото време да се гордее, че със сигурност е една от трите най-добри гимнастички в България.
Също бих искала да кажа на всички други деца: да си трета не е загуба, не е провал, не е повод за отказване. Това може да бъде само надежда за бъдещето. Трябва да знаете, че никой, който работи усърдно, не остава трети за постоянно. Освен класиранията имат значение и любовта на публиката и, повече от всичко: възможността да се развиваш.
Завършвам с тази снимка на Сара, на която се вижда как тя подкрепя своите съотборнички. Бих искала да запомня Сара с нейния чар и спортсменско отношение.
Сара е страхотен състезател с голям потенциал и аз се надявам тя да промени решението си и да се гордее с постигнатото дотук, за да гледа напред. Каквото и да реши Сара, надявам се да вярва в себе си и да се наслаждава на успехите си в спорта и във всяка друга област.
Всички български фенове много се натъжиха от новината, че капитанът на националния ансамбъл, опитната гимнастичка Михаела Маевска, има контузия на менискуса и трябваше да прекрати участието си в състезанието за световната купа в Пезаро, Италия миналия уикенд след като отборът завоюва злато и сребро. Много ми е мъчно за Михаела и си давам сметка колко отборът разчита на нейния опит и талант.
Нямам подробна информация за естеството на контузията и курса на лечение, който трябва да се предприеме, но искам да обърна внимание на няколко факта. Първо, проблемите с менискуса като цяло са често срещани в много спортове, което обаче не ги прави безобидни или лесни за лекуване. Второ, до Олимпиадата остават само четири месеца. Трето, дори ако Михаела св възстанови бързо, отборът ще трябва да се готви без нея поне за известно време и да се опита да задържи добрия ритъм, увереност и синхрон, който показва досега през сезона. Точно тук ключова е ролята на резервите.
Дори и да не заместят Михаела в Рио, тя трябва да помогнат на отбора да продължи пълноценно подготовката си. А ако трябва да съм напълно искрена, може би е време треньорският щаб да се замисли сериозно за това, че винаги е по-добре да излезеш на Олимпиада с гимнастички, които не изпитват болки и са във възможно добра форма.
Така или иначе, искам да обърна внимание на гимнастичките, които до този момент са споменати като резерви за националния ни ансамбъл.
1. Симона Дянкова
Тъй като Симона подготвя и индивидуални съчетания, аз не съм сигурна до каква степен нейната подготовка е обвързана с ансамбъла, но за мен мястото на Симона не е в него. Симона е качествена, ярка, смела, амплитудна състезателка. Тя е една от най-експресивните гимнастички в България през последните 3-4 години. Мястото на Симона отдавна е в индивидуалното. Сигурна съм, че тя ще подходи и към ансамбъла с много хъс, но като цяло считам, че решението да я направят част от ансамбъла е грешка. Вижте сами атрактивното й индивидуално съчетание с обръч. И в него, както и в други свои изяви, Симона блести не само като спортист от страхотна класа, но и като истинска актриса:
2. Любомира Казанова
Елегантната Любомира Казанова преди време беше спрягана като наследница на примата Силвия Митева. Тя даже игра няколко съчетания в стил, подобен на този на Силвия и дори използваше подобни трика. Любомира изглежда много красиво на килима и през последните години показва високо ниво на подготовка и като индивидуална състезателка. Сигурна съм, че Любомира успешно ще се впише в ансамбловия състав. Тъй като отдавна не съм гледала Любомира на килима като индивидуална гимнастичка, единствената ми "въпросителна" е относно това дали Любомира изпълнява достатъчно чисто всички елементи с тяло, които са заложени в композициите на ансамбъла, особено скоковете. Ето и едно съчетание на Любомира, което е изиграла преди три години. От него ясно се вижда нейното харизматично присъствие на килима.
3. Снежана Дечева
Съвсем ясно става, когато гледаме Снежана Дечева, че при упорита подготовка, тя също би могла да бъде великолепна индивидуална състезатела. В същото време обаче, за ансамбъла тя ми се струва един не просто удачен, а перфектен избор. На базата на съчетанията на Снежана, които съм гледала, не мисля, че съществува елемент, изпълнен в ансамбловото съчетание, който би могъл да й се опре. Снежана през годините демонстира и много силна техника на уредите, която е ключова за рисковите елементи в ансамбъла. Не знам в каква форма е Снежана сега, но на базата на предишни съчетания, тя ми се стрвуа напълно готова да влезе в ансамбъла и да работи на световното ниво, което нашият отбор системно демонстрира. Ето любимото ми съчетаниe с топка на Снежана:
Вече сме излизали на Олимпиада със състезателка, която изпитва болка постоянно. Видяхме в миналото как това се отрази на отбора и на Елеонора Кежова, когато тя игра след сериозна контузия. Да изпратиш на голямо състезание като Олимпиада състезател, който не е напълно възстановен, е огромен риск и за контузената гимнастичка и за целия отбор. Преди да подложим на същия експеримент ансамбъла през 2016-та, както и прекрасната му капитанка Михаела Маевска, добре е да се замислим за това дали отборът излиза на Олимпиада, за да "издържи някакси" или излиза, за да се бори за златото. Ако сме си поставили за цел второто, резервите биха могли да се окажат ключови.
Имаме три много различни, много красиви, много целеустремени момичета като резерви на отбора. Всяка от тях заслужава да получи своя шанс да допринесе към едно силно представяне в Рио. Стискам палци треньорският щаб да възложи отговорността на тази, която е най-готова и физически, и психически.
