Още размисли за завръщането на Симона Пейчева

Още една страхотна гимнастичка, Кристина Шикерова, се опита да се завърне в големия спорт след раждане. Феновете сигурно помнят Кристина от световното през 1991-ва година в Атина, където тя стана 2-ра на въже. През същата година Кристина спечели злато на бухалки на състезанието за Европейската Купа в Брюксел. Тя подели този медал с легендарните Оксана Скалдина и Александра Тимошенко.  Като луда фенка аз си спомням и едно вестникарско заглавие от 1992-ра година, което гласеше: "Имаме си нова прима, а на старата не й се играе." Новата прима стана не друга, а Мария Петрова. Кристина се оттегли.


Видях я на тренировки на "Герена" към края на 90-те, може би дори през 2000-та. Следваше я пъргаво и на пръсти малко детенце. Самата Кристина изглеждаше все така крехка, нежна, направо чуплива. Доколкото си спомням,  тя игра в един ансамбъл, подготвян от Нешка Робева, който федерацията тогава така и не одобри, заради обичайните пристрастия, скандали и други нелепици. Точно заради това се тревожа за Симона и смелото й решение да се завърне. Не се съмнявам нито във физическата кондиция на най-добрата българска гимнастичка за 21-ви век, нито в психическата й издръжливост. Най-малко се съмнявам и в любовта й към този спорт, заради който тя преживя толкова много: и контузии, и безмислен, безумен допинг скандал.  Но Илиана Раева вече няколко пъти в миналото провъзгласи Силвия Митева за "най-добрата след оттеглянето на Мария Петрова"...сякаш двете Олимпиади на Симона и световните й титли не са съществували.

Ще дадат ли дамите по високи постове шанс на Симона Пейчева да даде урок по сила и дух на младите, и не толкова млади, родни грации?

Не знам. Опитвам се да не давам на надеждата прекалено големи криле. А иначе: дръж се, Симона, заслужаваш!

За утеха, ето малко снимки на Кристина Шикерова и едно нейно силно изпълнение. Въпреки че Кристина не се завърна с медали, тя продължи да има страхотна кариера като танцьорка, и в шоуто на Нешка, и при Слави. Всяко зло за добро!

Ще се завърне ли легендата Симона?

Ето и една от най-радостните новини за 2013 година (засега!): Симона Пейчева възнамерява да се завърне в голямата гимнастика. Двадесет и седем годишната Симона, освен световна шампионка в шампионата на уредите, сега е и майка на малкия Алексей, който се роди през 2009-та.

Не мога да не се сетя за поне две индивидуални гимнастички, които се завърнаха в големия спорт няколко години след раждане: Кристина Шикерова и Боряна Гинева. Искам да посветя своя анализ на евентуалното завръщане на Симона на тях двете, затова нека първо ги представя.

За Боряна Гинева всъщност вече писах по случай нейния рожден ден. Много фенове може би не знаят, че в началото на своята кариера, изключително атлетичната пловдивчанка Боряна се е подготвяла за европейското за девойки през 1987, както и за световното за жени във Варна през съшата година. За съжаление, въпреки че Боряна участва в тежките подготвитлни лагери с тренировки от 6 сутринта до 12 вечерта, тя скъсва менискус и се завръща едва през 1988-ма година. Напомням, че по това време световните първенства се състояха на всеки две години. През 1989-та Боряна успява да издържи на тежката подготовка и играе силно на контролното за определяне на състава за световното в Сараево. Всъщност Боряна получава на това конторлно съшо толкова силни оценки, колкото и звездата Бианка Панова. За съжаление, точно тогава избухва скандал между Нешка и Бианка, а потърпевши се оказват съсзтезателките на Нешка, европейските шампионки Адриана Дунавска и Юлия Байчева, които са наказани с мъмрене. Боряна също е смъмрена, но тя е единствената с лична треньорка Нешка Робева и така и не е включена в състава, въпреки върховата си форма.

Въпреки този страхотен малшанс, Боряна се завръща на 24-годишна възраст, когато вече има дъщеря на около 3 годинки. Както вече писах, че Боряна печели купата на ЮАР през 1996-та, а на световното през 1997-ма в Берлин се класира 13-та в многобоя и 6-та на обръч. На Гран При в Каламата, Гърция през същата година, тя става 8-ма на обръч, 6-та на бухалки и 7-ма на лента. Ето страхотен монтаж от изпълнения на Боряна:

.


Какво може да научи световната шампионка Симона от опита за връщане на Боряна за препядствията, които може да срещне по пътя обратно към спортните върхове:

1. Правилникът се променя. Боряна се завърна в страхотна форма и със същите страхотни качества, но тогава и съдиите, и правилника фаворизираха друг вид гимнастика и изгряваха нови звезди.

2. Една контузия е достатъчна, за да спре всеки. Това, разбира се, личи не само от опита на Боряна, но може да се окаже още по-тежко, когато една състезателка се върне след много години отсъствие.

3. Завръщането отнема време. Аз лично не можех да си обясня защо Боряна, при чисти изпълнения, попадаше извън топ 8 през 1996-1997. Играше силно, с голяма амплитуда, много изразително. Да, разбирах защо не е всеки път сред медалистките, но нейната гимнастика през 1996-та и 1997-ма си блестеше със световна класа. За мен отговорът е, че съдиите имат нужда от време, за да си "спомнят" за една отказала се гимнастичка и да я "захаресват" отново.

Въпреки тези сериозни (потенциални, но реални) препядствия, аз вдигам с две ръце едно голямо ЗА! Симона Пейчева определено има предимството, че беше много по-успяла от Боряна още преди да се откаже. Всички я помним! Нека Симона се опита да се завърне като фурията на килима, която винаги ни грабваше във вихъра си:



Ще продължа с анализа и ще се опитам да разкажа за завръщането на Кристина Шикерова. Очаквайте продължение!

Две години, хиляди думи, много любов

На 9-ти януари моят английски блог навършва 2 години. Може би трябва да си запазя равносметките за някоя по-кръгла годишнина, но не се знае колко още фенката и блогът ще оцелеят, така че е по-добре да си кажа всичко сега.

Има една теория, че за да станеш добър в нещо, трябва да му посветиш 10 000 часа. Това са около 417 денонощия, а ако ги разглеждаме като 8-часови дни, излизат 3-4 години. Не че непременно приемам тази теория, но се замислих и изчислих, че, от 90-те години до днес, определено съм прекарала повече от 10 хиляди часа в гледане на състезания и тренировки по художествена гимнастика. Значи може да се надяваме, че съм се научила да гледам. Гледането не е кой знае какво умение. С гледане не се изкарват пари, не се става и професионалист. Но много хора не умеят да гледат другите, да виждат красивото в тях и да му се радват. А понякога животът ни поднася възможността да се радваме, без да правим кой знае какви усилия. В тази недотам спортна дисциплина, да гледаш и да се радваш, аз отдавна съм се доказала. Сега просто поддържам форма с радостно гледане... и с малко писане. Ако случайно се откажа да пиша, със сигурност ще продължа да гледам.

Иначе имам желание да прекарам още много хиляди часове в писане за гимнастика. Писането не се осъществява толкова лесно, колкото гледането; с други думи, трябва системно да се преодолява известна доза мързел, и да се оставят за утре, вдругиден или след седмица всякакви съвсем не маловажни задачки за вършене. На всичкото отгоре, май си остава спорно дали още няколко хиляди часа ще ми помогнат да пиша по-красноречиво и изобщо каква полза извлича някой, включително и аз, от цялата работа. Стигам до извода, че да имаш блог си е една чиста глезотия, почти като да ядеш шоколад за закуска. Точно заради това много ми харесва! А след хиляди часове ядене на шоколад, човек няма как да не стане майстор и, може би, да намери мярката в яденето: да яде без да преяжда. Дори и някой не особено шоколаден, а по-портокалово горчив човек.

Аз наистина не съм толкова шоколаден човек. Извън любовта по гимнастиката, рядко се захласвам по каквото и да било. Понякога ми става трудно да обясня какво искам и какво харесвам. Може би "лудата фенка" ми дава възможност неумело да прикрия истината, че съм един съвсем скучен и порядъчно дебеличък човек. ;-)

Но хората, които се занимават с гимнастика, не са нито скучни, нито дебелички. Хиляди думи няма да ми стигнат да обясня колко много се радвам, че са решили да тренират и да се състезават, вместо по цял ден да пишат и/или да ядат.

Колкото до тези от вас, които четат тук, марш веднага, отидете да си пуснете прахосмукачката, да си попълните данъчните декларации, да изгорите 100 калории във фитнеса или, ако чак толкова ви се чете, да четете на по-сериозни теми. Хората постигат всекидневно съвсем осезаеми неща, а ние тук, насън и наяве, размахваме някакви розови ленти, ей така, от любов към спорта.  Шегувам се, разбира се, четете блога, моля ви!

Като малка почерпка, пак съм снимала Надя, този път с лента. Има малка грешка в трикото, което се оказа късо за нея и като разпери крачка, копчетата изпукаха. Освен това рисунъкът на лентата е напълно омотан, което, разбира се, даже и на световни шампионки се е случвало.

Ако имах сили, щях да изгладя това-онова. Но след 2 години писане на този блог, аз също се омотах напълно в своите чувства на радост, възхищение, гняв, надежда и умора. И няма да се разплета скоро.

Извинете ме за печатните грешки и за прекалените откровения.  Да обичаш никога не е грешка.