Мария Матева е освободена, но грацията и красивите спомени остават

След много години неуморен труд, лишения и жертви, Мария Матева беше освободена от националния отбор по художествена гимнастика поради опасения, че нейното здравословно състояние й пречи да понася сериозните тренировъчни натоварвания успешно. Мария и личната й треньорка са много разочаровани от това решение на старши-треньора Ефросина Ангелова, което е подкрепено и от Федерацията. Много фенове също смятат, че решението е несправедливо към Мария и нейните заслуги за успехите на отбора. 

През годините аз също много съжалявах за това, че не беше даден шанс на националки като Биляна Проданова, Марина Стоименова, Филипа Сидерова, Боянка Ангелова. За ралзика от Мария Матева, тя нямаха възможност да излизат на големи състезания в продължение на 5-6 години. Някои от тях получиха изява само като девойки, а като жени играха на ограничен брой големи турнири. Разбирам разочарованието, но мисля също, че, за разлика от много други гимнастички, Мария имаше възможност дълго да се развива и показва пред света, както и да радва своите фенове. През последната година тя излезе с много напреднала и обновена програма и настина донесе наслада на всички, които милеят за нашия красив спорт.

Съжалявам много, че кариерата на Мария прекъсва точно в момент, когато тя наистина показа интересни и красиви съчетания и чувствително подобри своята пируетна техника. От друга страна обаче съжалявам още повече, че раздялата на Мария с гимнастиката не можа да се получи по един уважителен и грациозен начин.

Много бих искала Мария и нейната треньорка да останат с положителни чувства и към Ефросина Ангелова, и към всички други професионалист в треньорския щаб и Федерацията, които години наред подкрепяха усилията и устрема на Мария да се наложи на световната гимнастическа сцена.  Мисля, че е важно човек да оценява кой му е помогнал да върви напред и да уважава таланта на другите.

Без да се впускам в анализи на това кой е прав и кой е крив, искам първо да споделя кое ме учудва най-много. Когато Боянка Ангелова, една от най-талантливите гимнастички, които сме имали някога, не успя да се наложи в националния отбор поради здравословни причини, нито личната треньорка, нито феновете,  скочиха да критикуват треньорския щаб и Федерацията за прекратената кариера на Боянка така остро, както сега при освобождаването на утвърдената националка Мария Матева. Не мога да си обясня тази разлика с реакциите с нищо друго, освен с това, че самата Боянка и нейната треньорка решиха да приемат решението скромно и с уважение към авторитета на институциите. Матева и нейната треньорка не постъпиха така. 

Разочарована съм, че личната треньорка на Мария излезе пред пресата да коментира доста интимна информация за здравословното състояние на възпитаничката си. Разочарована съм също, че самата Мария направи изказване, според което тя е една от "най-налаганите" гимнастички в отбора и от това трябва да следва, че не бива да бъде освободена. Това изказване, само по себе си, звучи като един много неблагодарен автогол.

Искам да подчертая, че Мария Матева не е освободена, защото е нехаресвана. Тя не е освободена, защото Ефросина Ангелова и Илиана Раева не вярват в нейния талант.

Не е освободена заради килограми, и не е освободена, защото през последните няколко състезания направи грешки.

Аз разбирам нейното освобождаване като знак, че тя е достигнала някакъв лимит 

и че сега треньорите и Федерацията биха искали да дадат път на други таланти.

Не смятам, че в това решение има лична предубеденост към Мария или другите момичета или някакъв опит да бъде отпратена и "изхвърлена" Мария, без да й се отдаде заслуженото за многото години труд и за нейния напредък.

Много бих искала и други гимнастички като Мария да получават подкрепа и възможност за развитие в продължение на 5-6 години, преди да се вземе решение, че няма да са националки.

Много бих искала също така българските спортни журналисти да спрат да търсят сензации там, където ги няма. Между Мария и треньорския щаб не би трябвало да има никакви лични драми и емоции. Такива не личат от изказванията на Ефросина Ангелова, която запази един умерен, внимателен и професионален тон. Освен това, през годините всички сме чували Илиана Раева да се изказва повече от ласкаво за Мария Матева, в която тя вярваше като в новата ни звезда. 

Разочароващо е, че когато старши-треньорката Ангелова и президентът на Федерацията Раева взеха едно професионално решение, продиктувано от размисли за здравето на състезателката и нейния потенциал, изведнъж се написаха материали, от които излезе, че Мария е едва ли не низвергната. Не се лъжете, скъпи фенове. И Ефросина, и Федерацията се грижиха много за Мария и много дълго и упорито вярваха в нея. Всякакви интерперетации, че има някаква лична драма и несправедливост са плод на търсене на съвсем ненужни сензации. Заглавието в  "Седем Дни Спорт", което гласи: "Изкараха ме инвалид" също е ненужно и обидно.

Не, никой не е изкарал никого "инвалид" и дори да беше така, в думата "инвалид" няма никаква присъда и обида. Ефросина Ангелова просто каза, че здраовословното състояние й пречи да понася натоварванията. Как по-ясно и деликатно да се каже нещо, не знам. Да, всеки от нас може да се запише да тренира, който и да е спорт. Обаче ако имаш проблеми с гърба, глезените, други стави, или каквото и да е друго, може чисто и просто да не можеш да тренираш пълноценно. Не и по начин, който да е безопасен за твоето здраве, и който да ти дава възможност да работиш на високото ниво на един национален отбор.

Истината е, че когато Ефросина Ангелова пое подготовката на Мария Матева, Ефросина хвърли много труд, творчество и емоции в това да изведе Мария до много по-високо спортно и художествено ниво. Всички, които следят този спорт,  бяха забелязали, че Ефросина, макар и да е национален треньор, работи много по-усилено с Матева, отколкото с другите националки. Сигурна съм, че Ефросина е взела решение да освободи Матева с тежко сърце и без нито грам лоши чувства, нито към Мария, нито към треньорката Петя Монева. Истината е също, че Матева и Монева трябва да са благодарни и на Ефросина, и на Илиана Раева за това как години наред наистина стоически, и малко напук на всичко дори, налагаха Матева, тласкаха я напред, предпочитаха я пред много други състезателки.

Това, че Мария Матева в продължение на 6 години беше най-налаганата гимнастичка след Силвия Митева съвсем не означава обаче, че никой няма право да я освободи. Не означава, че здравословните й проблеми не са сериозни. Не означава, че тя трябва да рискува здравето си за спорта, колкото и да го обича.

Не съм лекар и не искам да обсъждам проблемите на която и да е гимнастичка с гръбнака или други здравословни проблеми. Но на всички тези, които се осмелиха да кажат: "Ама то всички гимнастички имат проблем с гръбнака, какво толкова", искам да кажа само едно: вие също не сте лекари. Замълчете. Въпросът не е в "какво толкова", а в това, че нашето здраве ни поставя ограничения: и на натоварванията, и на това колко можем да постигнем.

Оставям на специалистите да решат къде е лимитът за всяка гимнастичка. Не е нужно здравето да е пред срив, за да е достигнат този лимит.

А сега, за самата Мария. Мисля, че през годините тя показа много красиви и елегантни съчетания с топка, където ще бъде запомнена със свой почерк. Много ми харесаха и съчетаниятана обръч и бухалки през последния сезон. Мисля, че в хореографско отношение, работата на Ефросина и Мария като екип наистина блесна в тези съчетания. Въпреки че Мария не спечели олимпийска квота, тя получи много високи оценки и от съдии, и от публика. Ще бъде запомнена с това, че успя да се покаже като зрял състезател с внимателно подбрани и изработени композиции.

Един румънски треньор беше казал, че най-хубавото нещо в гимнастиката е едно: това, че знаеш всичко за себе си. Бих искала да пожелая на Мария да опознава себе си още повече, да продължава да намира силните си страни и да ги използва по внимателен и разумен начин. Тя има зад гърба си страхотен опит и подкрепата на много добри специалисти. Бъдещето е пред нея.

Благодаря ти, Мария, за твоята любов към нашия красив спорт и за голямата енергия и отдаденост, с която му се посвети и продължаваш да му се посвещаваш.

Благодаря на всички треньори и фенове, които през годините виждаха и уважаваха силните страни на Мария и дълбоко вярваха, че слабите страни или здравословните проблеми могат да бъдат преодолявани всеки ден, с нов оптимизъм и енергия.

Ще се радвам ако с такъв ентусиазъм подкрепите и следващите български грации.

За прекрасните снимки на Мария благодаря на Димо Димов.