А пък мен ме е страх да гледам новите бухалки на Невяна Владинова

На първото си голямо състезание са сезона Невяна Владинова показа четири нови и различни, сложни и оригинални композиции. И докато миналата година плаках, когато тя играше обръч, сега вече стигам до положението, когато направо ме е страх да гледам, защото в композициите има толкова много риск. По време на бухалките днес си затворих очите за малко!



След това ги изгледах на запис и си казах: никой в света не показва такова ниво на работа с уреда и това е, което искаме от българската школа. Нашите гимнастички заслужават да се отличават от всички останали. Феновете също заслужаваме вълнението, което ни носят!

Понякога ми се случва да видя как гимнастичка изхвърля уреда и, още докато той е във въздуха, започва да ми става ясно, че има вероятност да го изпусне или да не го хване чисто. Така става, ако гледаш гимнастика години наред с голямо внимание. Разбира се, има гимнастички, които така или иначе не изхвърлят уреда високо и може да ги гледаме с пълно спокойствие. Само че аз много пъти съм писала за това какво иска един фен и то е, че фенът иска да се вълнува и да стои винаги на ръба на стола си.

Очаква ни цяла година на ръба, приятели. Така е, когато имаш състезател, който постоянно надскача себе си.

Гимнастиката трябва да е самоосъзнатост, а не желание да съдиш

Вече писах за Мария Матева и не искам да пиша пак. Най-малкото защото ми свършиха прекрасните нейни снимки. Но най-вече защото не искам да се повтарям. Все пак, да си спомним: Мария далеч не е единствената състезателка, която е била освободена от националния отбор. Или пък не е допусната до голямо състезание. Преди близо четвърт век например елегантната Димитринка Тодорова се бореше за място в отбора с  една от най-оригиналните гимнастички от миналото, Диана Попова. Не зная колко от вас помнят, но за Олимпиадата в Барселона през 1992-ра избрана беше Диана. Тогава избухнаха страшни скандали и те се отразиха на целия отбор, включително и на примата Мария Петрова, която нямаше никакво отношение към цялата ситуация.

Доколкото си спомням даже се стигна до съд: Димитринка реши да съди националния треньор за пропуснати ползи. Така и не разбрах какви точно бяха тези ползи и как така се пропуснаха. С чисто сърце гледам Димитринка сега, защото тогава я гледах пак с чисто сърце, но с повече трепет. И виждам както свити колена или залитания при някои елементи, така и лента която се влачи по килима, пък и не толкова амплитудни скокове.  Откровено казано,  Диана беше за момента по-комплексната гимнастичка, която просто можеше да изпълни по-голям елементи по-чисто. Но в съзнанието на мнозина, Диана стана избраната заради някакви задкулисни игри. 

Сега чета изказванията на Мария Матева и нейната треньорка в пресата и от тях лъха желанието някой да бъде осъден. И през ум не им минава дори, че може в България да има по-талантливи хора от тях. Гимнастички с по-чисти линии. С по-голяма гъвкавост. По-отскокливи. С по-добра техника на уредите. Треньори, които не натискат дете със сериозно гръбначно изкривяване да тренира десетилетия наред, докато се налага да спи всяка нощ с корсет, за да си контролира проблемите с гърба.

Всички се изкушаваме да осъдим някой друг, че не ни е избрал. Не ни е избрал, и ето: ние пропускаме ползите, защото не сме избрани. А не сме избрани, не защото не заслужаваме, а защото другите не разбират колко сме велики. За добро или лошо обаче нито животът, нито гимнастиката всъщност са чак толкова пълни с липса на разбиране. Хората и треньорите (напомням: треньорите също са хора) избират тези, които им носят най-хубави надежди за бъдещето. Понякога преценката им не е правилна, но в тяхната ценностна система тя винаги е  по своему логична. А ако искаш да бъдеш избран от някой, трябва първо добре да си разбрал какво е ценно за него. Трябва да осъзнаеш кои от качествата, които са ценни, имаш, кои би искал да имаш, и кои просто нямаш, или пък не смяташ за нужно да развиваш. Едно е някой да не те избере, защото, например, нямаш "дълги крака." За удължение на краката пластична операция засега не е измислена. Ето един съвсем обективен критерий, на който само определени хора отговарят.   Съвсем друго е да се очаква от теб определено ниво на физическа или психическа издръжливост, дисциплина, пластичност. Над този вид качества може да се работи много години, но само при едно условие: да осъзнаваш, че имаш какво да подобриш. Ако не го осъзнаваш, няма как да си насочиш усилията в правилната посока.

За да се върнем назад, Димитринка Тодорова не беше пренебрегната, защото някой си предпочита състезателки с по-дълги крака или защото зад кулисите нейни недоброжелатели крояха подли сценарии как да я спрат. Димитринка не замина за Олимпиада, защото в този момент друга състезателка чисто и просто я превъзхождаше. Колкото и да исках тогава, а искам и сега, елегантна гимнастичка като Димитринка да блести по световните подиуми, осъзнавам за пореден път, че да искаш  да си избран няма как да е достатъчно. Май трябва и да искаш да знаеш много неща за самия себе си. Трябва да е достатъчно да изгледаме, например, тази красива лента на Димитринка Тодорова, за да се замислим, че това изпълнение би могло да бъде и много по-силно:




Гимнастиката е едно от тези редки явления, които карат човек да потърси начини да стане по-добър от вчерашното си "аз". Блестяща гимнастика не може да се случи, ако нямаш този вид искреност към самия себе си.  А ако разбираш себе си, желанието да съдиш другите би трябвало да изчезне само. Гимнастика е особен вид ангажимент. Тя изисква да се вглеждаш и в собствените си грешки, и в мнението на другите точно толкова, колкото ти е нужно, за да разбереш себе си по-добре. Тя е всекидневна битка срещу ограниченията и обстоятелствата и всекидневна споделена любов.

Мария Матева е освободена, но грацията и красивите спомени остават

След много години неуморен труд, лишения и жертви, Мария Матева беше освободена от националния отбор по художествена гимнастика поради опасения, че нейното здравословно състояние й пречи да понася сериозните тренировъчни натоварвания успешно. Мария и личната й треньорка са много разочаровани от това решение на старши-треньора Ефросина Ангелова, което е подкрепено и от Федерацията. Много фенове също смятат, че решението е несправедливо към Мария и нейните заслуги за успехите на отбора. 

През годините аз също много съжалявах за това, че не беше даден шанс на националки като Биляна Проданова, Марина Стоименова, Филипа Сидерова, Боянка Ангелова. За ралзика от Мария Матева, тя нямаха възможност да излизат на големи състезания в продължение на 5-6 години. Някои от тях получиха изява само като девойки, а като жени играха на ограничен брой големи турнири. Разбирам разочарованието, но мисля също, че, за разлика от много други гимнастички, Мария имаше възможност дълго да се развива и показва пред света, както и да радва своите фенове. През последната година тя излезе с много напреднала и обновена програма и настина донесе наслада на всички, които милеят за нашия красив спорт.

Съжалявам много, че кариерата на Мария прекъсва точно в момент, когато тя наистина показа интересни и красиви съчетания и чувствително подобри своята пируетна техника. От друга страна обаче съжалявам още повече, че раздялата на Мария с гимнастиката не можа да се получи по един уважителен и грациозен начин.

Много бих искала Мария и нейната треньорка да останат с положителни чувства и към Ефросина Ангелова, и към всички други професионалист в треньорския щаб и Федерацията, които години наред подкрепяха усилията и устрема на Мария да се наложи на световната гимнастическа сцена.  Мисля, че е важно човек да оценява кой му е помогнал да върви напред и да уважава таланта на другите.

Без да се впускам в анализи на това кой е прав и кой е крив, искам първо да споделя кое ме учудва най-много. Когато Боянка Ангелова, една от най-талантливите гимнастички, които сме имали някога, не успя да се наложи в националния отбор поради здравословни причини, нито личната треньорка, нито феновете,  скочиха да критикуват треньорския щаб и Федерацията за прекратената кариера на Боянка така остро, както сега при освобождаването на утвърдената националка Мария Матева. Не мога да си обясня тази разлика с реакциите с нищо друго, освен с това, че самата Боянка и нейната треньорка решиха да приемат решението скромно и с уважение към авторитета на институциите. Матева и нейната треньорка не постъпиха така. 

Разочарована съм, че личната треньорка на Мария излезе пред пресата да коментира доста интимна информация за здравословното състояние на възпитаничката си. Разочарована съм също, че самата Мария направи изказване, според което тя е една от "най-налаганите" гимнастички в отбора и от това трябва да следва, че не бива да бъде освободена. Това изказване, само по себе си, звучи като един много неблагодарен автогол.

Искам да подчертая, че Мария Матева не е освободена, защото е нехаресвана. Тя не е освободена, защото Ефросина Ангелова и Илиана Раева не вярват в нейния талант.

Не е освободена заради килограми, и не е освободена, защото през последните няколко състезания направи грешки.

Аз разбирам нейното освобождаване като знак, че тя е достигнала някакъв лимит 

и че сега треньорите и Федерацията биха искали да дадат път на други таланти.

Не смятам, че в това решение има лична предубеденост към Мария или другите момичета или някакъв опит да бъде отпратена и "изхвърлена" Мария, без да й се отдаде заслуженото за многото години труд и за нейния напредък.

Много бих искала и други гимнастички като Мария да получават подкрепа и възможност за развитие в продължение на 5-6 години, преди да се вземе решение, че няма да са националки.

Много бих искала също така българските спортни журналисти да спрат да търсят сензации там, където ги няма. Между Мария и треньорския щаб не би трябвало да има никакви лични драми и емоции. Такива не личат от изказванията на Ефросина Ангелова, която запази един умерен, внимателен и професионален тон. Освен това, през годините всички сме чували Илиана Раева да се изказва повече от ласкаво за Мария Матева, в която тя вярваше като в новата ни звезда. 

Разочароващо е, че когато старши-треньорката Ангелова и президентът на Федерацията Раева взеха едно професионално решение, продиктувано от размисли за здравето на състезателката и нейния потенциал, изведнъж се написаха материали, от които излезе, че Мария е едва ли не низвергната. Не се лъжете, скъпи фенове. И Ефросина, и Федерацията се грижиха много за Мария и много дълго и упорито вярваха в нея. Всякакви интерперетации, че има някаква лична драма и несправедливост са плод на търсене на съвсем ненужни сензации. Заглавието в  "Седем Дни Спорт", което гласи: "Изкараха ме инвалид" също е ненужно и обидно.

Не, никой не е изкарал никого "инвалид" и дори да беше така, в думата "инвалид" няма никаква присъда и обида. Ефросина Ангелова просто каза, че здраовословното състояние й пречи да понася натоварванията. Как по-ясно и деликатно да се каже нещо, не знам. Да, всеки от нас може да се запише да тренира, който и да е спорт. Обаче ако имаш проблеми с гърба, глезените, други стави, или каквото и да е друго, може чисто и просто да не можеш да тренираш пълноценно. Не и по начин, който да е безопасен за твоето здраве, и който да ти дава възможност да работиш на високото ниво на един национален отбор.

Истината е, че когато Ефросина Ангелова пое подготовката на Мария Матева, Ефросина хвърли много труд, творчество и емоции в това да изведе Мария до много по-високо спортно и художествено ниво. Всички, които следят този спорт,  бяха забелязали, че Ефросина, макар и да е национален треньор, работи много по-усилено с Матева, отколкото с другите националки. Сигурна съм, че Ефросина е взела решение да освободи Матева с тежко сърце и без нито грам лоши чувства, нито към Мария, нито към треньорката Петя Монева. Истината е също, че Матева и Монева трябва да са благодарни и на Ефросина, и на Илиана Раева за това как години наред наистина стоически, и малко напук на всичко дори, налагаха Матева, тласкаха я напред, предпочитаха я пред много други състезателки.

Това, че Мария Матева в продължение на 6 години беше най-налаганата гимнастичка след Силвия Митева съвсем не означава обаче, че никой няма право да я освободи. Не означава, че здравословните й проблеми не са сериозни. Не означава, че тя трябва да рискува здравето си за спорта, колкото и да го обича.

Не съм лекар и не искам да обсъждам проблемите на която и да е гимнастичка с гръбнака или други здравословни проблеми. Но на всички тези, които се осмелиха да кажат: "Ама то всички гимнастички имат проблем с гръбнака, какво толкова", искам да кажа само едно: вие също не сте лекари. Замълчете. Въпросът не е в "какво толкова", а в това, че нашето здраве ни поставя ограничения: и на натоварванията, и на това колко можем да постигнем.

Оставям на специалистите да решат къде е лимитът за всяка гимнастичка. Не е нужно здравето да е пред срив, за да е достигнат този лимит.

А сега, за самата Мария. Мисля, че през годините тя показа много красиви и елегантни съчетания с топка, където ще бъде запомнена със свой почерк. Много ми харесаха и съчетаниятана обръч и бухалки през последния сезон. Мисля, че в хореографско отношение, работата на Ефросина и Мария като екип наистина блесна в тези съчетания. Въпреки че Мария не спечели олимпийска квота, тя получи много високи оценки и от съдии, и от публика. Ще бъде запомнена с това, че успя да се покаже като зрял състезател с внимателно подбрани и изработени композиции.

Един румънски треньор беше казал, че най-хубавото нещо в гимнастиката е едно: това, че знаеш всичко за себе си. Бих искала да пожелая на Мария да опознава себе си още повече, да продължава да намира силните си страни и да ги използва по внимателен и разумен начин. Тя има зад гърба си страхотен опит и подкрепата на много добри специалисти. Бъдещето е пред нея.

Благодаря ти, Мария, за твоята любов към нашия красив спорт и за голямата енергия и отдаденост, с която му се посвети и продължаваш да му се посвещаваш.

Благодаря на всички треньори и фенове, които през годините виждаха и уважаваха силните страни на Мария и дълбоко вярваха, че слабите страни или здравословните проблеми могат да бъдат преодолявани всеки ден, с нов оптимизъм и енергия.

Ще се радвам ако с такъв ентусиазъм подкрепите и следващите български грации.

За прекрасните снимки на Мария благодаря на Димо Димов.