Честит Рожден Ден, Невяна!

Невяна Владинова всеки ден става по-силна, по-красива, по-уверена. Честитя й рождения ден с пожелание да бъде здрава. Да продължава да лети. Да ни донесе още много и още по-големи радости.

Само напред!

А пък мен ме е страх да гледам новите бухалки на Невяна Владинова

На първото си голямо състезание са сезона Невяна Владинова показа четири нови и различни, сложни и оригинални композиции. И докато миналата година плаках, когато тя играше обръч, сега вече стигам до положението, когато направо ме е страх да гледам, защото в композициите има толкова много риск. По време на бухалките днес си затворих очите за малко!



След това ги изгледах на запис и си казах: никой в света не показва такова ниво на работа с уреда и това е, което искаме от българската школа. Нашите гимнастички заслужават да се отличават от всички останали. Феновете също заслужаваме вълнението, което ни носят!

Понякога ми се случва да видя как гимнастичка изхвърля уреда и, още докато той е във въздуха, започва да ми става ясно, че има вероятност да го изпусне или да не го хване чисто. Така става, ако гледаш гимнастика години наред с голямо внимание. Разбира се, има гимнастички, които така или иначе не изхвърлят уреда високо и може да ги гледаме с пълно спокойствие. Само че аз много пъти съм писала за това какво иска един фен и то е, че фенът иска да се вълнува и да стои винаги на ръба на стола си.

Очаква ни цяла година на ръба, приятели. Така е, когато имаш състезател, който постоянно надскача себе си.

Гимнастиката трябва да е самоосъзнатост, а не желание да съдиш

Вече писах за Мария Матева и не искам да пиша пак. Най-малкото защото ми свършиха прекрасните нейни снимки. Но най-вече защото не искам да се повтарям. Все пак, да си спомним: Мария далеч не е единствената състезателка, която е била освободена от националния отбор. Или пък не е допусната до голямо състезание. Преди близо четвърт век например елегантната Димитринка Тодорова се бореше за място в отбора с  една от най-оригиналните гимнастички от миналото, Диана Попова. Не зная колко от вас помнят, но за Олимпиадата в Барселона през 1992-ра избрана беше Диана. Тогава избухнаха страшни скандали и те се отразиха на целия отбор, включително и на примата Мария Петрова, която нямаше никакво отношение към цялата ситуация.

Доколкото си спомням даже се стигна до съд: Димитринка реши да съди националния треньор за пропуснати ползи. Така и не разбрах какви точно бяха тези ползи и как така се пропуснаха. С чисто сърце гледам Димитринка сега, защото тогава я гледах пак с чисто сърце, но с повече трепет. И виждам както свити колена или залитания при някои елементи, така и лента която се влачи по килима, пък и не толкова амплитудни скокове.  Откровено казано,  Диана беше за момента по-комплексната гимнастичка, която просто можеше да изпълни по-голям елементи по-чисто. Но в съзнанието на мнозина, Диана стана избраната заради някакви задкулисни игри. 

Сега чета изказванията на Мария Матева и нейната треньорка в пресата и от тях лъха желанието някой да бъде осъден. И през ум не им минава дори, че може в България да има по-талантливи хора от тях. Гимнастички с по-чисти линии. С по-голяма гъвкавост. По-отскокливи. С по-добра техника на уредите. Треньори, които не натискат дете със сериозно гръбначно изкривяване да тренира десетилетия наред, докато се налага да спи всяка нощ с корсет, за да си контролира проблемите с гърба.

Всички се изкушаваме да осъдим някой друг, че не ни е избрал. Не ни е избрал, и ето: ние пропускаме ползите, защото не сме избрани. А не сме избрани, не защото не заслужаваме, а защото другите не разбират колко сме велики. За добро или лошо обаче нито животът, нито гимнастиката всъщност са чак толкова пълни с липса на разбиране. Хората и треньорите (напомням: треньорите също са хора) избират тези, които им носят най-хубави надежди за бъдещето. Понякога преценката им не е правилна, но в тяхната ценностна система тя винаги е  по своему логична. А ако искаш да бъдеш избран от някой, трябва първо добре да си разбрал какво е ценно за него. Трябва да осъзнаеш кои от качествата, които са ценни, имаш, кои би искал да имаш, и кои просто нямаш, или пък не смяташ за нужно да развиваш. Едно е някой да не те избере, защото, например, нямаш "дълги крака." За удължение на краката пластична операция засега не е измислена. Ето един съвсем обективен критерий, на който само определени хора отговарят.   Съвсем друго е да се очаква от теб определено ниво на физическа или психическа издръжливост, дисциплина, пластичност. Над този вид качества може да се работи много години, но само при едно условие: да осъзнаваш, че имаш какво да подобриш. Ако не го осъзнаваш, няма как да си насочиш усилията в правилната посока.

За да се върнем назад, Димитринка Тодорова не беше пренебрегната, защото някой си предпочита състезателки с по-дълги крака или защото зад кулисите нейни недоброжелатели крояха подли сценарии как да я спрат. Димитринка не замина за Олимпиада, защото в този момент друга състезателка чисто и просто я превъзхождаше. Колкото и да исках тогава, а искам и сега, елегантна гимнастичка като Димитринка да блести по световните подиуми, осъзнавам за пореден път, че да искаш  да си избран няма как да е достатъчно. Май трябва и да искаш да знаеш много неща за самия себе си. Трябва да е достатъчно да изгледаме, например, тази красива лента на Димитринка Тодорова, за да се замислим, че това изпълнение би могло да бъде и много по-силно:




Гимнастиката е едно от тези редки явления, които карат човек да потърси начини да стане по-добър от вчерашното си "аз". Блестяща гимнастика не може да се случи, ако нямаш този вид искреност към самия себе си.  А ако разбираш себе си, желанието да съдиш другите би трябвало да изчезне само. Гимнастика е особен вид ангажимент. Тя изисква да се вглеждаш и в собствените си грешки, и в мнението на другите точно толкова, колкото ти е нужно, за да разбереш себе си по-добре. Тя е всекидневна битка срещу ограниченията и обстоятелствата и всекидневна споделена любов.