Бъдещето на "бившите"

Понякога и аз получавам интересни въпроси в електронната си поща. Нямам предвид молби да чета есета, мотивационни писма, или многобройни версии на CV-to на един и същи човек.

Въпросът: "Какво стана с Биляна Проданова?" е смислен и той е много важен, защото ни показва посоката, в която се движи нашия спорт. По цял свят състезателки остават в големия спорт след 20-годишна възраст, не малко и след 25. Много от тях, през своя състезателен път, се сблъскват с контузии, както и с операции или друг вид медицинска намеса. Пътят на Биляна би могъл, или, можеше да бъде, подобен. Струва ми се, че, когато ме питат "какво стана?", другите фенове си дават сметка какво НЕ е станало. Биляна стана втора на лента сред девойките, веднага след Канаева. Но не можа да се нареди отново на почетната стълбичка до голямата руска звезда.

Четох, че Биляна е продължила своето развитие като треньор.

Не съм сигурна дали информацията е актуална.

Само че, виждам и на тази снимка, и във всички съчетания, чистите линии, гъвкавостта, краката, които изчезват в облаците, високия полупалец: гимнастичката и танцьорката, която изглежда магнетично в черно. И съжалявам, че не успяхме, всички заедно, треньорите, феновете, федерацията, да я изведем до нови върхове.

Животът е прекалено кратък, за да не гледаме назад и да не са питаме: къде сбърках?

Бивши любови може даже и да има, но няма бивши призвания. Ако си толкова добър в нещо, в работата си с някой, всекидневно, в продължение на години, можеш да гледаш назад, колкото искаш, но не можеш с лека ръка да спреш. Заради това повечето гимнастички не стават манекенки или актриси, а все пак, или може би, въпреки всичко, треньорки. Нямам търпения да видя къде ще бъде Симона Пейчева след 5 години, както и Боянка Ангелова, Филипа Сидерова.

Най-хубавото на бъдещото е, че то се случва, ако имаш нещо за даване.

Честит Рожден Ден на Анелия Раленкова!

Двукратната европейска шампионка Анелия Раленкова, която е също и абсолютна световна шампионка от 1981-ва година, навършва 51 години на 25-ти януари. Нарочно избирам да "издам" нейната възраст, защото тя отдавна е спечелила вечната любов на публиката, а това значи само едно: вечна младост за един невероятен, различен, упорит талант.

Анелия е първата българка, заслужила две абсолютни европейски титли. Втората е Мария Петрова. Дано скоро и други българки достигнат този връх: със сигурност има поколение, към което да гледат с възхищение. Особено запомняща се е победата на Анелия на европейското първенство във Виена през 1984-та, където тя получава две оценки от 10.000 в многобоя и още 3 във финалите и печели 4 златни медала, както и бронз с лента.

Гимнастиката на Анелия се откроява с много рискови елементи и със страхотна емоционална дълбочина. Тя е една от първите гимнастички в света, които изпълняват две кълбета под уреда, улавяния извън зрителното поле, и много други оригинални елементи.

Може би най-известна е нейната лента по "Болеро" на Равел,не отстъпва и топката по "Съмър тайм". Техниката на Анелия, както и музикалната интерпретация, са новаторски за времето си, и остават значими и днес, повече от 30 години след големите победи. С работата си с уреда тя поставя много от основите на българската школа и стил, а "нейните" елементи продължават да се изпълняват от състезателки по цял свят.

За Анелия феновете понякога мислят като за много сериозна и почти вглъбена гимнастичка, но аз мисля, че тя винаги ни е давала да разберем колко силно обича и спорта, и своята публика.

За почерпка на феновете съм избрала един черно-бял спомен.



А на Анелия желая още много години любов!

2015-та година ще бъде великолепна!

Като фенка, при това луда, аз очаквам страхотни постижения от нашите гимнастички през тази година. Нека 2015-та бъде пълна с късмет и приятни изненади, но и със съвсем заслужени постижения, точно както беше 1995-та, една от най-красивите български гимнастически години.

Ето какво планирам за 2015-та в моя блог:

1. Спомени и слава: бих искала да се върна 20 години назад, за да отпразнуваме отново третата световна титла на Мария Петрова и успехите на българския ансамбъл. Също така бих искала да отбележа с много любов и вдъхновение рождения ден на Мария Петрова, любимата ми гимнастичка на света!

2. Бъдеще и надежда: през тази година искам да обърна повече внимание на националния ни отбор ДЕВОЙКИ и тяхната заявка за превземане на световния подиум.

3. Повече снимки и повече интервюта: миналата година интервюирах примата на цяла Латинска Америка,Анжелика Квижински от Бразилия, голямата надежда и Гюслум Шафизада от Азербайджан. Мечтая да обърна внимание на нови звезди от цял свят.

4. Упоритост и напредък:очаквам много не само от девойките, но и от жените разбира се. Следя с голямо внимание Невяна Владинова, Сара Стайкова и Катрин Тасева. Любопитна съм за бъдещето на невероятно талантливата Биляна Проданова. Сред чуждестранните състезателки очаквам приятни изненади от Марина Дурунда (Азербайджан), Саломе Пажава (Грузия), Галкина от Беларус, Назаренкова от Узбекистан. Те могат да изненадат вече утвърдените лидери като Кудрявцева, Мамун, Станюта, Ризатдинова.

А сега нека се върнем за малко във времето при завладяващите изпълнения на Мария Петрова от 1995-та. Това е любимото на мен и на много хора от цял свят съчетание с въже, в което уреда живее собствен живот, увива се около гимнастичката като змия, не спира нито за стотна от секундата, а тя изглежда във всеки елемент като победител, истинска нинджа с въжето: