За пътуванията и как сме същите

Дванадесет, тринадесет, четиринадесет....12/13/14. В английско-говорящия свят пишат датата с месец най-напред, следван от деня и годинта.

Руснаците, преди да пътуват за някъде, известно време седят мълчаливо. Такъв обичай няма сред други народи. Различен е.

"На български", пък, клатим глава за "Да" и "Не" по различен начин, точно обратно на цял свят.

Ние също така сме уникални, и сме хем най-красиви, хем най-добри. Блестим в спорта, в математиката, в оперното пеене...Открояваме се, нали?

През последните месеци с хора от цял свят си разменихме много думи за различията.

Аз живея в Америка. Тук тече обществен разговор за това дали полицаите се отнасят несправедливо към хора с тъмен цвят на кожата: афро-американци, испанско говорящи, други емигранти. Дали това, че някой е по-тъмен от теб, или по-висок,или облечен с пуловер с качулка, го прави "опасен"? Толкова, че дори да не е въоражен, "трябва" да използваш сила срещу него.

Моите родители живеят в България. В България тече обществен разговор за това дали екипите на спешна медицинска помощ трябва да оказват животоспасяваща помощ на хора от ромски квартали. Дали това, че има много пребити лекари в тези квартали означава, че не трябва да се спаси живота на тези, които живеят там?

Помните ли онези карикатури в списание "Паралели" със заглавие "Открийте разликите"? Остарели са. Време е да пуснем такива под надслов "открийте приликите"!

С просто око ми се струва, че всички хора имаме тела, глави на раменете си, туптящи сърца, семейства, мечти, победи и поражения. Също така ми се струва, че сме равни пред закона. За вярващите: пред Господ.

Ако не вярвате нито в закона, нито в Господ, вярвайте ми: разбирам ви!

Аз съм адвокат, който не работи като адвокат. Но пише за гимнастика. А сега де?! Не трябва ли всяка жаба да си знае гьола. Не знам за жабите, но за хората: НЕ.

Всъщност, пълно е с адвокати, които не работят в правната област. Не съм изключение от правилото, а направо правило на изключенията! Но много хора не познават други като мен и ме намират за различна, необичайна. Иначе те са си убедени, че всички адовкати работят в правни кантори. Горе-долу е като със циганите: ако единствения циганин, който познаваш, се е опитал да ти бръкне в джоба в трамвая, значи и другите.... ех.....уморих се да обяснявам. Ако дори не всички адвокати са адвокати, как можете да очаквате, че всеки циганин е като единствения, който сте срещали? Или дори като първите 100, които сте срещали?

Преди малко ме обвиниха, че не разбирам речниковата дефиниция на думата "расизъм". Не искам и да я разбирам. Мъчно ми е, че тази дума изобщо съществува. За тези от вас, които участват в развихрилия се обществен дебат, имам предложение: помислете си за това колко от великите (родни и от цял свят) спортисти, хора на науката или изкуството, са цигани, турци, помаци, и нека да употребя друга дума, която също не искам да съществува: негри. Какво значение има това? Никакво. Разликата между тях и останалите не се дължи на расата или етноса, а на техния труд и талант.

Може би е време да си напомним или да ни напомнят, не, че сме различни. А че сме същите. Във футбола има инициативи против расизма отдавна, и аз вярвам силно, че и другите спортове трябва да последват. За България бих казала следното: застанете гордо пред камерата, щангисти, гимнастички, лекоатлети, всички, и кажете: "Аз съм (туркиня, ром, помак), победител, и човек като теб."

Оксана Чусовитина е рускиня от смесен етнически произход, която се е състезавала за СССР, Германия и Узбекистан. Тя стана отборна олимпийска шампионка през 1992-ра. През 2012 беше на пето пясто. Играла е на 6 Олимпиади. Нисичка е, и според някои, "прилича на мъж". Не знам това комплимент ли е, обида ли е, или просто някаква никому ненужна констатация. За разлика от много други спортисти, Оксана не е била хващана с допинг.За разлика от много хора от цял свят, тя вече 20 години надскача себе си.

И все пак, знаем със сигурност, че тя също е човек, като всички нас, а не извънземно:



Всъщност, ако съдим, например, по филмите, литературата, или изпратената в космоса изключително красива българска народна песен, даже и с извънземните, бихме искали, някой ден, да влезем в мирен контакт, за да научим какви са приликите и различията между нас.

Може би някой ден ще пътуваме не към далечни земи, а към далечни Земи.

Руснаците, преди да пътуват за някъде, известно време седят мълчаливо.

Където и да отиваме, да помълчим за малко и....както казва един български творец, да попътуваме в душите си. Не е нужно да сме руснаци, за да го направим. Както с повечето неща във живота, достатъчно е да си човек.

Аз ще мълча и ще мисля за това как преди 14 години дойдох съвсем сама на един различен континент, сред едни различни хора, които са като мен. А вие?