Тази година прекрасната Невяна Владинова спечели турнира в памет на спортната журналистка Маргарита Рангелова, която винаги е била пример и вдъхновение за мен, най-вече с голямата си любов към спорта, искрените си, но не натрапчиви пристрастия, и, изобщо, със своя голям талант. От всичко най-много бих искала да напиша статия, а защо не и книга, за златни момичета и треньорки, както в миналото правеше тя.
Забелязала съм, че между Маргарита Рангелова и днешните автори стои една голяма разлика: емоционалното разстояние. Когато четеш нейните мисли, наистина става ясно, че гимнастичките са част от живота ги, че ги познава лично и знае много за тях. Аз лично не бих се престрашила да се доближа толкова до някого, който искрено ценя. От страх да не разваля магията на фенската любов.
Разговяряла съм лично и с Нешка Робева, и с Мария Петрова, и с още много, не толкова известни треньорки и съдийки. Познавам бегло и родителите на някои стари, и по-нови, звезди. Но не искам да пия кафе с тях редовно и да съм част от личния им живот. Боя се да не загубя това разстояние, което някакси ми дава право един хубав ден да вляза в този блог и съвсем остро да ги разкритикувам, както и да ги похваля, ама щедро.
Така че, и на Маргарита Рангелова, гледам от разстояние, с преклонение. Чудя се как е успявала да запази равновесието между личните познанства и труда си на пишещ човек. Може би точно затова работата й е пълна с толкова много положителни чувства.
И все пак, да се върнем към най-важното: спорта. Изпозлвам този блог, за поредното голямо "БРАВО" за Невяна и нейната треньорка Бранимира Маркова. Композициите на Невяна са страхотни, отиват й много, и тяхната трудност е на световно ниво. Записът на това съчетание не е най-качественият, но си представете как сте в зала "София" в Борисовата градина, където светлината винаги не е най-силната. Но пък красивото грее със собствен огън:
Честито на победителките в турнира!
Няма коментари:
Публикуване на коментар