четвъртък, юли 21

Сбогом на любимия ми враг

Мрачен софийски ден през 90-те години. Напъхали сме се плътно, още от последната спирка в "Младост", стотици фенове, в един от старите "Икаруси". Ще вали, но това не ни спира. Всички сме с тениски на любимите отбор, някои с нарисувани лица.  Днес е големият ден на спортна София. Отиваме на стадиона. За вечното дерби. 

Който не обича футбол, внимателно си стои вкъщи в този ден, за да не се сблъска с нас: агитките по спирките. Цяла София е оцветена в синьо и червено. Полицаи са излезли на коне с една непривична за София тържественост. Момчетата до мен в автобуса са въоражени със самоделни димки. Изсипваме се от Икаруса с песни и скандирания, ние сме най-щастливата футболна тълпа.

Аз на други (обикновени!) мачове си нося семки за люпене, но на вечното дерби: никога. Потят ми се ръцете от напрежение и не мога да се занимавам със семки. Баба ми е изплела жилетка с два сини ръкава и син цип. Отивам на мач и си казвам: няма по-силен и по-красив от моя любим отбор. Ще бием вечния враг, а след това, някой ден, и цяла Европа!  Ех, фенски мечти, нали? Вярвайте ми: точно от тези малки неща и от този необмислен възторг се раждат успехите. И после точно тези спомени ни карат да се усмихваме.

Сега, повече от 20 години по-късно, имам дъщеря на 4 годинки.  Гледам назад и се питам дали някога бих пуснала своето 13-14 годишно дете на такъв мач, на такъв стадион, където всичко гърми и дими, всеки скача, крещи, пее, радва се, ядосва се, преживява всяка секунда. И отговорът е: и да искам, най-вероятно няма да мога.  Вечното дерби вече го няма.

От известно време, не без тъга, чета как пресата отразява ситуацията с ЦСКА. Излязоха потресаващи заглавия като например "ЦСКА обърка ФИФА и УЕФА" или "Пълно объркване в съда". Нищо конкретно и смислено не пише никъде, всеки се крие зад някакви имена, а под статиите феновете се псуват един друг, което поне не е ново. И май е някак обнадаждаващо.

Става ми ясно от това четене на зле написани статии, че са възникнали нови, ще повторя с големи букви НОВИ, отбори с името ЦСКА.  Както и да го въртим, колкото и писма да напише Стоичков, колкото и красиви снимки на Бербатов да публикуваме, тези отбори не са онзи, стария отбор на ЦСКА, срещу който аз пламенно виках повече от 20 години. 

Да, аз съм левскар и ще ми липсва безкрайно дългогодишния, вечния враг на любимия ми отбор. Най-силния ни съперник.

Съперниците са едно от най-важните неща в живота. Спаринг партньори може да  има много, но ако си добър в нещо, става трудно да срещнеш достоен за уважение съперник и срещите с него да те мотивират да бъдеш по-добър и още по-добър. Моето уважение към другите български футболни отбори: само ЦСКА някога е бил единственият равностоен съперник на Левски. Обратното, предполагам, също важи.

Ще бъдат ли някои от новите отбори с "ЦСКА" в името достойни за вечното дерби, от мисълта за което феновете настръхваха още на път за стадиона? Не знам. Знам само, че на много фенове им е тъжно. И че причините да се стигне до всичко това не са добри и не са основателни причини. Можеше властеимащите в българския футбол да се държат етично, разумно и внимателно през годините и да не се стига до цялата тази бъркотия и до това разочарование. Можеше, ама не стана.  

Сега е вече късно и никой не може да ме убеди, че при следващия сблъсък между сини и червени ще говорим отново за "вечно дерби". Все едно "Барселона" да стане на няколко "Барселонки", да се обедини с 2-3 други отбора един от тях и, хоп, да играе срещу "Реал Мадрид". Може съдът да се е объркал, даже УЕФА и ФИФА да са се объркали, но феновете помнят какво е да си фен в продължение на десетилития. 

Преди години един футболен деец, левскар, беше казал, "Аз на ЦСКА успех не мога да пожелая". Не звучи учтиво, нито спортсменски, но е чистата истина: никой с реални амбиции не би искал най-силният му съперник да успее. И не би му го пожелал. Не и ако вярва, че заслужава да го победи. Към равностойния съперник се отнасяме с враждебно страхопочитание, без да му пожелаваме  абсолютно нищо.

Сега обаче живеем в други, объркани времена. Като левскар май не ми остава друг избор освен да пожелая успех. Не на ЦСКА. Онова ЦСКА вече го няма. Пожелавам успех на отборите, които имат амбициите да ни върнат огромната, вечна емоция от най-важния български двубой. Ако искате и имате сили: бъдете НОВОТО ЦСКА. Такова, на което съперниците гледат винаги с чиста, 100-процентова спортна злоба. И никога със съжалние. 

Искам някой ден да покажа на детето си какво е вечно дерби.


Няма коментари:

Публикуване на коментар