За пътуванията и как сме същите

Дванадесет, тринадесет, четиринадесет....12/13/14. В английско-говорящия свят пишат датата с месец най-напред, следван от деня и годинта.

Руснаците, преди да пътуват за някъде, известно време седят мълчаливо. Такъв обичай няма сред други народи. Различен е.

"На български", пък, клатим глава за "Да" и "Не" по различен начин, точно обратно на цял свят.

Ние също така сме уникални, и сме хем най-красиви, хем най-добри. Блестим в спорта, в математиката, в оперното пеене...Открояваме се, нали?

През последните месеци с хора от цял свят си разменихме много думи за различията.

Аз живея в Америка. Тук тече обществен разговор за това дали полицаите се отнасят несправедливо към хора с тъмен цвят на кожата: афро-американци, испанско говорящи, други емигранти. Дали това, че някой е по-тъмен от теб, или по-висок,или облечен с пуловер с качулка, го прави "опасен"? Толкова, че дори да не е въоражен, "трябва" да използваш сила срещу него.

Моите родители живеят в България. В България тече обществен разговор за това дали екипите на спешна медицинска помощ трябва да оказват животоспасяваща помощ на хора от ромски квартали. Дали това, че има много пребити лекари в тези квартали означава, че не трябва да се спаси живота на тези, които живеят там?

Помните ли онези карикатури в списание "Паралели" със заглавие "Открийте разликите"? Остарели са. Време е да пуснем такива под надслов "открийте приликите"!

С просто око ми се струва, че всички хора имаме тела, глави на раменете си, туптящи сърца, семейства, мечти, победи и поражения. Също така ми се струва, че сме равни пред закона. За вярващите: пред Господ.

Ако не вярвате нито в закона, нито в Господ, вярвайте ми: разбирам ви!

Аз съм адвокат, който не работи като адвокат. Но пише за гимнастика. А сега де?! Не трябва ли всяка жаба да си знае гьола. Не знам за жабите, но за хората: НЕ.

Всъщност, пълно е с адвокати, които не работят в правната област. Не съм изключение от правилото, а направо правило на изключенията! Но много хора не познават други като мен и ме намират за различна, необичайна. Иначе те са си убедени, че всички адовкати работят в правни кантори. Горе-долу е като със циганите: ако единствения циганин, който познаваш, се е опитал да ти бръкне в джоба в трамвая, значи и другите.... ех.....уморих се да обяснявам. Ако дори не всички адвокати са адвокати, как можете да очаквате, че всеки циганин е като единствения, който сте срещали? Или дори като първите 100, които сте срещали?

Преди малко ме обвиниха, че не разбирам речниковата дефиниция на думата "расизъм". Не искам и да я разбирам. Мъчно ми е, че тази дума изобщо съществува. За тези от вас, които участват в развихрилия се обществен дебат, имам предложение: помислете си за това колко от великите (родни и от цял свят) спортисти, хора на науката или изкуството, са цигани, турци, помаци, и нека да употребя друга дума, която също не искам да съществува: негри. Какво значение има това? Никакво. Разликата между тях и останалите не се дължи на расата или етноса, а на техния труд и талант.

Може би е време да си напомним или да ни напомнят, не, че сме различни. А че сме същите. Във футбола има инициативи против расизма отдавна, и аз вярвам силно, че и другите спортове трябва да последват. За България бих казала следното: застанете гордо пред камерата, щангисти, гимнастички, лекоатлети, всички, и кажете: "Аз съм (туркиня, ром, помак), победител, и човек като теб."

Оксана Чусовитина е рускиня от смесен етнически произход, която се е състезавала за СССР, Германия и Узбекистан. Тя стана отборна олимпийска шампионка през 1992-ра. През 2012 беше на пето пясто. Играла е на 6 Олимпиади. Нисичка е, и според някои, "прилича на мъж". Не знам това комплимент ли е, обида ли е, или просто някаква никому ненужна констатация. За разлика от много други спортисти, Оксана не е била хващана с допинг.За разлика от много хора от цял свят, тя вече 20 години надскача себе си.

И все пак, знаем със сигурност, че тя също е човек, като всички нас, а не извънземно:



Всъщност, ако съдим, например, по филмите, литературата, или изпратената в космоса изключително красива българска народна песен, даже и с извънземните, бихме искали, някой ден, да влезем в мирен контакт, за да научим какви са приликите и различията между нас.

Може би някой ден ще пътуваме не към далечни земи, а към далечни Земи.

Руснаците, преди да пътуват за някъде, известно време седят мълчаливо.

Където и да отиваме, да помълчим за малко и....както казва един български творец, да попътуваме в душите си. Не е нужно да сме руснаци, за да го направим. Както с повечето неща във живота, достатъчно е да си човек.

Аз ще мълча и ще мисля за това как преди 14 години дойдох съвсем сама на един различен континент, сред едни различни хора, които са като мен. А вие?

Боксовата круша на думичката "хейтър" и отговорността да си български фен до гроб

Отдавна съм забелязала как ако човек разкритикува някой известен български спортист, а даже и не много известен, веднага набеждават критикуващия, че е "хейтър". Това е една смешна, но много популярна чалгарска логика. Казвам "чалгарска", защото много пъти са ме набеждавали, че "хейтвам" чалга звездите, когато упорито твърдя, че повечето от тях не могат да пеят и да танцуват,  и  че се обличат отвратително.

"Ама защо ги хейтваш, защото са по-красиви от теб ли, защото повече пари печелят от твоите любими гимнастички ли?"

Този въпрос е като една боксова круша, която седи и ти се хили и иска да те накара да хвърляш напразни удари. Хем да се измориш, хем крушата никога няма да легне в нокаут. Например, да кажеш: ама не е вярно, еди-коя си гимнастичка печели повече пари от чалга певиците. Или пък, нещо по-весело: ама аз и без силикон съм си добре, не завиждам на чалга певиците, честно.

Идеята е да принизят мислите и идеите ти, до някакви махленски свади и приказчици, за това кой какви пари изкарва и кой колко големи цици има. Така никой не може да има искрено, обмислено, човешко мнение, просто ей така, не на основата на някаква комплексарщина.

Много отдавна в моето общуване с български фенове се оказа, че мнение за българска звезда не трябва да имам, ако това мнение не е положително. Иначе излиза хейтърско, даже анти-българско! И започва голямото блъскане в боксовата круша.

Боксовата круша не слуша какво точно казваш, а просто изплюва едни и същи въпроси."Ти не си постигнала колкото нея, защо я критикуваш?" - друг въпрос от боксовата круша.

Така че, преди да почна с разсъжденията си за Кубрат Пулев, искам веднага да ви кажа: не съм постигнала и една хилядна от това, което постига той, печеля отвратително малко пари в сравнение с него, и той е много по-красив от мен. Но не го хейтвам , не му завиждам, не съм от мафията и нямам желание да се боксирам с никой. Разбрахте ли? Сега ме оставете да се изкажа.

Сега е моментът да ви напомня също, че, за разлика от бокса,  любимата ми художствена гимнастика  много често изглежда като пълна мистерия дори за собствените си фенове, заради съдийстовото. Скачат момичетата, въртят се, хвърлят уреди, и накрая едни жени на средна възраст нещо си записват на някакви листчета и излиза една оценка, за която никой не е сигурен, че е заслужена. Звучи опростено, но за мнозина, нашият любим спорт изглежда точно така отстрани.

В бокса е различно. Като удариш някой и той се просне на пода,  няма как, по законите на физиката, в това да е намесена Мария Гигова, или която и да е съдийка. Някакси става ясно какво точно е станало. Всички гледахме мача между Кличко и Пулев и видяхме какво стана. Защо е толкова трудно да признаем, че този път нашият човек загуби и да престанем с хулите и нелепите конспирационни теории? Защо?

Аз още преди мача, подозирах, че точно така ще стане. Гледала съм много часове гимнастика, а в гимнастиката, както и в много други спортове, физическите данни ясно си личат. Ако една гимнастичка е по-гъвкава, отскача по-леко, има по-координирани движения, това си личи с просто око. Друг е въпросът дали тези качества се използват максимално от треньора и дали ще издържи психически състезателката. Това става ясно не от външността, а от нейните думи и поведение.

Като гледах клипове преди мача с този Кличко, защото не го бях гледала преди, няколко неща ми направиха впечатление: много е висок, много е мускулест, много е подвижен. Също така: на 38 години продължава да тренира и някакси се е опазил от сериозни контузии. Не бръщолеви глупости, изглежда съсредоточен върху това да си свърши работата. Вие колко души познавате, които, на такава възраст, имат такава физика и които, нито ги мързи да тренират, нито са се самозабравили напълно, защото все някой около тях им повтаря колко са велики? Аз знам за много малко. За всеки такъв има няколко хиляди, които имат същата физика, обаче още в тийнейджърска възраст ги хваща звездната болест. Или не внимават и се контузват. Или просто не им се тренира.

Да, но, какво, ще кажете, липсва на Кубрат Пулев от изброените неща? Нищо, освен може би опит. Просто той трябва да развива всички тези качества, вместо да си губи времето в обяснения как цяла мафия го е нокаутирала.

Едно е да не харесваш противника си. Всеки е свободен да не харесва някой и даже не е нужно да има кой знае какви основания. Но ако те победят съвсем справедливо, може просто да възкликнеш като един стар руски шахматист, "Как можах да падна от такъв идиот?!" Това може да не звучи много учтиво, но е много по-добре, отколкото да се разправят нелепи оправдания.

И понеже този блог  все пак е за гимнастика, за тези от вас, които са чели мои критики към треньорския щаб, Федерацията, или към определени гимнастички, уверявам ви, луд умора няма: критиките ще продължат.

Иначе, за да цитирам Пулев, оставам българка до гроб. И не по собствен избор: човек не си избира къде да се роди. Но може да си избере да очаква и да изисква най-доброто от своите сънародници, особено от тези сред тях, които са много по-красиви и талантливи от повечето хора по света... и ни карат да се гордеем, че сме българи. Заслугите за победите са техни. За феновете остава приятната отговорност да хвалим и критикуваме, от сърце.

Гордеем се с теб, Невяна!

Невяна Владинова завоюва три сребърни и един бронзов медал на финала на турнирите Гран При в Австрия. Тя игра при много лош жребий, според който на финалите на три уреда излезе първа, и на един:втора. Жребият има значение, защото обикновено на тези, които играят първи се дават малко по-ниски оценки, за да има "резерва" за по-високи оценки в следващите изпълнения. Въпреки това, мисля че Невяна беше оценена справедливо през цялото състезание, с изключение на финала на обръч, където домакинско рамо класира на трето място състезателката на Австрия и остави извън медалите не само Неви, но и други състезателки много по-добри от австрийката.

Въпреки че от този турнир отсъстваха най-силните представителки на Беларус, Азербайджан и Украйна, тяхното отсъствие не прави медалите на Невяна по-малко ценни. Невяна показа световна класа, заслужи много високи оценки и много аплодисменти. За мен лично беше радост да видя най-после подобаваща оценка за изключителното съчетание с лента, което тя не винаги играе толкова чисто и стабилно. Това е една от най-сложните и интересни ленти в света в момента, и се надявам Невяна да я играе все така, ако не и по-силно.

Съжалявам, че Невяна не са нареди на почетната стълбичка и на обръч, защото напълно го заслужаваше.

Искам да пожелая на Невяна и треньорката й Бранимира Маркова много, много здраве, много по-добър жребий и много разбирателство и любов всеки в ден в работата им.

Този турнир мина прекрасно. Продължавам да твърдя, че това са само първи стъпки.