Въпросът: "Какво стана с Биляна Проданова?" е смислен и той е много важен, защото ни показва посоката, в която се движи нашия спорт. По цял свят състезателки остават в големия спорт след 20-годишна възраст, не малко и след 25. Много от тях, през своя състезателен път, се сблъскват с контузии, както и с операции или друг вид медицинска намеса. Пътят на Биляна би могъл, или, можеше да бъде, подобен. Струва ми се, че, когато ме питат "какво стана?", другите фенове си дават сметка какво НЕ е станало. Биляна стана втора на лента сред девойките, веднага след Канаева. Но не можа да се нареди отново на почетната стълбичка до голямата руска звезда.
Четох, че Биляна е продължила своето развитие като треньор.
Не съм сигурна дали информацията е актуална.
Само че, виждам и на тази снимка, и във всички съчетания, чистите линии, гъвкавостта, краката, които изчезват в облаците, високия полупалец: гимнастичката и танцьорката, която изглежда магнетично в черно. И съжалявам, че не успяхме, всички заедно, треньорите, феновете, федерацията, да я изведем до нови върхове.
Животът е прекалено кратък, за да не гледаме назад и да не са питаме: къде сбърках?
Бивши любови може даже и да има, но няма бивши призвания. Ако си толкова добър в нещо, в работата си с някой, всекидневно, в продължение на години, можеш да гледаш назад, колкото искаш, но не можеш с лека ръка да спреш. Заради това повечето гимнастички не стават манекенки или актриси, а все пак, или може би, въпреки всичко, треньорки. Нямам търпения да видя къде ще бъде Симона Пейчева след 5 години, както и Боянка Ангелова, Филипа Сидерова.
Най-хубавото на бъдещото е, че то се случва, ако имаш нещо за даване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар