Ще дойде ли часът на Влада (и други размисли)

Ирина Дерюгина трябва да е щастливка. Извежда една от най-талантливите гимнастички в цял свят, младата надежда Влада Николченко, която играе на висока скорост, със страхотна амплитуда, блести с изключително красиви скокове, изразителна и стилна е.

На европейското първенство тази година Влада завърши трета на бухалки и осма на обръч. А можеше да спечели още медали.

До световното тази година остава билоз месец.  Ще заблести ли Влада с пълната си светлина и ще покаже ли различните страни на своя огромен талант?

Трудно е да се каже. Гимнастички като Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус са много по-утвърдени и играят много интересни композиции тази година. Те реално нямат толкова блестящи физически качества като Влада, но тази година системно я изпреварват (въпреки че Линой лекува контузия).

Когато преди известно време писах за българката Боряна Калейн, която за мен е най-силната и интересната в българския отбор в момента, някой се обади, че тя трябвало да "изчака да дойде нейния ред". Не вярвам в това. Талантът не се реди на опашки, той просто избухва, озарява всичко около себе си и безотказно се придвижва напред.  Влада няма нужда да чака залеза на по-опитните. Тя не е просто бъдещето, а една сред най-добрите в света сега.

От друга страна, Катя Галкина е изключителен състезател, уникален в своя стил, в крехката си елегантност, в начина по който преживява всяко движение. Ако завсиеше от мен, бих я поставила на подиума и пред Влада, и пред Линой от Израел. Мисля, че битката между тях трите и българката Боряна Калейн ще бъде страшно вълнуваща. А защо да не успеят да застрашат и примите от Русия: сестрите Аверини и Саша Солдатова? Напълно го заслужват.

Тук отварям скоба за Боряна, въпреки че исках да посветя време на Влада. Смело и красиво е, че Боряна подготвя ново съчетание един месец преди световното. Но не е особено разумно. Конкуренцията на Боряна за медалите са изключителната Влада и още няколко много стабилни, много изчистени състезателки, в това число и по-младата израелка Никол Зеликман, която тази година в отсъствието на примата на Израел Линой,  показа психика на състезател от световна класа и проби сред медалистките.  Не беше сега моментът да се впуска Боряна в ново съчетание с безкрайно рисков уред, какъвто са бухалките. Дано тя ме опровергае.

Колкото до Влада, тя спечели медал от европейското точно на бухалки. Много е красива за гледане, но по отношение на техника на уреда все още отстъпва на българките и на момичетата от Русия и Беларус. Затова пък като поема по-малко риск, тя може да се възползва от грешките на другите. 

По традиция украинките няма да се явят на последното голямо състеание преди световното, защото то е в Казан, Русия. Очаквам да бъдат отпочинали, нахъсани и готови с размах да демонстрират силните страни на своята школа. В това число включвам и двете нови надежди, две  ангелски елегантни 16-годишни момичета:  Виктория Оноприенко и Кристина Погранична. Техният час също ще дойде. И то скоро.

Криворазбраната благотворителност

За пореден път се случва.  Гимнастичка обявява: продавам лентата/топката/бухалките си на търг и средствата ще отидат за благотворителна кауза. Следват многобройни изказвания в социалните медии: колко си щедра, велика и невероятна. Реално, този вид "благотворителност" е повече шум около гимнастичката, отколкото около каузата.  В някои случаи дори няма линк и призив други хора да дарят, а само снимка на гимнастичката и нейния уред.

Но има и други аспекти на кривото разбиране на благотворителността. 

Първо, уредите на гимнастичките, в повечето отбори, сред които мисля и българският национален отбор не прави изключение, не се закупуват от състезателите, а са предвидени в бюджета на Федерацията. Така че ако сме точни би трябвало да пише, че Федерацията пуска на търг използвани уреди от най-добрите си състезателки. Което е щедро и добро, но не е някаква лична жертва от страна на гимнастичката, за която са закупени вече уреди.  

Обикновените хора, разбира се, не могат да дарят уреди, но могат да дарят своите 10, 20, 50 лева. Могат да дарят и труда си: да засадят дърво, да посетят болни хора. Обикновените хора имат нужда да виждат, че да помогнеш на другия не е едноократен акт, а човешка позиция, което можем да заемем всеки ден. Не е продажба на търг и ахкания под снимки в социални медии.  

Второ, да, чудесно е, че благотворителна кампания ще получи средства от един продаден на търг уред. Но много по-силно послание би се появило, ако гимнастичките станат и лице на благотворителна кампания и то не кампания за едно болно дете, а кампания за истинска кауза: например за борбата срещу определено заболяване, за бездомните животни, или каквото друго им е по сърце. 

Не ме разбирайте погрешно. Не отправям критика към желанието да се направи еднокрантно дарение. Разбира се, че това поведение е добро и щедро. Не критикувам дори толкова огромната и според мен кичозна и излишна показност, с която се прави дарението. По-скоро си мисля, че тези търгове показват неправилно разбиране на смисъла на благотворителността като цяло. Благотворителността е да дадеш нещо, което наистина е твое. Най-вече е внимание, което да вдъхнови и другите, да им даде сила. 

Иначе, една продадена лента пролет не прави.

Боряна е бъдещето

На този етап от гимнастическия сезон, Боряна Калейн направи най-силните състезания за българския отбор и завоюва медали като изпревари много по-опитни и утвърдени състезателки.  Дори на последното състезания от серията Гран При, където 2 пъти пуснаха грешната музика за съчетанието с обръч на Боряна, тя запази самообладание и за пореден път демонстрира, че заслужава място в световния елит.

Боряна трябва да продължи да събира опит (и медали!). През този сезон тя излезе с най-интересните и смели съчетания, изпълнени на висока скорост и с голяма амплитуда.

За да я възприемат още по-ясно съдийките като лидера в българския отбор, защото тя вече е лидер, трябва да има възможно най-много участия в най-силните турнири. С други думи: Федерацията трябва да даде път на бъдещето.