Нов месец, нов гимнастически скандал

Състезанието за Гран При в Москва завърши с отлични резултати за българките, най-вече за Силвия Митева. Новите композиции на Силвия ще коментирам в отделен пост. Нямам търпение да видя Силвия да се изправи срещу Ризатдинова, Максименко и Станюта, които пропуснаха това състезание. Колкото до победителката, Мамун, разкошна е. Дано остане номер едно!

Какво обаче се случи малко зад кулисите? Е, не достатъчно зад тях, че да не го чуем, разбира се.  За втора българска гимнастичка в съпътстващия международен турнир, който се проведе също в Москва, но не е част от Гран При, беше заявена, както вече писах, Криси Ташева от "Академик". Тя се класира трета в този турнир. А това, че я избрахме да ни представя тя заслужи с ВТОРОТО СИ МЯСТО НА КОНТРОЛНО СЪСТЕЗАНИЕ, веднага след примата Силвия Митева, където тя победи утвърдени гимнастички като Мария Матева, безспорни таланти като Стайкова и Проданова, нови надежди като Владинова и Дянкова.

И така, Криси става втора на контролното в София, трета на турнира в Москва. От всичко това има една обидена: Анастасия Киссе. Анастасия Киссе, която не влезе в първите 3 на контролното, изведнъж се оказа обидена, че представителка на България в Москва е Криси Ташева. Анастасия Киссе била по-силна. Какво като на контролното играла с грешки?

Защо трябва да има контролни, защо трябва да има правила, като може просто да се цупим? Толкова е обидена Киссе, че на чист руски обяви обидата си във Фейсбук. Да. Понеже Анастасия Киссе тренира в Русия, но се състезава за България. И знаете ли защо? Защото в руския национален отбор може дори да не влезе. А да я пуснат до Мамун и Меркулова? Никога.

За съжаление, атакуваната гимнастичка пак е от "Академик". Първо беше нападана Пейчева, защото иска да се върне, след като донесе на България златни медали и игра на две Олимпиади. Марина Стоименова, също от "Академик", беше така атакувана, че напусна гимнастиката. А сега е ред на Кристина Ташева.

Поука обаче има. Погледнете Настя Киссе. Знаете ли какво може да се научи от нея? Две неща.

Първото нещо, което може да се научи е, че не е достатъчно да имаш физически качества, за да станеш силен спортист. Ще го кажа със съвсем прости думи: Анастасия Киссе физически е много по-талантлива и от Кристина Ташева, а пък дори и от Силвия Митева. По-гъвкава е, по-отскоклива е и е по-координирана и грациозна. Да не говорим каква разкошна фигура има.

Второто нещо е: като не се класираш в една държава, играй в чужбина. Много се надявах, че Марина Стоименова ще играе извън България. Надявам се сега, че ще го стори и Биляна Проданова. Същата Биляна, която като девойка беше втора, след Канаева.

Междувременно, честито на Криси Ташева! Бъди горда и смела представителка на България!

Нови хора няма, има пропилени таланти (или добре дошла Ефросина, сбогом Биляна)

Както феновете вече знаят, Ефросина Ангелова ще поеме националния отбор на България. Ефросина Ангелова идва от поколението на Нешка Робева, чиито методи мнозина отдавна отрекоха, а най-пламенно ги отрече Илиана Раева, шеф на българската федерация. Ангелова е работила дълго в САЩ, и за малко в Испания. Интересен въпрос: дали в чужбина тя е използвала методите на по-старото поколение, или тези на треньори от поколението на Раева? Или е създала свои методи? Или е научила нови неща (за художествената гимнастика) от американците? Последното ме съмнява, много.

Очаквам, че изискванията на новия национален треньор ще бъдат строги. Дори да не забрани на гимнастичките да ходят на дискотека всяка седмица например, тя ще очаква да работят сериозно.  По-старите треньори може да са налагали забрани и наказания, а сега разчитаме на младите хора да сами да се сетят как да се държат. Което всъщност не звучи нереалистично, все пак говорим за спортисти в национален отбор: ако искаш да постигнеш сериозен резултат, прецени сам колко често трябва да си по купони до рано сутринта.

И в миналото, и сега, ако си танцувал до 4 сутринта, на другия ден няма как да си готов да тренираш като за световно. За големия спорт продължават да се искат много големи жертви. Треньорите, които носят медали, успяват да мотивират състезателите си да преодолеят умората, страха, собственото си слабоволие. Може забраните да са отживелица, но строгите изисквания и дългите часове труд продължават да са нужни. Няма чак толкова радикално нови начини да станеш добър спортист.

Нови личности също  няма да се пръкнат. В България, както и по цял свят, има много хора, които се лъжат, че с малко усилия могат да постигнат много. Няма как да си внесем някакво подобрено издание българи, които да тренират по шеметно успешен начин, защото просто държат в джоба си магическата формула на победата. Трябва просто някой, бил той от по-младо или по-старо поколение, да РЕШИ да се държи строго и честно. На първо място със себе си.


А дали имаме хора с достатъчно решителност, не съм сигурна. Иначе не ни липсва, и при младите, и при старите, нито красота, нито талант. Като говорим за талант, Биляна Проданова напусна националния отбор, точно защото никой не РЕШИ, че иска да работи с нея сериозно и да развие таланта на една гимнастичка с изключителен потенциал.  Да, губим талант след талант, защото не взимаме твърди решения. Дано Биляна намери треньор извън България, който да я поведе напред. Ето я, прекрасна е. Биляна успяваше да влиза във финали на състезания за световната купа:

За съдбата на борбата, олимпийското начало и зрелищата

Натъжи ме новината, че Международният Олимпийски Комитет (МОК) реши след гласуване да извади борбата от олимписйските дисциплини през 2020. Борбата е древен спорт, който носи собствена красота и атрактивност, а и не му липсват фенове по цял свят. Съвсем честно си признавам също, че, поне за мен, съдийството в борбата е много по-обективно, отколкото съдийството в художествената гимнастика, пък и в други спортове. Правилата май изглеждат по-ясни, дори за неинформирания фен, като мен, а аз гледам борба само по време на Олимпиада, значи веднъж на 4 години.  Мъчно ми е, че точно този спорт трябва да напусне олимпийските редици.

Появиха се обаче някои изказвания в българската преса, които звучат нелепо и злобно. Например това: "При художествената гимнастика зрителите трудно разбират присъдените оценки. Там критериите са толкова странни, че вероятно гимнастичките могат да бъдат наказани и за неправилно премигване". Какво излиза значи? Борците и техните фенове сочат с пръст художествената гимнастика, вместо например да се замислят защо други спортове, които са по-близки до борбата, все пак остават сред олимпийските дисциплини. Наистина, ако борците бяха гримирани, слабичики девойки в лъскави трика,  целите обшити с камъни Сваровски, и се бореха под звуците на песни на Шакира, може би много повече хора щяха да ги гледат. Защото един от най-важните критерии за определяне на това кои спортове заслужават да се играят на Олимпиада е така наречената "телегеничност."  Ех, надявам се, че поне по този критерии художествената гимнастика се класира достатъчно силно, защото всеки ден гимнастичките са все по-шарени и лъскави, всеки ден се търси по-различна музика, дори някои странни танцувални движения, които да изглеждат примамливо за окото, и какво ли още не. За да сме честни, художествената гимнастика направи през годините големи жертви по отношение на своята "художественост" в името на своята "атрактивност" и "телегеничност".

Но да се върнем на борците. Това, че при борбата съдийството е на пръв поглед по-обективно, съвсем не значи, че борците могат надничат в гимнастическата паница. Напротив, дори в този труден момент за техния спорт, борците трябва да демонстрират спортсменско отношение към колегите си, било то и гимнастички, а не да говорят, че други спортове били по-малко заслужили от техния. Знаем, че точно спортсменският дух изгражда корените на олимпийското дърво, от което, век след век, изникват нови клончета, някои не толкова древни и масивни, колкото борбата, но все пак пълни с енергията на своя млад състезателен живот.

А иначе ми се струва, че "телегеничност" е друга дума за "зрелище".  Феновете искат зрелища, особено веднъж на 4 години, на Олимпиадата. Не става въпрос за това дали зрителят разбира правилата и съдийството чак толкова добре. Става въпрос за това дали, сам по себе си, ако ще и да изгонят съдиите от залата, един спорт те кара да гледаш с ококорени очи, ако може и с отворена уста. Защо МОК прецени, че борбата няма такъв ефект върху зрителите, не мога да си обясня. Но мен всички спортисти редовно успяват да ме изумят. Това пък е част от фенското начало.

Ето и един много стар запис на една изумителна гимнастичка, за финал на тези размишления: