Всичко тече, нищо не се променя

Световното първенство по художествена гимнастика в Киев започва другата седмица. Много време изтече в подготовка за този шампионат и четохме много за промените в българската федерация и в националния отбор. Да, имаме нов президент на федерацията, Илиана Раева , имаме и нов национален треньор, Ефросина Анелова. И в общи линии, промените спират тук.

При индивидуалните състезателки, освен утвърдената ни гимнастичка Силвия Митева, ще отиде, за пореден път, Мария Матева. Мария Матева смени съчетанието си с обръч, което според много фенове и специалисти не й отиваше. Това е една съвсем минимална, макар и положителна промяна. Мария е най-добра на топка, където от доста време изпълнява едни и същи елементи, но ги прави чисто и играе това съчетание с лекота и удоволствие. Не мога с ръка на сърцето да кажа, че на бухалки и лента има оригинални композиции, каквито бихме очаквали от българка. Имаме други момичета, които са и по-интересни, и по-качествени, и които, за пореден път НЯМА да отидат на световно първенство. Може би някои от тях са контузени, и в такъв случай трябва да се запитаме как така тренират, че да се контузят до една...и защо не ги пазим здрави и във форма.

А иначе, с какво, освен с новия обръч на Мария Матева, се промениха нещата, откакто Ефросина Ангелова пое отбора? С нищо.

Всъщност, забравих, ние от Матева не очакваме медали. Очакваме 15-то място. Защо имаме такива ниски очаквания? Защо не искаме поне да е в осмицата? Най-вероятно защото така е по-удобно после да кажем, че сме си постигнали целите.

Но нека погледнем и ансамбъла, защото от ансамбъла все пак очакваме класиране в първите 6. Там също настъпиха промени. Изгониха две състезателки, никой не разбра защо. Други изненади нямаше: просто Цветелина Стоянова веднага попадна в ансамбъла след скандалното изгонване. Промените са козметични, а резултатите са... трагикомични. Ето го съчетанието с топки и ленти, по един музикален съпровод, абсолютно лишен от емоция и оригиналност. В тази композиция няма никаква градация и напрежение, защото самата музика е монотонна, и защото при всяко улавяне състезателките стоят една срещу друга и изчакват уреда:



Толкова ли нямаше кой, в цяла България, да измисли едно не толкова скучно съчетание? Или, ако трябва, някой извън България? При положение, че Адриана Дунавска и Лили Игнатова, например, измислиха страхотни съчетания на чужди отбори, да ги бяхме помолили за малко помощ.

Другото съчетание, с 5 чифта бухалки, се играе на по-интересна музика, има повече динамика, въпреки че сме гледали и по-интересни колаборации със сигурност. По-скоро ме притеснява, че се вижда разминаване в синхрона, което, разбира се, е въпрос на отработване.



И така, ето я прогнозата на лудата фенка за световното в Киев:

- при чиста игра ансамбълът ще влезе в първите 6, с бухалките има шанс и за по-силно класиране; грешките на другите отбор биха им дали шанс.

- Мария Матева, както винаги, между 15 и 22-ро място

- Силвия Митева има голям шанс за шестицата, но е много вероятно двете рускини, двете украинки, Станюта от Беларус и Сон Корея да я изпреварят. Също силни конкурентки са Дурунда от Азербайджан и Ривкин от Израел. Няма финали на уредите, така че класирането в многобоя между 3-то и 6-то място ще зависи от това коя ще греши по-малко.

Така ще протече поредното световно първенство, на което бихме могли да се представим по-силно, и по запомнящ се начин, ако наистина правехме промени, а не само смени и размени.

Когато Силвия Митева се откаже...

От дълго време битува една теория на конспирацията: съдийките, всички до една, не искат и не искат да има втора българка в първите осем на света. Затова, трябва да се откаже сегашната прима и хоп, ще имаме нова. Съдийките ще я пуснат. Мария Матева не е "пусната" сега, защото...ами защото Силвия не се е отказала.


Не е защото има по-качествени деца, с по-оригинални композиции. Например Дурунда, Юсифова, Денг, Филановски...или Варвара от Гърция. Или румънката Пискупеску. Или новата млада звезда на Беларус, Халкина. Да не говорим за тях, знаете ли защо? Защото тях отказването на Силвия не ги вълнува. Те разчитат на себе си.

Да се върнем на тези, които не винаги разчитат на себе си.

Та значи, когато Силвия Митева се откаже:

- тогава на съдийките веднага ще им скимне, че следващата българка е точно толкова силна, колкото беше и Силвия (просто съдийките ще си кажат: "ех, от 5 години така и не гледаме хубаво Мария Матева...добре, че Силвия най-после се отказа, че стоеше на килима по време на изпълненията на Мария и ни пречеше да я видим");

- дори и да не им скимне точно това, дори и да не пуснат следващата ни звезда в първите 8, ще ни пуснат в първите 15 (вместо Мария Матева да е 20-та, тя ще е 15-та, ура! а ако някой се контузи, може и да е 13-та);

- следващата след Матева ще трябва да е 30-та, щото веднъж като имаме една в първите 15, няма как да пуснат втора българка (но какво значение има това, като най-накрая Силвия, Слава Богу, ще се е отказала, и ще даде път на един млад талант, който от 5 години е все така еднакво млад);

Между другото, същата теория живееше и по времето на Симона Пейчева, която отнесе доста обвинения в това, че не се е отказала достатъчно млада и че пречи на младите да се "утвърдят пред съдийките". Вместо да й се поклоним,брояхме дните до нейното отказване, за да може Стела Султанова да стане 15-та и след това никой да не си я спомня.


(Така се правят конспираци. Така не се прави голяма гимнастика.)

Като цяло от тези разсъждения излиза, че е по-добре за световната гимнастика Силвия да НЕ се отказва, докато Мария Матева се състезава. Защото излиза, че само отказването на Силвия, а не качествата на Матева, ще доведе магически до успехи: съдийките ще се смилят над нас, ще "дадат" да има българка в първите 15, от тях да мине...
А ако се откажат още дузина гимнастички, може и да сме в тройката. Защо стоят и ни пречат, а не се отказват, а????

Интересно ми е защо никой спортен гимнастик не се изказа, че Йордан Йовчев трябва просто да се откаже, за да дадат път съдиите на друг българин (може да е защото в спортната гимнастика се работи много и се конспирира по-малко) Йовчев игра десетилетия и не беше обвинен, че заради него не пускат младите. Напротив, той стана пример и вдъхновение за мнозина. При това съвсем заслужено. Подобно отношение заслужават и Симона Пейчева, и Силвия Митева. Симона, която след раждане и години прекъсване продължава да има по-хубава фигура от повечето националки, също така заслужаваше шанс да се върне. Но това е друга тема.

Големите звезди не са виновни, че по-малките звезди светят не достатъчно силно, за да осветят световния гимнастически небосклон. В България може и да има пълно затъмнение на мисълта, което се изразява в отказ да видиш реалността. В България можеш да размахаш фенерче, и да твърдиш, че е звезда. Ако го размахваш много силно и упорито, може някой да се заслепи за кратко и да ти даде 15 минути слава и 15-то място. Жалкото е обаче, че конспирациите траят повече от 15 години. :-(

Честит първи медал за госпожа Силвия Митева-Янева

На Универсиадата в Казан, броени дни след сватбеното си тържество, Силвия Митева спечели поредното отличие за съчетанието си с лента, този път бронз. Не крия, че от програмата на Силвия тази година най-много ми харесва обръча, а съчетанията с бухалки и лента всъщност така и не успяха да ме пленят. Просто така и не успях да усетя как музиката за тези две съчетания съвпада с темперамента на самата Силвия.  Въпреки това за мен Силвия е състезателката с най-добра техника на лента сред съвремените гимнастички в топ 8 и тя напълно заслужава медал на този уред с всяко свое изпълнение. Впечатляващо е, че толкова скоро след сватбата тази млада госпожа за пореден път се окичи с медал. Браво!

Много е трудно да се играе по индисйка музика, на малцина им се отдава с лекота... но оценявам трудолюбието и амбицията на Силвия, както и емоцията, с която играе това съчетание.

Сара Стайкова играе в Корбей Есон

Не крия, че двете ми любими гимнастички в националния отбор са Невяна Владинова и Сара Стайкова. Те би трябвало да се борят една с друга за второто място в отбора след Силвия Митева, а в много отношения дори превъзхождат и Силвия.

Затова се радвам много, че Сара ще получи своя шанс да играе на турнир за световната купа във Франция тази събота и неделя. Ако няма контузии, Сара трябва да стане изяюното и чаровно бъдеще на българската художествена гимнастика. Бих искала да вярвам, че, при чиста и стабилна игра, Сара може да намери място в първите 12 на този турнир.

Ето едно нейно изпълнение от по-ранен етап на подготовката тази година:



Сега Сара би трябвало да е по-уверена и изразителна. Желая й много, много късмет и сили!

Бългаски триумф на световната купа в София

През изминалия уикенд феновете се радваха на златни медали и за Силвия Митева, и за ансамбъла на турнира за световната купа в София. Като гледам видеото ми се иска арена "Армеец" да беше още по-пълна с публика, но, за тези от нас, които бяха там само духом, ето и победното съчетание с лента на Силвия Митева:



Аз лично най-много харесвам обръча от програмата на Силвия тази година (не толкова лентата и бухалките, където за мен музикалният избор не хармонира с темеперамента на Силвия), но това, че Силвия победи и Кудрявцева, и Мамун от Русия на родна земя на лента, наистина ни дава голям повод за гордост. Тази година от състезанието в София отсъстваха само Станюта от Беларус и Максименко от Украина, а тях, за разлика от рускините, Силвия вече е изпреварвала много пъти. Силвия и нейните родители наистина постигнаха абсолютно всичко в спорта, за което бихме могли да мечтаем като фенове. Сълзите на радост, които видяхме у Силвия, са трогателни и за нас, зрителите, които я гледаме от много години, още от времето, когато дори не беше националка.

Ансамбълът на България също показа много силна и вдъхновена игра. За съжаление обаче отборите на Русия и Беларус направиха груби грешки. Не можем да разчитаме на такива грешки на всяко състезание. Затова се зарадвах, когато треньорката на ансамбъла Ина Ананиева каза, че й се иска и руският отбор да е играл без грешка. Въпреки това двата златни медала на ансамбъла също са страхотно постижение. От силните отбори отсъстваха Италия и Китай. Надявам се скоро нашите момичета да победят и тях.

Малко тъга ми донесе четвъртото място на ансамбъл-девойки в съпътстващия турнир. Да, те допуснаха грешка, но според мен заслужаваха да са на почетната стълбичка. Те наистина показват най-оригиналната композиция с 5 обръча в света в момента, за която вече писах тук.  Въпреки това: браво на Камелия Дунавска, напред момичета!!!

Не се мина и без скандали: легендарната украинска треньорка Ирина Дерюгина гневно размаха листове с оценки и обвини организаторите за недотам доброто класиране на украинския ансамбъл. Реално погледнато, никой не е виновен на Украина, че години наред не могат да съберат достатъчно силен ансамбъл. Не само рускините и българките имат по-добри съчетания, но и Испания, Азербайджан, Беларус... За компенсация обаче, украинската състезателка Ганна Ризатдинова получи няколко съдийски реверанса във финалите на уредите. Така е, в този спорт, уви. Поне този път скандалът не е български, само победата.

Пролетни гимнастически вълнения!

На българските състезателки предстоят няколко много важни турнира в следващите две седмици.

На първо място, днес стартира държавният турнир "Жулиета Шишманова", в който, за голямо съжаление на феновете няма да играе завърналата се прима Симона Пейчева. Българската преса публикува противоречиви изказвания на тази тема и отговор на това защо Симона няма да играе нямаме. Ето, за утеха, едно изпълнение на Симона от миналото:





Междувременно, Силвия Митева ще бъде единствената ни представителка на Гран При в Тие, Франция на 30 и 31-ви март. Силно се надявам, че Силвия е успяла да направи някои промени в съчетанието си с бухалки. Мъчно ми е да гледам, че и тя, като много хора, попада в стереотипа: нека да пуснем музика на испански и да поклащаме бедра. За мен музикалният избор и интерпретация на това съчетание изобщо не са на нивото на Силвето:



Въпреки че Митева е безспорната номер 1 в българския национален отбор, като гледах съчетанието на Симона с бухалки и, след него, това на Силвия, просто не мога да не си мисля, че Пейчева си остава от друга класа.

В началото на април на състезанието на Световната Купа в Лисабон ще се мерят две по-млади състезателки: Кристина Ташева и Мария Матева. И двете са родени през 1994-та година, но Матева от няколко години е спрягана за "нова звезда" и вече е играла на световно първенство. Като стил двете са много различни: Кристина Ташева е много по-експресивна,  докато Матева разчита на стабилност. Любопитно е как ще ги оценят международните съдийки. Матева вече е показвана пред света много пъти и би трябвало да има превес като утвърден състезател. Успех на момичетата.