От това са направени мечтите

Кристина Ташева от "Академик" дебютира на състезание за световна купа в Лисабон миналата седмица. Тя се класира 16-та, което може да не ви звучи като голям успех, но отдавна не се е случвало при дебют на българка. Много гимнастички започват от 15-16-то място и след това влизат в топ 10, а после и във финалите, където играят първите 8. Кристина също така изпревави утвърдената Мария Матева (Мария остана 19-та), която е играла многократно на световни купи и турнири за Гран При, а е представяла България и на европейско, и на световно първенство, където винаги се е класирала извън първите 20. Любопитно е, че в България Мария е провъзгласявана от треньорки и техни приближени журналисти-лакеи за блестяща, звезда, новата българска Мария и т.н.


Е, Кристина успя още при дебюта си да изпревари звездата!

Ако погледнете другите силни отбори, младата състезателка на Беларус например е 13-та, докато утвърдената им състезателка е в първите 6. Трябваше, след като Матева е новата ни блестяща звезда, тя да е в осмицата, а Кристина да е класирана, където си е. Но, уви, на състезания в България Мария Матева блести почти колкото Силвия Митева, а извън България от време на време някой гледа съчетанията й с отворени очи.

Това класиране извън България показва, че мечтите, истинските мечти, освен от много труд, са направени до голяма степен и от известна доза здравомислие. Никой не провъзгласи Кристина за нова звезда, а аз тайно се надявах, че поне някой от треньорския щаб ще я похвали. Ей така, защото е непозната на съдиите, а получава по-високи оценки от момичета, които сме гледали вече 4-5 години. Наистина, класирането й за дебютантка е прекрасно. И всичко в нея е прекрасно, просто името й не е Матева. А понякога мечтите са направени дори и от това някой да не ти признава успехите. ;-) Не говоря за злоба и противопоставяне, а за упорство и хъс, които се отглеждат в трудни условия.

Нека Кристина си тренира, играе, има много какво да изглажда в съчетанията си. Радвам се за нея, защото ми се струва, че в своята преценка за себе си е стъпила с два крака на земята и не се мисли за блестящо богопомазана, дори когато не се носи ефирно и женствено в ритъма на музиката:

Малко размишления за двойните стандарти

Тази седмица стана ясно, че Катрин Велкова и Елена Тодорова, две от състезателките в българския ансамбъл са освободени (разбирайте: изгонени) от ансамбъла след еднолично решение на треньорката Ина Ананиева.

Не мога да не си спомня как преди години Лили Игнатова, която и като гимнастичка, и като треньор е постигнала около сто пъти повече от Ина Ананиева, си позволи да вземе еднолично решение, и в резултат на това първо й намалиха заплатата, а после я махнаха от треньорския пост. Даже Мария Гигова излезе и пред камера прочете едно инфантилно, злобно и грозно изказване, в което си позволи да каже, че тя не била виновна за проблемите в брака на Лили Игнатова. Тогава само Сашо Диков отвори уста да каже, че такива приказаки са неколегиални. Но, както и да е, Лили не работи вече за националния отбор.

Да се върнем на едноличните решения. По принцип аз подкрепям правото на един треньор с доказан опит и успехи да взима такива. Само че трябва да има правила и стандарти. Не може на едни да е позволено да решават сами, а други да ги разпъват на кръст.

Колкото до състава на ансамбъла, помнете ми думата: той ще се промени още много пъти до Рио. Всичко се случва: травми, сватби, игри на интереси. Очаквам например, че Цветелина Стоянова, любимка на Илиана Раева като индивидуална състезателка, скоро ще попадне в ансамбъла. Всичко това е част от спорта, само дето, един състав има нужда от време и много тренировки заедно, за да се сработи. И едно е някой да напусне заради сериозни причини, а друго е, защото на друг му скимва, да го "освободи".

Само ще напомня, че когато Игнатова освободи своите гимнастички, тя изтъкна причини за решението си, а за освобождаването на Катрин и Елена причини не бяха дадени, няма и да чуем такива. А няма и кой да пита, защото журналистите търсят сензация и скандал, а покрай Ина Ананиева не може да има сензация: все пак повечето българи дори не знаят коя е тя. Виж, ако беше взела такова решение Игнатова или Робева...Щяхме да чуем писъци до небето.

Така е, към силните хора изискванията са огромни, а към посредствените: почти никакви. Този двоен стандарт води до пълен застой, тъй като, ако не изискваш нищо от един човек, той няма как да се научи да се държи по-коректно и отговорно. Заради този двоен стандарт на силните не им се занимава с художествена гимнастика. И най-тъжното: заради този двоен стандарт още две момичета напускат спорта.

Българската преса (пак) провъзгласи Мария Матева за "блестяща"

Най-опитната ни състезателка след Силвия Митева спечели държавния турнир „Жулиета Шишманова" и стана първа на топка и бухалки. Не лента първа е Сара Стайкова, а на обръч:,Невяна Владинова. В някои родни издания вече излязоха заглавия, които твърдят, че Матева е „обрала всички медали," „блестяща" е и, изобщо, тя се оказва новата ни прима след Митева. Струва ми се, че журналистите не са гледали съчетанията, пък и класирането, преди да напишат всичко това. Да, съгласна съм, че Матева е най-опитната ни състезателка, пък и най-харесваната от нашите съдийки и федерацията. Но нека поне да изчакаме да се класира силно на едно голямо международно състезание, преди да заговорим за блясъk.

Всъщност, поведението на българската преса доказва една стара приказка: не е важно дали кокошката е снесла яйце, а колко силно кряка. За съжаление, ако крякаш много силно колко си велика, дори и никой да не види яйце, мнозина ще повярват. А пък ако кряка някой друг от твое име, тогава 100 крякания водят до медал от Гран При! ;-)

Но да се върнем към гимнастиката и да вземем за пример обръча на Матева. Тук трябва малко предистория. В края на 90-те години, някои руски състезателки, най-вече Алина Кабаева, въведоха мода на яркооцветени трика и ориенталски ритми. Кабаева, която е татарка и по народност, и по душа, изглежда страхотно в червено и златно или оранжево и ярко зелено, и много й отива да прави характерните за кючека танцови движения. Ето че и ние искаме да се впишем в тази мода с нашата блестящо оранжево-розово-лилава Мария. Само че, както можете да видите тук, кючекът не е само да си помръдваш раменете. Трябва и очите ти да играят,и душата. А е хубаво и движенията да се вписват с музиката. Аз не виждам такава хармония между музика, танц и темперармент на състезателката в това съчетание:




Движенията не се преливат едно в друго по време на това съчетание, а има кратки паузи, когато ти се струва, че гимнастичката спира и си казва: „Я да спра малко тук и да се поразклатя, защото новият правилник изисква танцови стъпки".

Не пиша това, за да „противопоставям" състезателките, въпреки че, те все пак се състезават една срещу друга и е нормално да бъдат сравнявани. Че има в България деца, които играят по-интересна гимнастика от Матева, има. Просто за тях няма да прочетете в нито един български вестник. Защото българските журналисти не са гледали съчетанията. Просто си пишат, каквото им каже...сещате се кой... Защото вече от няколко години българската преса пише само за това колко блестяща е Матева,как тя била, едва ли не, новата ни Мария Петрова (смехотворно твърдение!), а на международни състезания тя попада обикновено извън първите 20. Освен за Силвия и за Мария Матева не се пише за други деца, въпреки постиженията им.

Сега пак обявиха същата гимнастичка за блестяща, а проблемите, които се виждаха преди, си остават налице. Поне от това, което виждам с просто фенско око, пируетите на Матева в атитюд, не са в атитюд, а в някакъв опит за такъв, и то не много блестящ опит. Скоковете дори няма да ги коментирам. Артистичността продължава да не е силната й страна. Но триката наистина блестят. Ех, ако можеше и медали да се раздават за това кой е в най-лъскави краски и кой кряка най-шумно.