За ядосването, с уважение

Една читателка и сродна душа ме посъветва да публикувам на български това, което съм написала в английския си блог за правото (и задължението) да се ядосаш на някой. В моя английски блог бях сложила видео на Ирина Винер, най-успешната руска треньорка по художестввена гимнастика, в което тя се кара на Зарина Гизикова след едно слабо изиграно съчетание с бухалки от европейското през 2002. Вижда се ясно, че Винер се държи грубо с тази гимнастичка, а малко преди това във видеото е показано също как треньорката нарича олимпийската шампионка Алина Кабаева "дебела." Ето го видеото,което можете да пропуснете да гледате:

)


Знаете ли какво друго можете да пропуснете? Глупавите изказвания на злонамерени хора, че Нешка Робева биела момичетата с бухалки, душала ги с ленти, нагрубявала ги. Тези неща или са откровено неверени или, в най-добрия случай, хилядократно преувеличени.

Всеки от вас, сигурна съм, понякога се е ядосвал за глупости. Хората се ядосват всеки ден на по-неумели от тях шофьори и крещят по време на задръстванията. Ядосват се, когато продавач в магазин се прави, че "няма дребни." Или когато чакат на опашка. Когато някой пуши в асансьора. Когато в 3:30 сутринта съседът си е пуснал я Бритни Спиърс, я Лепа Брена, и цялата сграда се тресе. Когато хората паркират така, че да пречат на целия свят. Когато някой идва бодро в 2 следобяд за среща в 12.

Само че... малцина са имали възможността да се ядосат на някой, с който работят по 50 часа седмично в продължение на години и който е много, ама много талантлив. Достатъчно талантлив, за да искаш да прекарваш повече време с този човек, отколкото с който и да е друг. Такъв е случаят на ядосаните треньорки, които по цял ден отработват различни елементи с едни от най-талантливите спортистки в света и ги е яд, при това с пълно основание, че някой като Гизикова изпуска бухалките на голямо състезание, след като стотици пъти ги е изиграла перфектно в тренировъчната зала.

Има и друго. В Русия има много деца със страхотни качества и всяка година, стотици от тях се явяват на конкурси, защото искат да работят с националната треньорка Ирина Винер. Така че Винер можеше просто да си спести грубостите пред камерата, да изгони сгрешилата гимнастичка от отбора и да приеме някоя от резервите, които с пот и кръв се борят за позицията на Гизикова. Но причината за яда на треньорката не е грешката, не е възможността да загубят златния медал, не е липсата на други талантливи деца. Единствената причина да си толкова ядосана е, защото ти пука.

Разберете, тук не говорим за изтормозен шофьор, който размахва среден пръст по време на задръстване. Нито за неуравновесен тийнейджър. Говорим за човек на средна възраст, световноизвестен професионалист, който всеки месец извежда деца на състезания, стои пред камера, дава интервюта. И който е работил със стотици състезателки, всяка поне толкова талантлива, колкото другите.

Винер никога не би се ядосала на Гизикова, ако не я харесваше и уважаваше като спортист и човек. Ако не я харесваше и уважаваше, тя също никога не би избрала да работи с нея.

Вярно е, че ядосването няма да промени нищо. Но, повярвайте ми, когато Винер крещи на Гизикова, тя не очаква, че изпуснатите бухалки магически ще се вдигнат от пода. Ядосването не е начин за постигане на цел и никой не се ядосва с тайната надежда да направи света по-добър. Целите (като например целта да изиграеш едно съчетание сто пъти без грешка) са вече изпълнени. В залата, където всяка треньорка работи с тези, в които е избрала да вложи своя талант, труд и любов.

Става дума за дълбока връзка, която води до определени очаквания. Наречете го каквото искате. Аз го наричам: да се посветиш на другия човек. Това е направила треньорката, като е прекарала безброй часове точно с тази гимнастичка.

Всеки от нас избира обкръжението си, макар и да нямаме толкова кандидати, колкото Винер, нали? ;-) И всеки има правото да се ядоса на хората, от които очаква най-доброто: тези, за които му пука. Другият вариант е да не вярва в тях и никога да не започва нищо сериозно.

Колкото до мен, аз ставам нетърпима дори за себе си, когато съм ядосана. Тук следва лично отклонение, което също може да не четете.

Преди близо 10 години загубих приятел, един от най-талантливите хора, които някога съм срещала и ще срещна. Той почина на няма и 25 години, по нелеп начин. Занимаваше се с театър, не с гимнастика. И не съм му била треньор, но около 10 години си бях представяла как ще го гледам на най-големите световни сцени. Опитах се да си кажа, че животът е...просто такъв, че тези, които губим са винаги в сърцата ни, че може би за тях вселената държи някакво още по-хубаво място от планетата Земя. Вече близо 10 години моят приятел се явява в сънищата ми и във всеки сън той има нещо да ми каже, но не може да говори. Тежеше ми като камък ми тази немота, неизказаните послания, които не са от него за мен; те са от мен за мен.

Затова преди няколко часа отидох пред един театър и 10 минути мислено крещях: "Защо си отиде? Как можа да направиш нещата, които направи...и да не направиш другите, които чакахме от теб. Ние тук сме лишени от толкова много надежда, лесно ти е на теб!..." Абе, не искате да знаете какви неща може да крещи някой по адрес на мъртвите си приятели. Какво значи да се разделяш с години от мечти.

Знам, абсолютно нищо няма да се промени. Ядосването, освен всичко друго, не връща времето назад. Само че нито аз, нито никой, който истински цени друг човек, не би могъл просто да отвори нова страница от объркания летопис на живота и да каже, че трудът, вниманието, надеждите, които е вложил, ей така, ще престанат да имат значение.

Обещавам ви, ако от време на време се ядосвате на тези, които считате за важни и ценни, няма да се превърнете в по-слаби хора.

Да си ядосан всъщност е избор, направен в мига, когато вложиш вниманието си в другия човек. И то само ако вниманието е заслужено.

Честита Баба Марта!

Намерих това страхотно съчетание в бяло и червено, истински пример за това как се прави композиция по бърза музика. Желая на всички фенове много здраве и искрящо пролетно настроение:




Бъдете бели и червени! А най-добре, бъдете облечени в цветовете на любимите си отбори, като истински фенове!

Нови, амбициозни съчетания с обръч

Гледах само някои от новите съчетания на националките и си избрах тези два обръча за кратък коментар.

Първо, Сара Стайкова. По принцип любимото ми съчетание на Сара този сезон са бухалките. Тя изглежда много добре и на лента, където през последните години показва много добра техника. Това съчетание, с обръч, е наситено с много трудни елементи, заложени са много акценти и интересни моменти в хореографията, но не съм сигурна, че музиката подхожда на Сара, защото е много драматична и сериозна. Освен това много наши конкуренти са използвали този музикален съпровод в миналато и има вероятност да са се справили по-силно.

Така или иначе, както беше казала една известна треньорка за Илиана Цанева, красива гимнастичка от края на 90-те,  Сара "с тази техника трябва да лети до космоса." Определено Сара е една от "най-качествените" националки,  заедно с Биляна Проданова. Сара има и визия, и гъвкавост, и скокове, и артистичност, и някои добри пируети, и техника на уреда.  Това съчетание е съвсем ново и вече го играе сравнително стабилно.



Следващото съчетание е на Катрин Тасева. Този път много ми харесва музиката и смятам, че подхожда на темперамента на Катрин, която е много интересна състезателка. Притеснява ме, че в момента движенията не съвпадат с музиката, защото тя се движи по-бавно. Не знам дали се налага просто по-добре да свикне с новата композиция или са нужни някои промени.



За Сара, така или иначе, не може всички съчетания да са по народна музика, а Сара вече има бухалки по народна музика. Има логика обръчът да е в различен стил, просто не знам дали този е стилът. Освен това правилният избор на по-известени и драматични музикални произведения не е никак лесен. Ако поставиш, например, драматичен акцент, на елемент, в който състезателката не е съвсем перфектна, грешките се набиват на очи повече. А може и да напомняш за някой друг, без това да е било намерението на автора.

Колкото до Катрин, стискам и палци да "запълни" музиката с емоции в това и в други съчетания. Желая от сърце здраве и успехи на тези две обещаващи националки.