От това са направени мечтите

Кристина Ташева от "Академик" дебютира на състезание за световна купа в Лисабон миналата седмица. Тя се класира 16-та, което може да не ви звучи като голям успех, но отдавна не се е случвало при дебют на българка. Много гимнастички започват от 15-16-то място и след това влизат в топ 10, а после и във финалите, където играят първите 8. Кристина също така изпревави утвърдената Мария Матева (Мария остана 19-та), която е играла многократно на световни купи и турнири за Гран При, а е представяла България и на европейско, и на световно първенство, където винаги се е класирала извън първите 20. Любопитно е, че в България Мария е провъзгласявана от треньорки и техни приближени журналисти-лакеи за блестяща, звезда, новата българска Мария и т.н.


Е, Кристина успя още при дебюта си да изпревари звездата!

Ако погледнете другите силни отбори, младата състезателка на Беларус например е 13-та, докато утвърдената им състезателка е в първите 6. Трябваше, след като Матева е новата ни блестяща звезда, тя да е в осмицата, а Кристина да е класирана, където си е. Но, уви, на състезания в България Мария Матева блести почти колкото Силвия Митева, а извън България от време на време някой гледа съчетанията й с отворени очи.

Това класиране извън България показва, че мечтите, истинските мечти, освен от много труд, са направени до голяма степен и от известна доза здравомислие. Никой не провъзгласи Кристина за нова звезда, а аз тайно се надявах, че поне някой от треньорския щаб ще я похвали. Ей така, защото е непозната на съдиите, а получава по-високи оценки от момичета, които сме гледали вече 4-5 години. Наистина, класирането й за дебютантка е прекрасно. И всичко в нея е прекрасно, просто името й не е Матева. А понякога мечтите са направени дори и от това някой да не ти признава успехите. ;-) Не говоря за злоба и противопоставяне, а за упорство и хъс, които се отглеждат в трудни условия.

Нека Кристина си тренира, играе, има много какво да изглажда в съчетанията си. Радвам се за нея, защото ми се струва, че в своята преценка за себе си е стъпила с два крака на земята и не се мисли за блестящо богопомазана, дори когато не се носи ефирно и женствено в ритъма на музиката: