Къде е картата-жокер в отбора на България за Олимпиадата през 2021?

Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?

Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.

Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство,  в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка,  на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава,  тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там.  Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.

Невяна Владинова,  неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева,  съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада.  Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.

Картата"Жокер": младата Татяна Воложанина. Ето този неин пирует вече е гледан от 72 хиляди фенове на Фейсбук: https://www.facebook.com/watch/?v=2651538688308440.  Толкова е добра, че ни се завива свят! 

Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.  

Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето. 

Сама Боряна в защита на българската школа, победи украинките с много късмет

Боряна Калейн стана трета в многобоя на турнира от серията за Гран При в Бърно, спечели златото на бухалки, както и сребро на лента. Основната конкурентка на българката, бъдещето на украинската школа, Влада Николченко игра с много грешки, а от турнира отсъстваха състезателките на Русия, Израел и Италия, както и две от най-силните гимнастички на Беларус. Боряна има заложена много трудност в своите съчетания, показа отново трудни пируети, риск с уреда. По отношение на композиции за мен се открои обръчът, но с техниката си на бухалки тя наистина демонстрира предимството на бъгларската школа, докато много от състезателките в първите 8 имат статични бухалки.

В Бърно обаче изгря с пълен блясък и новата звезда на Украйна, Христина Похранична, изключително елегантна гимнастичка с огромно бъдеще. Техният отбор в момента расте, минава през много грешки и предстартови трески. Христина, Йева Мелешчук и Виктория Оноприенко са много млади, но са готови да влязат в битки за място в първите 6 в света скоро. Влада Николченко все по-често ще заплашва позициите на рускините и израелката Линой Ашрам в тройката на света.

Както и миналата година, единствената защитничка на мястото на България в елита продължава да бъде Боряна.  Все още не сме имали възможност да видим състезание на Катрин Тасева и Невяна Владинова, които през 2019-та минаха през разочароващи класирания, липса на изненада и оригиналност в съчетанията, много грешки, а при Невяна и контузия. Другата най-силна националка, Татяна Воложанина, направи своя дебют на голямо международно състезание, показа изключителна пируетна техника, но е още непозната на съдиите и ще е трудно да се наложи точно през олимпийската година.  Българският отбор има да извърви дълъг път, за да може да се намеси в борбата за медалите на Олимпиадата. 

Като цяло, младите състезателки в България, които идват след утвърдените Катрин и Невяна продължават да не получават достатъчно възможности да се покажат пред света, а утвърдените въртят едни и същи елементи в композициите си, и то не достатъчно чисто. През това време отборите на Русия, Украйна и Беларус и Израел развиват няколко нови звезди едновременно, Израел има истинска една звезда и втора състезателка от висок калибър. Силни състезателки има и в отборите на Италия (моите любимки!), Япония, Грузия, Словения. 

Трудно ми е да бъда оптимист за олимпийските ни надежди през 2020-та, но ако имаме какъвто и да било шанс за медал в индивидуалното, този шанс се казва Боряна Калейн.

Боряна, защитничката

С много вълнение и много грешки мина световното първенство в Баку тази година. Грешки направиха и опитни състезателки като Катя Галкина от Беларус, и дебютантки, и ансамбли, и, разбира се, съдии!  (За съдийството, много фенове писаха, всички отбори и федерации трябва да вземат мерки и да се опитат заедно да променят статуквото, ако искаме любимия ни спорт да остане олимпийска дисциплина и да не стане за смях).

Други състезателки издържаха на напрежението и играха силно: Линой Ашрам, която доказа, че е най-интересната за гледане гимнастичка в света, Влада Николченко, която завоюва бронзов медал със златен отенък на бухалки, американките Евита Грискенас и Лора Зенг, които  блестяха със стил и оригиналност и станаха единствените гимнастички извън Европа сред първите 12.

Наследството и името на българската школа защити Боряна Калейн с едно четвърто място в многобоя, което е категорична заявка за медали, и с две пети места, на обръч и топка, във финалите. 

Въпреки че е най-млада и с най-малко опит в българския отбор, Боряна през целия сезон се открои като примата на националния ни състав. Тя е и единствената, която реално може да има амбиции за медали и показва истинско развитие. За съжаление, отборът е в защитна позиция. Опитваме се да защитим мястото си сред най-добрите шест отбора и индивидуални състезателки. В тази защитна борба Боряна изнесе и тежестта на отборното състезание, и два силни финала, и блестящ многобой. Не мога да не се поклоня с възхищение и благодарност към тази изключително талантлива и вдъхновяваща гимнастичка. Браво, Боряна! Само напред!

А не мога и да не си помечтая за момент. Или просто да се опитам да си представя къде щеше да стигне Боряна Калейн, ако имаше реална подкрепа от собствента си федерация и ако имаше стратегия за нейното утвърждаване на световната сцена.  Дано такава стратегия скоро се появи, за да ни защити Боряна отново. Този път на Олимпиадата в Токио.