Годината на самбата дойде

Отдавна можеше да очакваме, че много отбори ще подготвят съчетания по музикален съпровод, който да се хареса на публиката в Рио. Самба ритмите веднага се открояват като най-добрия избор. Не че искам да се настройвам предварително, но, например украинският отбор, по каквато и музика да играе, винаги играе нещо средно между класически балет и бурлеска. Самбата като танц не е нито едно от двете и е жалко,че някои отбори ще я изберат, без да я почувстват.

Преди около 12 години животът ми поднесе огромния подарък да живея за близо 10 месеца в Бразилия. Имах голямото удоволствие да се нагледам на много разновидности на бразилски танци (не само самба, но, например, ламбада, или фохо). Олимпиадата наближава и, без да се отклонявам от гимнастическата тема, искам да споделя няколко много различни видеоклипа, които показват истинското лице на самбата.Или по-скоро: едно от многото й неподправени и искрящи лица.

Историците разказват, че самбата произхожда от Африка, най-вероятно от Ангола. В различни райони на Бразилия я пренасят робите от Африка. Най-известна е самбата от Рио де Жанейро, но и в други части на страната, като Мараняо, Минас Жераис, или Сао Паоло, също се танцува самба. Първият клип, който съм избрала е на танцьорка от Ангола. Тя разказва как различни движения от африканските танци са станали част от самбата и ги демонстрира:



Много автори са писали за самбата като символ на женската съблазнителност и чувственост, особено по отношение на африканската жена. Поклащането на таза в самбата се свързва с особената походка на жената, която се полюшва, за да примамва, да изкушава. Но самбата е много повече от покана за удоволствие. Тя е хитрост, игра, закачливост. Един лек флирт с целия свят. Както пише Неи Лопез:

"Самата самба е в късата стъпка, дриблиране с тялото, в това "правя се, че ще идвам, но няма да дойда", и в дългата стъпка, поднесена с поклащане, люшкането на ръцете, постоянното въртене на главата, за да се покаже заразителна усмивка, една импровизирана комбинация от движения, която никой на света не успява да направи както бразилците".

Моят професор по антропология Едуардо Оливейра разказваше, че според легенди, разказвани сред представителите на някои африкански религии, жената, която се поклаща по изкусителен начин, е успяла да излъже дори боговете да изпълнят нейните желания.

Така божествено и цяла Бразилия прегърна самбата, първоначално танц на робите от Африка.

Не е случайно, че повечето любители на танците свързват самбата с бразилския карнавал. И с право! Никъде другаде по света няма как да видим някой да танцува самба с толкова любов към живота. Всяка от школите, които дефилират по време на карнавала, има своя кралица. Избрала съм кралицата с най-широката усмивка, не защото няма по-огнени изпълнения от нейното, а защото мисля, че тя показва как самбата не е само страст и изкусителност. Тя е радост:



И за да добавим към радостта, много професионални танцьори с голям талант и внимание са предлагали, през годините, свои интерпретации на самбата. Най-трудната, смела и абсолютно незабравима интерпетация е на ето тази изключителна професионална двойка. Тяхната самба разчупва ритъма и живее под ударите на друг пулс, ново сърце. Гледала съм ги наживо и ефектът е все едно се пренасяш в друго измерение:



Заслужените световни титли за тази двойка просто доказват, че самбата може да влезе под кожата на всеки. А цветът на кожата отдавна няма значение.

Пожелавам на всички състезателки, които вече мислено летят към Рио да намерят своята стъпка и ритъм и да не се страхуват да вложат нещо лично в изпълнението. Балетът и бурлеската ще трябва, поне тази година, да отстъпят.

Малко размишления за двойните стандарти

Тази седмица стана ясно, че Катрин Велкова и Елена Тодорова, две от състезателките в българския ансамбъл са освободени (разбирайте: изгонени) от ансамбъла след еднолично решение на треньорката Ина Ананиева.

Не мога да не си спомня как преди години Лили Игнатова, която и като гимнастичка, и като треньор е постигнала около сто пъти повече от Ина Ананиева, си позволи да вземе еднолично решение, и в резултат на това първо й намалиха заплатата, а после я махнаха от треньорския пост. Даже Мария Гигова излезе и пред камера прочете едно инфантилно, злобно и грозно изказване, в което си позволи да каже, че тя не била виновна за проблемите в брака на Лили Игнатова. Тогава само Сашо Диков отвори уста да каже, че такива приказаки са неколегиални. Но, както и да е, Лили не работи вече за националния отбор.

Да се върнем на едноличните решения. По принцип аз подкрепям правото на един треньор с доказан опит и успехи да взима такива. Само че трябва да има правила и стандарти. Не може на едни да е позволено да решават сами, а други да ги разпъват на кръст.

Колкото до състава на ансамбъла, помнете ми думата: той ще се промени още много пъти до Рио. Всичко се случва: травми, сватби, игри на интереси. Очаквам например, че Цветелина Стоянова, любимка на Илиана Раева като индивидуална състезателка, скоро ще попадне в ансамбъла. Всичко това е част от спорта, само дето, един състав има нужда от време и много тренировки заедно, за да се сработи. И едно е някой да напусне заради сериозни причини, а друго е, защото на друг му скимва, да го "освободи".

Само ще напомня, че когато Игнатова освободи своите гимнастички, тя изтъкна причини за решението си, а за освобождаването на Катрин и Елена причини не бяха дадени, няма и да чуем такива. А няма и кой да пита, защото журналистите търсят сензация и скандал, а покрай Ина Ананиева не може да има сензация: все пак повечето българи дори не знаят коя е тя. Виж, ако беше взела такова решение Игнатова или Робева...Щяхме да чуем писъци до небето.

Така е, към силните хора изискванията са огромни, а към посредствените: почти никакви. Този двоен стандарт води до пълен застой, тъй като, ако не изискваш нищо от един човек, той няма как да се научи да се държи по-коректно и отговорно. Заради този двоен стандарт на силните не им се занимава с художествена гимнастика. И най-тъжното: заради този двоен стандарт още две момичета напускат спорта.