Гимнастиката трябва да е самоосъзнатост, а не желание да съдиш

Вече писах за Мария Матева и не искам да пиша пак. Най-малкото защото ми свършиха прекрасните нейни снимки. Но най-вече защото не искам да се повтарям. Все пак, да си спомним: Мария далеч не е единствената състезателка, която е била освободена от националния отбор. Или пък не е допусната до голямо състезание. Преди близо четвърт век например елегантната Димитринка Тодорова се бореше за място в отбора с  една от най-оригиналните гимнастички от миналото, Диана Попова. Не зная колко от вас помнят, но за Олимпиадата в Барселона през 1992-ра избрана беше Диана. Тогава избухнаха страшни скандали и те се отразиха на целия отбор, включително и на примата Мария Петрова, която нямаше никакво отношение към цялата ситуация.

Доколкото си спомням даже се стигна до съд: Димитринка реши да съди националния треньор за пропуснати ползи. Така и не разбрах какви точно бяха тези ползи и как така се пропуснаха. С чисто сърце гледам Димитринка сега, защото тогава я гледах пак с чисто сърце, но с повече трепет. И виждам както свити колена или залитания при някои елементи, така и лента която се влачи по килима, пък и не толкова амплитудни скокове.  Откровено казано,  Диана беше за момента по-комплексната гимнастичка, която просто можеше да изпълни по-голям елементи по-чисто. Но в съзнанието на мнозина, Диана стана избраната заради някакви задкулисни игри. 

Сега чета изказванията на Мария Матева и нейната треньорка в пресата и от тях лъха желанието някой да бъде осъден. И през ум не им минава дори, че може в България да има по-талантливи хора от тях. Гимнастички с по-чисти линии. С по-голяма гъвкавост. По-отскокливи. С по-добра техника на уредите. Треньори, които не натискат дете със сериозно гръбначно изкривяване да тренира десетилетия наред, докато се налага да спи всяка нощ с корсет, за да си контролира проблемите с гърба.

Всички се изкушаваме да осъдим някой друг, че не ни е избрал. Не ни е избрал, и ето: ние пропускаме ползите, защото не сме избрани. А не сме избрани, не защото не заслужаваме, а защото другите не разбират колко сме велики. За добро или лошо обаче нито животът, нито гимнастиката всъщност са чак толкова пълни с липса на разбиране. Хората и треньорите (напомням: треньорите също са хора) избират тези, които им носят най-хубави надежди за бъдещето. Понякога преценката им не е правилна, но в тяхната ценностна система тя винаги е  по своему логична. А ако искаш да бъдеш избран от някой, трябва първо добре да си разбрал какво е ценно за него. Трябва да осъзнаеш кои от качествата, които са ценни, имаш, кои би искал да имаш, и кои просто нямаш, или пък не смяташ за нужно да развиваш. Едно е някой да не те избере, защото, например, нямаш "дълги крака." За удължение на краката пластична операция засега не е измислена. Ето един съвсем обективен критерий, на който само определени хора отговарят.   Съвсем друго е да се очаква от теб определено ниво на физическа или психическа издръжливост, дисциплина, пластичност. Над този вид качества може да се работи много години, но само при едно условие: да осъзнаваш, че имаш какво да подобриш. Ако не го осъзнаваш, няма как да си насочиш усилията в правилната посока.

За да се върнем назад, Димитринка Тодорова не беше пренебрегната, защото някой си предпочита състезателки с по-дълги крака или защото зад кулисите нейни недоброжелатели крояха подли сценарии как да я спрат. Димитринка не замина за Олимпиада, защото в този момент друга състезателка чисто и просто я превъзхождаше. Колкото и да исках тогава, а искам и сега, елегантна гимнастичка като Димитринка да блести по световните подиуми, осъзнавам за пореден път, че да искаш  да си избран няма как да е достатъчно. Май трябва и да искаш да знаеш много неща за самия себе си. Трябва да е достатъчно да изгледаме, например, тази красива лента на Димитринка Тодорова, за да се замислим, че това изпълнение би могло да бъде и много по-силно:




Гимнастиката е едно от тези редки явления, които карат човек да потърси начини да стане по-добър от вчерашното си "аз". Блестяща гимнастика не може да се случи, ако нямаш този вид искреност към самия себе си.  А ако разбираш себе си, желанието да съдиш другите би трябвало да изчезне само. Гимнастика е особен вид ангажимент. Тя изисква да се вглеждаш и в собствените си грешки, и в мнението на другите точно толкова, колкото ти е нужно, за да разбереш себе си по-добре. Тя е всекидневна битка срещу ограниченията и обстоятелствата и всекидневна споделена любов.