Няма виновни

Класирането на Силвия Митева и на българския ансамбъл по художествена гимнастика  на Олимпиадата за мнозина се оказа под очакванията. Аз, честно казано, очаквах най-много 6-та позиция за Силвия. Смятах, че Гараева и Чаркашина имат сили да я изпреварят, а може би и Максименко. Изненадата на състезанието беше корейката Сон, която стана 5-та. Освен това Силвия направи някои грешки, с което позволи и на израелската състезателка Нета Ривкин да се класира преди нея.

Е, Силвия е осма, не шеста, но нейното представяне е смело и достойно. Тя много години се труди и мечта за своя олимпийски ден. Той дойде, и ето, че Силвия игра една зряла и красива гимнастика, с подчертано силна техника на уредите и разкошни пируети. За много фенове нейните съчетания са просто незабравими, особено с топка и лента. Нека сме благодарни, че след отказването на страхотната Симона Пейчева отново имахме състезателка в олимпийския финал. Жалко, че до Силвия нямаше втора красива българка. Много прекрасни деца като Филипа Сидерова, Марина Стоименова, Биляна Проданова заслужаваха да играят за националния отбор, но не получиха своя шанс.

Като говорим за шанс, но наистина, за шанс,  а не за закономерност, аз очаквах, че ансамбълът има шанс за бронз при грешка на някой от трите най-силни отбора: Русия, Италия и Беларус. Разбира се, все някой прави грешка, и наистина, италианките сгрешиха грубо. Беларус се възползва от това като взе сребърния медал, а ако българките бяха играли чисто, щяха да се доберат до бронза. Това би било повече от справедливо, при положение, че италианките излизаха със стари и доста "изгладени" съчетания и въпреки това успяха да сгрешат. Уви. Нашият ансамбъл също допусна грешки. Стратегията на отбора беше: нека играем по-лесни съчетания и да разчитаме на грешките на другите. Тази стратегия може да проработи само ако не направим никакви пропуски. Не се получи така. А кой е виновен? Всяка година Илиана Раева и нейните поддръжници назовават различни виновни. Аз пък ще изброя кои нямат вина.

1. Съдийките не са виновни. След първото съчетание, нашите вървяха трети. След Русия и Италия и преди Беларус. Това означава, че съдийките ги оцениха високо. Ако бяха играли и второто съчетание чисто, щяха да останат преди Беларус и дори да се възползоват от грешките на Италия. Можеха да се дори втори.  Но не мога да приема, че този отбор е ощетен. Това е отборът, който от световното донесе златен медал!

2. Публиката не е виновна. Излязоха някои мнения, че българската публика, която силно викаше "Българи, юнаци!" в залата е попречила на момичетата. Няма да коментирам. Това оправдание е жалко и тъжно. Един спортист с олимпийски медали трябва да може да играе силно, дори при освирквания, а какво да говорим за израза на подкрепа, който всички фенове показват за своя отбор!

3. Организаторите не са виновни. На миналата олимпиада Илиана Раева се оплака, че в деня, когато игра ансамбълът, българският флаг бил свален от лагера на българите, нямало настроение и подкрепа за отбора, защото играли в последния ден. И тази година играха в последния ден, но фактът е, че успяха да сгрешат на елементи, които са правили на тренировки хиляди пъти и при различни условия.

4. Не е, защото "няма кадри". 

Излезе едно интервю, което ме потресе (http://www.sportal.bg/news.php?news=381033).В него Раева казва следното:

Всичко е закономерно, в следствие на промените, които се случиха в тази държава. Спортът от 20 години, не е бил държавна политика. Липсата на компетентни кадри във всички нива в йерархията. Последните, които трябва да обвинявате, са спортистите

Искам да напомня, че същите кадри, които работеха с ансамблите преди 20 години, са все още в България и имат опит и талант.  Людмил Коцев, който работеше още през 80-те години със "златните момичета", доколкото знам работи и със сегашния отбор. Шефовете на Федарацията, и те са си същите като преди 20 години: Мария Гигова и Деспа Кателиева. Стига сме се лъгали, че "промените" донесоха някаква чума, и, видите ли, провалиха прекрасните ни спортисти, когато едни и същи кърлежи и търтеи седят по едни и същи отговорни постове и смучат средства и енергия. Проблемът не е промянта, а липсата на такава. Не в министерския съвет, а по федерациите. Заради грозни скандали във федерациите има проблеми и в други спортове: за България не играят и Димитър Бербатов, и Матей Казийски.  

А ако на Илиана Раева могат да й помогнат други от кадрите на миналото,  тя има тази възможност. Например в България са Нешка Робева и Лушка Бъчварова, донесли стотици ансамбли на ансамблите през 80-те и 90-те, включително и среброто от Атланта през 1996, най-големия ни олимпийски ансамблов успех. 

Има и по-млади кадри. Лили Игнатова беше прогонена от националния отбор след бурни и безсмислени скандали. Тогава само Сашо Диков се осмели да попита как така ще намалят заплатата на треньорка, защото "ходела в залата с токчета".  Всички други си затраяха. Нормално е, при такова отношение, да има кадри, на които не им се работи за България. Може би затова Илиана плаче за системата преди 20 години, когато, например, щеше да е невъзможно сестри Дунавски да работят във Франция и Гърция: нямаше да им дадат пръста да си подадат зад граница. Но сега и те не работят за българския отбор. В страната е и треньорката от "Левски", която постави ето това съчетание:  

Оставам с бодро настроение. Виновни няма. Има непожелали, непостарали се, недоработили и неискрени. Но изгледайте пак петте топки на "Левски". Аз продължавам да смятам, че отборите, които поемат риск да представят рискови и оригинални съчетания, вместо да се надяват на чужди грешки, заслужават възхищение. Такива отбори има, дори и на не толкова престижното клубно ниво. Значи в България имаме и кадри, и публика, и организация дори.