Новата българска надежда Катрин Тасева играе в Будапеща

С този кратък пост искам да споделя с феновете, че много се вълнувам от участието на Катрин Тасева на международния турнир в Будапеща този уикенд. Нямам информация за оценките й, но не мога да се сдържа и да не споделя няколко нейни снимки, с огромни благодарности на фотографа Димо Димов.

Очаквам от Катрин много вълнуващи композиции и престижни класирания през този сезон.

Годината на самбата дойде

Отдавна можеше да очакваме, че много отбори ще подготвят съчетания по музикален съпровод, който да се хареса на публиката в Рио. Самба ритмите веднага се открояват като най-добрия избор. Не че искам да се настройвам предварително, но, например украинският отбор, по каквато и музика да играе, винаги играе нещо средно между класически балет и бурлеска. Самбата като танц не е нито едно от двете и е жалко,че някои отбори ще я изберат, без да я почувстват.

Преди около 12 години животът ми поднесе огромния подарък да живея за близо 10 месеца в Бразилия. Имах голямото удоволствие да се нагледам на много разновидности на бразилски танци (не само самба, но, например, ламбада, или фохо). Олимпиадата наближава и, без да се отклонявам от гимнастическата тема, искам да споделя няколко много различни видеоклипа, които показват истинското лице на самбата.Или по-скоро: едно от многото й неподправени и искрящи лица.

Историците разказват, че самбата произхожда от Африка, най-вероятно от Ангола. В различни райони на Бразилия я пренасят робите от Африка. Най-известна е самбата от Рио де Жанейро, но и в други части на страната, като Мараняо, Минас Жераис, или Сао Паоло, също се танцува самба. Първият клип, който съм избрала е на танцьорка от Ангола. Тя разказва как различни движения от африканските танци са станали част от самбата и ги демонстрира:



Много автори са писали за самбата като символ на женската съблазнителност и чувственост, особено по отношение на африканската жена. Поклащането на таза в самбата се свързва с особената походка на жената, която се полюшва, за да примамва, да изкушава. Но самбата е много повече от покана за удоволствие. Тя е хитрост, игра, закачливост. Един лек флирт с целия свят. Както пише Неи Лопез:

"Самата самба е в късата стъпка, дриблиране с тялото, в това "правя се, че ще идвам, но няма да дойда", и в дългата стъпка, поднесена с поклащане, люшкането на ръцете, постоянното въртене на главата, за да се покаже заразителна усмивка, една импровизирана комбинация от движения, която никой на света не успява да направи както бразилците".

Моят професор по антропология Едуардо Оливейра разказваше, че според легенди, разказвани сред представителите на някои африкански религии, жената, която се поклаща по изкусителен начин, е успяла да излъже дори боговете да изпълнят нейните желания.

Така божествено и цяла Бразилия прегърна самбата, първоначално танц на робите от Африка.

Не е случайно, че повечето любители на танците свързват самбата с бразилския карнавал. И с право! Никъде другаде по света няма как да видим някой да танцува самба с толкова любов към живота. Всяка от школите, които дефилират по време на карнавала, има своя кралица. Избрала съм кралицата с най-широката усмивка, не защото няма по-огнени изпълнения от нейното, а защото мисля, че тя показва как самбата не е само страст и изкусителност. Тя е радост:



И за да добавим към радостта, много професионални танцьори с голям талант и внимание са предлагали, през годините, свои интерпретации на самбата. Най-трудната, смела и абсолютно незабравима интерпетация е на ето тази изключителна професионална двойка. Тяхната самба разчупва ритъма и живее под ударите на друг пулс, ново сърце. Гледала съм ги наживо и ефектът е все едно се пренасяш в друго измерение:



Заслужените световни титли за тази двойка просто доказват, че самбата може да влезе под кожата на всеки. А цветът на кожата отдавна няма значение.

Пожелавам на всички състезателки, които вече мислено летят към Рио да намерят своята стъпка и ритъм и да не се страхуват да вложат нещо лично в изпълнението. Балетът и бурлеската ще трябва, поне тази година, да отстъпят.

20 години по-късно, изпълненията на Величка Бонева още горят

За Величка Бонева за първи път чух от моя баща. Не я бяах гледала, но през 90-те години той твърдеше, че е по-интересна за гледане от златните Анелия, Лили и Илиана. Или дори от Мария Петрова.

За съжаление, няма много нейни съчетания в Youtube и точно заради това, всеки път, когато излезе по някой клип, бързам да го споделя. Трите съчетания, които се появиха наскоро, са уникални в своя стил и артистичност.

Първо можем да се насладим на това въже, което за пореден път опровергава идеята, че въжето е скучен уред. Съчетанието показва съвсем ясно, че с въжето могат да се изиграят много оригинални елементи, които са и трудни. И не само това, но и публиката може да се вълнува не само от чисто спортния, но и от художествения аспект на съчетанието. Колкото до Величка, това съчетание наистина дава да се разбере, че тя има всички качества необходими за голямата гимнастика. Като прибавим към тях и магнетичното й лично излъчване. Съчетанието е много динамично, с много гладки преходи от елемент в елемент, с много акценти, които свързват изпълнението с музиката:



Следва топката. Гледали сме много български композиции с бяло трико и червена топка, но тази се отличава с много оригинални боравения, особено плъзганията по тялото. Както беше казал един друг фен, "гимнастичката има безкрайни ръце." Наистина, начинът, по който Величка държи топката, е много елегантен, и цялата постановка на ръцете й е много интересна, без да изглежда натрапена или неестествена за нейния темперамент, което често се случва с много състезателки:



Накрая, ето и една лента с необичаен музикален съпровод за този уред. Интересно би било как някоя от съвременните прими би интерпретирала такава музика, ако изобщо е възможно да видим съчетание с толкова акценти:



И в трите композиции виждаме много красиви улавяния в тилна везна и много голяма амплитуда.

За съжаление, нямам информация за живота на Величка Бонева след края на състезателната й кариера. Напомням на феновете, че Величка не е свързана, с Емилия Бонева: треньорката, която изведе испанския нацинален отбор до олимпийско злато при ансамблите.