Имаше нещо като виц, в който питат един българин "Не сте ли краен националист?", а той отговаря, "Не, аз съм безкраен националист." Много ми харесва този израз, въпреки че по-скоро бих се определила като безкраен родолюбец, а не като националист. Особено по отношение на спорта, страдам от безкрайното, пристраст(е)но и нелечимо убеждение, че от България хем сме най-красиви, хем сме най-добри! Да, малка държава с много проблеми сме, но че сред нас има много талантливи хора, които са озарили световната спортна сцена със своя собствен блясък и които светът ще помни.
Какво става обаче, ако една силна личност с голям талант не успее да намери място в националния отбор на България, а иска все пак да се развива в областта на спорта? Грешно ли е да се състезаваш за "чужд" клуб, за "чужда" страна, тоест - извън границите на България? Това някакъв вид неродолюбие ли е? Знам, че за много хора е така, че те са наистина националисти. Нямам желание да критикувам някой за това, че обича България. Но не мисля, че са прави. Мисля, че талантът не е "свой" или "чужд", а просто талант. И че да си талантлив означава да умееш да радваш феновете по цял свят. Пред истинския талант няма граници, нито разделение на "наши" и "ваши." Истинският талант рано или късно намира почва, където да цъфти. Какво от това, че може би тази почва не е същата като в родното място?
Във футбола свикнахме да гледаме как играчи от цял свят играят за клубове, пък и за национални отбори, извън страната си. В гимнастиката също имаме много треньорки в чужбина, но досега нямаше индивидуална състезателка, която да играе за национален отбор на друга държава. Казвам "нямаше" в минало време, защото българката Филипа Сидерова вече представи Грузия на световното в Москва тази година.
Започнах да гледам Филипа през 2005-та, още когато се състезаваше като девойка. Трудно ми е да преценя кое най-много ме впечатлява в нейното присъствие на килима, защото, още от девойка, Филипа ми харесваше във всяко отношение. Въпреки че съм "луда фенка" на много състезателки, много рядко ме грабва гимнастичка по този цялостен начин. Обикновено, при една ме впечатлява техниката на уреда, при друга скокове, при трета артистичност, при четвърта, интересна музика и т.н. Филипа Сидерова обаче има всичко, на което човек може да бъде луд фен. Погледнете само това изпълнение с обръч, по танго, където с такава зрялост интерпретира една емоционално наситена музика като тангото:
Aко владеете руски, заслушайте се в коментара. Бих казала, че след Симона Пейчева, за никоя друга българка руските коментатори не са говорили с такова уважение и неподправено удоволствие. Както виждате, Филипа има и физическите качества, и личното присъствие, и танцувалността, и характера, които се изискват, за да изпълниш едно толкова наситено с трудност съчетание.
Като девойка Филипа все още представяше България, но, за съжаление, старши-треньорката Илиана Раева не пожела да разчита на нея в женския национален отбор и не криеше, че не вижда бъдеще за Филипа (Да ви звучи познато? Ако не, прочетете малко по-надолу за Марина Стоименова).
И така, вместо да стои на резервната скамейка в София завинаги, Филипа стана национален състезател в категория "жени", макар и за друга държава, Грузия.
Гордея се, че Филипа направи тази голяма стъпка. Трудно е да смениш родните условия (макар и не перфектни) с една съвсем нова среда. Късметът също не беше на страната на Филипа, тъй като я споходиха контузии. Въпреки това, на световното за жени през тази година, Филипа изигра ето тази запомняща се топка:
Искам да споделя с вас откровеното си фенско мнение, а то е, че тази топка првъзхожда, и като композиция, и като изпълнение, съчетанията на топка на българските националки Моника Минчева, Биляна Проданова, Мария Матева и Цветелина Стоянова. Това означава, че единствената българка в момента, която за мен е удоволствие за гледане е 24-годишната ни прима, Силвия Митева. Не споменавам Марина Стоименова, тъй като нея Илиана Раева вече я обяви за "не толкова перспективна"...
И така, ако само 24-годишната Силвия играе силно и се класира в първите 8 в света, защо се отказахме от (още един) рядко срещан талант и от едно смело, скромно и трудолюбиво дете? Май не трябва да започваме отново с тази болна тема.
Важното е, че говорим за прекрасна гимнастичка, започнала спортния си път в един малък град, Търговище, за да стигне до световната сцена не само без подкрепата на българската федерация и старши-треньорка, но и напук на техните усилия да й пречат. Да, сега Филипа играе за Грузия. И ние трябва да се гордеем с това и като българи, и като фенове на този красив спорт.
От сърце желая на Филипа да е винаги здрава и да постигне много,много успехи!!!Това че играе за Грузия още повече доказва нивото до което е стигнала,защото никоя страна не взема в националния си отбор състезатели от някой училищен отбор.За нас тя си е нашето момиче!
ОтговорИзтриванеИ аз така мисля! :-)
ОтговорИзтриване