Не толкова "перспективна"? Или просто...не тази, която треньорката иска да лансира

Винаги съм се чудела как някой може да обяви едно дете за "неперспективно". Независимо в коя област, но особено в спорт като художествената гимнастика. Да, наистина всеки спорт изисква сбор от различни качества, някои от които са чисто физически, но ако има изключение сред спортовете, където трудолюбитето и личният чар могат да компенсират за липсата на някои от тези качества, това е точно художествената гимнастика. В повечето други спортове, първо, няма уреди, и второ, няма толкова различни елементи, които да се оценяват еднакво високо. Няма как например в една лека атлетика някой да компенсира с артистичност за това, че просто не бяга бързо. Дори в спортната гимнастика, където също се играе едно съчетание по музика,"силовите" акробатични елементи са много по-важни от пируетите и от танцовото изпълнение.

Ясно е, че всеки човек има своите силни страни, пък и ограничения. Въпреки разликите във възможностите, все си мисля, че при наличие на добро здраве и на желание, всяко дете може да се научи да хвърли уреда във въздуха, да направи кълбо напред под него, и да го хване. Няма причина да не се научи. След като аз по едно време се бях научила, отказвам да повярвам, че съществува дете, което не би могло. Да, на някои ще им трябват 10 повторения, на други 100, а на трети, ако щете, 1000. И какво от това? Какво всъщност значи "перспектива"? Мисля, че означава, възможност за развитие. Такава винаги има. Никой треньор не може да даде гаранция за медали на едно дете, нали? Или да му обещае, че със сигурност ще влезе в националния отбор? Каква тогава е логиката, че има гаранция някой да е напълно и абсолютно "неперспективен"?

Но всъщност, аз нямах намерение да пиша за квалификацията "неперспективна" по отношение на децата. Дори световната шампионка Бианка Панова, единствената гимнастичка в света с 8 максимални оценки от 10.000, е била обявена за "неперспективна" в една зала... но в друга зала, друг клуб, веднага се е намерил някой, който да види таланта й. И ако не го бяха видяли в гимнастиката, щеше някой друг, в друга област, да го забележи. Един истински талант не е никога еднопосочен, ограничен, затворен в рамки. Затова, макар да ми става много мъчно, когато разбера, че дете от малко е било нарочено за "безперспективно", винаги си казвам, че това дете има пред себе си всички възможности на света - то може да избере друг спорт или съвсем друга дейност.

Но много по-лошо е, когато една състезателка вече е израснала, стигнала е до категория "жени", завоювала си е място в националния отбор и точно в този момент, след толкова години труд, а не при първите стъпки в залата, някой има наглостта да я обяви за "не толкова перспективна" . След 10-15 години, прекарани основно в залата по гимнастика не е толкова лесно изведнъж да решиш, че от утре ще играеш шах или ще рисуваш. Ако си стигнал до националния отбор, изобщо никой не трябва да има право да поставя под въпрос дали наистина си талантлив. Защото вече си постигнал това, което хиляди други не успяват.

Говоря за Марина Стоименова от "Академик", която се класира сред първите 4 на контролните на националния отбор на България и въпреки съвсем ясното класиране, трябваше да чуе националната треньорка Илиана Раева да казва "Не смятам, че е толкова перспективна." Далеч съм от мисълта, че разбирам повече от гимнастика от професионален треньор. Само че тук въпросът не е да обсъждаме физически качества и гимнастическа техника. Въпросът е принципен. След като една състезателка се класира в първите 4 в страната, явно е стигнала някакво доста сериозно ниво. Убедете се сами:




От лекотата, с която Марина изигра това съчетание, нещата са ясни за откровените очи на феновете. Марина не само е "перспективна", тя е по-перспективна от 90% от хората по света. Нямам предвид само спортистите. Един човек, който е посветил почти целия си съзнателен живот на спорт като този и е успял да изиграе такъв обръч, определено има пред себе си перспектива - чисто и просто да продължи да търси красотата и съвършенството!


Къде тогава е лошата новина? Да, Марина е хубаво момиче. Ама не толкова "наше."

Затова, на световното първенство за 2010 националната треньорка Илиана Раева избра да изпрати "по-нашето момиче", което се класира последно на контролните състезания. Питам се защо, когато се решава кой ще представи България на световно, нас не ни вълнува в каква форма е гимнастичката преди състезанието? Защо вместо за обективно класиране говорим за въображаема перспектива? Като е толкова перспективна последната, да я развиваме в перспектива за световното през 2013. А до тогава - да дадем път на тези, които системно играят по-силно от нея.

Само че, вместо да направи тези разсъждения, националната треньорка с лека ръка обявяви, че Марина не била "достатъчно перспективна". Да си беше казала направо - "Става, ама не ми е достатъчно симпатична"...

Понеже призмата, през която националната треньорка гледа класиранията и контролните състезания, е крива призма. В нея всичко се вижда така, както й се иска на самата нея. Такова отношение към труда на другите наистина води до липса на всякаква перспектива. Най-вече за самата треньорка. Но, за съжаление, и за България.