Къде са армиите на ЦСКА?

Вече няколко пъти писах за Биляна Проданова, една от най-талантливите гимнастички в България. След като Биляна не получи шанс да играе на световното миналата година, за моя голяма изненада, и възхищение, те продължи да тренира, и се яви и на контролните и тази година. Гледах на запис всички изпълнения от първото контролно, на което българските съдийки класираха Биляна последна. 

Всички допуснаха много грешки на това контролно, включително и победителката, Анастасия Киссе. Другите състезателки, Сара Стайкова, Мария Матева и Румяна Велинова имаха сериозни грешки в почти всяко съчетание, включително гонения на уред извън килима (Стайкова - няколко пъти, Велинова),възел на лентата (Матева) и многобройни залитания (Матева, въпреки че в този вид грешки Румяна Велинова държи някакъв своебразен личен рекорд). 

При тези обстоятелства последното място на Биляна на контролното състезание се стори шокиращо необяснимо не само на мен, но и на много други фенове на гимнастиката. Може би е станала някаква грешка, казахме си. Някаква колосална грешка. Някаква огромна, космическа грешка. Такава грешка, че Румяна Велинова да се класира трета, а Биляна: шеста. Такава грешка, която би позволила, например, на вашия иначе симпатичен съсед от 5-тия етаж, да победи Веселин Топалов на шах. Защото разликата между талантливата Биляна и протежето Румяна е точно толкова голяма.

При второто контролно обаче не остана място за спекулации. Няма грешка, няма случайност.  Националната треньорка Илиана Раева заяви пред пресата: "цяла армия да дойде от ЦСКА, Биляна няма да види състезание." Става дума за международно състезание, разбира се. А на вътрешните, за по-сигурно, ще я класираме последна, както и да играят другите. Не просто подигравка: инквизиция на таланта.

Знаете ли, преди ме беше яд най-вече, че в България е пълно с нагласени търтеи, с мързеливи шуробаджанаци, с посредствени принцеси-парцалеси. Сега още повече ме е за друго: яд ме е, че никой друг не го яд. 

Не е толкова тъжно, че за пореден път някое протеже ще се класира 25-та на международно състезание, а българските вестници ще я наричат "звезда". Тъжното е, че на това протеже никой няма да му каже: "Не те ли е срам да играеш толкова зле и да се приемаш за звезда???" Няма кой да ръкопляска на ощетените. Няма кой да освирка връзкарите. Няма армии. Няма революции. Няма войводи. Няма нито един "сам юнак на коня"!!!

Тъжното не е, че на Биляна няма да й се даде шанс, дори да дойдат "армии". Тъжното е,  в ЦСКА не е останал нито един последен воин. И никой няма да я защити. Клубът е на път да позволи на Илиана Раева да стъпче една от най-големите им гимнастически надежди. Тъжното е, че след Биляна, този клуб няма друга такава гимнастичка на хоризонта. И ако не се застъпят за нея сега, няма да имат позиции да го направят и за никое друго дете. Може би от ЦСКА не разбират, че това е последният им шанс, и то не за медал. Това е последният им шанс за достойнство.

"Последна":


 

"Звезда":

Честит Рожден Ден на невероятната Боряна Гинева!

Според някои мои гимнастически източници, една от любимите ми състезателки, Боряна Гинева, днес има юбилей. Няма да разкривам на колко години става, защото не това е важното, а и съм сигурна, че тя на всяка възраст ще бъде забележително елегантна.

За първи път гледах Боряна по времето на силното й завръщане в гимнастиката през 1996-та година, когато тя вече беше майка на 3-годишна дъщеря. В края на 1996-та Боряна спечели купата на ЮАР, а през 1997-ма на световното в Берлин стана 6-та на обръч. Боряна е известна, разбира се, и като звезда в спектакъла на Нешка Робева "Орисия". Ще запомня Боряна със страхотните й скокове, рисковани композиции и драматично присъствие на килима:

Пожелавам на Боряна много здраве, любов и вдъхновение, а на феновете - да се радваме на повече гимнастички като нея.

Че кой е по-европеец от българина? (питам с горчивина и благодарност)

Чета (понякога се чудя защо) българските форуми за художествена гимнастика. Хубаво е, че любимият ни спорт има много фенове, които имат мнения за гимнастика, за това са форумите, за това е свободата на словото. Само че много често имам чувството, че не съм във форум за гимнастика, а на виртуален футболен мач с подпийнали запалянковци, където вече никой не гледа мача, а се люпят семки и се "бистри политиката". Нещата не са нито бистри, нито мътни, обаче. Нещата са откровено грозни.

За пореден път, вместо да гледаме съчетанията на гимнастичките и да си говорим за това как, всъщност, България така и не се сдоби с втора олимпийска квота, във форума се повдига "темата" (даже не тема, а някаква малоумна теория), че не било честно, че състезателите на Израел се състезават на европейски първенства, защото Израел "не е в Европа", а да не говорим пък за кавказките републики Грузия, Армения и Азербейджан. За арменците някои "снизходителни" форумци могат даже и да склонят, да ги  "пуснем" в Европа (все едно някой нас пита), ама грузинците и азерите, не, и не. "На тях не им е мястото в Европа!", рече българският запалянко и изплю люспите от семките по пейката на стадиона.

Всички тези изказвания, разбира се, не са обосновани с никакви аргументи от областите на историята, географията, културата или политиката, а идват от чиста злоба, донякъде към Израел, които имат страхотен ансамбъл и блестящи индивидуални гимнастички, и още повече към Азербайджан, където работи една страхотно талантлива българска треньорка. На тази треньорка някои не могат да й простят, че след като се опитаха да я смачкат в България, тя успя да се докаже на чужда земя. 

Написах във форума, ще го напиша и тук: не съм чела на форум за борба или щанги някой да се жалва, че определени държави "не са в Европа". Точно в класическата борба и Армения, и Азербайджан, например, блестят със златни отличия на европейския тепих. Как точно в гимнастиката, един иначе не съвсем "масов" спорт, възникна такава простотия и тесногръдие, не знам.

Но ме обхваща горчивина. Защото пишещите са родители на български деца, а сред четящите има други деца, някои от тях гимнастички, които всичко попиват.

Затова, ако случайно някое дете има търпение да чете този блог, искам да кажа следното: мило дете, не знам какво те учат в училище за "границите" на Европа, но това е един много сложен въпрос, който никога не се е решавал и няма как да се реши с "теглене на черта". Между другото, и за българите някои хора смятат, че не "принадлежат" в Европа, но това е друга тема. Не, че е лошо човек да е азиатец. Въпросът е, че ако ти се сам се считаш за "европеец", няма как някой друг да иска да ти втълпи обратното.  И така, ако един народ се определя сам като "европейски" за това има много сериозни причини, които могат да бъдат потърсени векове назад в световната история. Няма да говоря тук за историята на Израел или на Армения, Азербайджан и Грузия; това е блог за гимнастика.

Важно е да се запомни едно: никой, бил той гимнастически фен, треньор, шампион, гений или дори родител, няма право с лека ръка да заяви, че един цял народ "не е в Европа".  И ако на теб, дете, на някое състезание в чужбина някой ти каже, че българите не са "европейци" или се отнася към теб като към "втора категория" човек, можеш смело да кажеш на този някой, че не е прав, да го посочиш с пръст на всички, и да го накараш да се засрами от простотията си (ако този човек има срам, което не се знае).

Толкова за моята горчивина.

Изпитвам и благодарност: към моите родители, учители и треньори. Все пак и те са живели в българското общество и са от по-старо поколение, но никой от тях не ми е говорил такива тесногръди глупости. Никога не би хрумнало също на никой от приятелите ми спортисти, като го чужд спортист, да седне и да каже: "Ама той не трябва да играе в Европа, това не е честно!" А може би просто съм имала късмет да познавам такива хора. Късмет, и най-вече много желание от моя страна да си ги избера за приятели.  Благодарна съм на късмета и на себе си.

Толкова за благодарността.

И понеже това все пак е блог за гимнастика, завършвам със съчетание от любима гимнастичка от Израел: