Че кой е по-европеец от българина? (питам с горчивина и благодарност)

Чета (понякога се чудя защо) българските форуми за художествена гимнастика. Хубаво е, че любимият ни спорт има много фенове, които имат мнения за гимнастика, за това са форумите, за това е свободата на словото. Само че много често имам чувството, че не съм във форум за гимнастика, а на виртуален футболен мач с подпийнали запалянковци, където вече никой не гледа мача, а се люпят семки и се "бистри политиката". Нещата не са нито бистри, нито мътни, обаче. Нещата са откровено грозни.

За пореден път, вместо да гледаме съчетанията на гимнастичките и да си говорим за това как, всъщност, България така и не се сдоби с втора олимпийска квота, във форума се повдига "темата" (даже не тема, а някаква малоумна теория), че не било честно, че състезателите на Израел се състезават на европейски първенства, защото Израел "не е в Европа", а да не говорим пък за кавказките републики Грузия, Армения и Азербейджан. За арменците някои "снизходителни" форумци могат даже и да склонят, да ги  "пуснем" в Европа (все едно някой нас пита), ама грузинците и азерите, не, и не. "На тях не им е мястото в Европа!", рече българският запалянко и изплю люспите от семките по пейката на стадиона.

Всички тези изказвания, разбира се, не са обосновани с никакви аргументи от областите на историята, географията, културата или политиката, а идват от чиста злоба, донякъде към Израел, които имат страхотен ансамбъл и блестящи индивидуални гимнастички, и още повече към Азербайджан, където работи една страхотно талантлива българска треньорка. На тази треньорка някои не могат да й простят, че след като се опитаха да я смачкат в България, тя успя да се докаже на чужда земя. 

Написах във форума, ще го напиша и тук: не съм чела на форум за борба или щанги някой да се жалва, че определени държави "не са в Европа". Точно в класическата борба и Армения, и Азербайджан, например, блестят със златни отличия на европейския тепих. Как точно в гимнастиката, един иначе не съвсем "масов" спорт, възникна такава простотия и тесногръдие, не знам.

Но ме обхваща горчивина. Защото пишещите са родители на български деца, а сред четящите има други деца, някои от тях гимнастички, които всичко попиват.

Затова, ако случайно някое дете има търпение да чете този блог, искам да кажа следното: мило дете, не знам какво те учат в училище за "границите" на Европа, но това е един много сложен въпрос, който никога не се е решавал и няма как да се реши с "теглене на черта". Между другото, и за българите някои хора смятат, че не "принадлежат" в Европа, но това е друга тема. Не, че е лошо човек да е азиатец. Въпросът е, че ако ти се сам се считаш за "европеец", няма как някой друг да иска да ти втълпи обратното.  И така, ако един народ се определя сам като "европейски" за това има много сериозни причини, които могат да бъдат потърсени векове назад в световната история. Няма да говоря тук за историята на Израел или на Армения, Азербайджан и Грузия; това е блог за гимнастика.

Важно е да се запомни едно: никой, бил той гимнастически фен, треньор, шампион, гений или дори родител, няма право с лека ръка да заяви, че един цял народ "не е в Европа".  И ако на теб, дете, на някое състезание в чужбина някой ти каже, че българите не са "европейци" или се отнася към теб като към "втора категория" човек, можеш смело да кажеш на този някой, че не е прав, да го посочиш с пръст на всички, и да го накараш да се засрами от простотията си (ако този човек има срам, което не се знае).

Толкова за моята горчивина.

Изпитвам и благодарност: към моите родители, учители и треньори. Все пак и те са живели в българското общество и са от по-старо поколение, но никой от тях не ми е говорил такива тесногръди глупости. Никога не би хрумнало също на никой от приятелите ми спортисти, като го чужд спортист, да седне и да каже: "Ама той не трябва да играе в Европа, това не е честно!" А може би просто съм имала късмет да познавам такива хора. Късмет, и най-вече много желание от моя страна да си ги избера за приятели.  Благодарна съм на късмета и на себе си.

Толкова за благодарността.

И понеже това все пак е блог за гимнастика, завършвам със съчетание от любима гимнастичка от Израел: