Изстраданата олимпийска квота на Невяна

За тези от вас, които не са имали възможност да следят спортния път на Неви, пропоръчвам този кратък документален филм. Той разказва по много откровен, но внимателен начин за борбата на Неви да влезе в националния отбор и за спечелената олимпийска квота. Има интервюта с всички важни фигури в българската гимнастика, които взимат решения за националните състезателки в индивдуалното и работят с тях.

Можем да видим и залата, и стаите на гимнастичките, и, като цяло, условията, в които работят, но също, разбира се, приятелствата, които създават със своите съотборнички и треньорки. 

Едно от нещата, които ме трогват най-много е, че филмът показва залата. Много е трудно за един фен да усетеи кипящата атмосфера в една тренировъчна зала и силната положителна енергия, която носи самото място.  През годините, когато наблюдавах тренировките на националния отбор, стигнах до извода, че дори завесите в залата са напоени не с пот и сълзи, а с надеждите на спортистите и треньорите им. Затова, когато си вътре, можеш да получиш усещането, че си в храм, или наистина в място, което съхранява огромен духовен заряд.

Ако всичко ви се стори много скромно и обикновено, то е защото, тренировъчните зали със самата си функция, просто притежават голяма красота.  Незабравимо е да наблюдаваш как един състезател става все по-силен с всяка тренировка, а залата си е същата: с дървените ламперии, с поостарелите огледала, с малко прах по радиаторите. 

Радва ме, че филмът показва малко и от контролните състезания, където ясно се вижда и напрежението, и вътрешната борба. През годините, Невяна, за съжаление, не беше винаги оценявана по достойнство на контролни и на други вътрешни състезания. Много съм щастлива, че преосмислихме това отношение и че тя самата продължи да напредва, и то много, за да заслужи наистина по високи оценки.

Голямото постижение беше спечелената квота за Олимпиада след много силна игра на световното. Неви тръгна към квотата с неблагоприятние жребий да играе в по-слабата група, където се очакваха по-ниски оценки. Реално погледнато, на това световно тя още нямаше натрупания опит и репутация, за да се бори за високо класиране. Но тя премина през страданието на това да си недооценен и да нямаш пълна възможност да продължиш напред. Сега вече може да се радва на аплодисментите и на престижа да играеш сред най-силните в Рио!