Най-силния български ансамбъл и испанското проклятие

По ирония на съдбата, а може би чисто и просто заради задкулисни игри, тази година испанският ансамбъл се оказа поставен на второ място в Рио, докато българките останаха трети, с равен резултат. За да се изпълним с може би съвсем неоправдан оптимизъм, искам да ви напомня, че през 1996-та година беше по-лошо и тенденциозно. Тогава испанките изпуснаха обръч и пак ги нагласиха първи, а българският ансамбъл остана втори. Сега испанките поне играха без  видима, груба грешка.

Този български отбор, от 1996-та, обаче, остава най-титулуваният, при огромна конкуренция в средата на 1990-те години и при много неблагоприятно съдийство. Отбор, за който, може би за щастие, не се шумеше в българската преса. Поне не толкова, колкото сега. Е, имаше една снимка, на която Жельо Желев,  мир на праха му, стои до рамото на Ивелина Талева и се усмихва с искрено възхищение. Ако я намеря, ще я публикувам.

Четох, че Михаела Маевска, капитан на нашия изключителен ансамбъл от 2016-та, изрази неудоволствие от това, че успехите на отбора се сравняват с тези на ансамбли от миналото. Това, разбира се, постоянно се случва в спорта, и не е плод на лични пристрастия. Нито означава, че не се гордеем безкрайно с бронза на този отбор,  който наистина е по-скъп от злато за нас. Ансамбълът от 2016-та извърши огромен подвиг и всички го приемаме точно така: като духовна победа. Неслучайно Маргарита Мамун нарече олимпийците на Русия "войни на светлината." Такива са българките от ансамбъла през 2016-та.

Чисто статистически, най-силен е ансамбълът от 1996-та година. Те бяха световни шампионки и през 1995-та, и през 1996-та. Те бяха най-силният, най-интересният, най-зрелищният отбор в Атланта. Имах чувството, че техните уреди са във въздуха по-дълго, отколкото в ръцете им. Гледала съм ги и на тренировки и ми се струваше, че дори в почивките и докато загряваха, се движеха в синрон, наистина като една. Това бяха Мая Табакова, Валентина Кевлиян, Ивелина Талева, Ина Делчева (в съчетанието с обръч), Вяра Ваташка,  Мария Колева (в съчетанието с топки и ленти). Преди Атланта с тях игра и  пожъна много победи и Антоанета Станчева. 

Незабравимите! Не сме ви забравили нито за миг! Отделно си струва, като спрем да гледаме назад с гордост, да погледнем и постиженията на гимнастичките от този отбор като треньорки и като професионалисти извън гимнастиката. Те също са много.

А за олимпийския сребърен медал...Да си втори или четвърти понякога води до различни чувства на една непостигнатост. Самият Валери Люкин, треньор и баща на олимпийската шампионка Настя Люкин, сподели, че най-тежко е да си втори. Е, когато си несправедливо втори: става три пъти по-тежко. Може да попитаме за това и Данчо Йовчев, и разкошният ни ансамбъл.

Аз като фен не съм простила за станалото в Атланата, най-чистосърдечно си признавам. И не мислех, че някога ще имаме отбор, който да изглежда толкова красиво и мащабно на килима и да е толкова вълнуващ.  

Двадесет години по-късно съм мускетарски обнадеждена, че следващият отбор ще ги настигне. Селекцията за новия ансамбъл се сведе до 10 момичета и всяка от тях е на изключително високо ниво.  Те са ансамбълът на бъдещето, за което дори не сме мечтали.

За ансамбъла на бъдещето ще напиша отделен пост, но очаквам много от Любомира Казанова, Снежана Дечева, Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Теодора Александрова.

Засега шампионките от 1996-та остават най-добри и когато новите шампионки победят Испания, феновете ще простят и тази прошка също ще е златна. :) Ще означава, че  прокобата се е махнала и че този спорт върви към по-добро.

Невенът лекува, да мислим доброто

Като погледнем назад към прекрасните олимпийски дни, може да научим много уроци и да прегърнем новите надежди на българската гимнастика.  Най-голямо удовлетворение ми донесе изключително силното представяне на Невяна Владинова, нейното присъствие на килима, връзката, която тя е започнала да създава с публиката по цял свят.

Невяна ще плени още много зали. А иначе, ето как за мен, като за луд фен, се подредиха уроците и мечтите.

Ансамбъл от чисто злато и урок по добро

В люта битка с най-силните отбори в света, но и в битка със самите себе си влязоха изключителните гимнастички от българския национален ансамбъл. Бронзовият медал, който спечелиха, също както и бронзът от европейското в Израел бяха победа: за самите тях, над всичко. След случилото се със Цвети Стоянова, след многобройните изказвания от осведомени и не толкова осведомени хора, които смятаха, че отбора трябва да се откаже от труда си и да не играе на европейското,  тези момичета застанаха една до друга и една за друга като силни личности, приятелки с чисти сърца и невероятни спортистки.  Направи ми впечатление, че бившата гимнастичка Мая Пауновска, която беше една от поддръжниците на идеята, че отбора не трябва да играе на европейското, им пожела успех този път.

Не съм очаквала, че професионалист като Мая ще скочи да назидава състезателки, които я следват в бляскавия й спортен път и се радвам, че този път тя им пожела успех.  Може би няма нужда чак да "нападаме с бухалки", но рисуването с ленти: за него съм с две ръце ЗА.  Не може ли в бъдеще, бъдещето на този отбор и на всички други, бившите златни величия да пожелават успех, да стискат палци, да предават своя опит, а не да съдят и да хвърлят камъни. Да се научим да си желаем доброто един на друг, това е урокът. Надявам се този урок да го научи и бившата гимнастичка Анастасия Киссе, да го научат и журналистите, които превърнаха случилото се със Цвети в жълта сензация и да го научим заедно всички. Да им желаем и да си желаем доброто! Това е урокът. И като говорим за добро:

Никой не желаеше доброто на българките повече от  руската звезда Амина Зарипова

Когато през 1994та година Мария Петрова стана европейска шампионка за втори път, Амина й поднесе цвете и каза, "Аз знаех, че ти ще бъдеш шампионката." Една година по-късно, на световното във Виена през 1995-та, Мария и Амина си поделиха титлата на бухалки.  Амина е подкрепяла Мария Петрова още през 1993-та в Аликанте, когато отново стъпваха заедно на почетната стълбичка. Тази година Амина е щастливата треньорка на олимпийската шампионка Маргарита Мамун от Русия. 

Маргарита, на галено, Рита, е едно истинско цвете или, както руските фенове я описват, лека, пърхаща пеперуда, която се носи във въздуха. За първи път гледах Рита през 2011-та в Монреал. Тогава тя не беше сред първите 3 в руския отбор. Направи ми впечатление с колко внимание и обич се отнася към нея треньорката Зарипова, от която не съм очаквала друго. Сега, в Рио, имах чувството, че Амина си тръгна с няколко бели косъма и нови бръчки от състезанието заради дълбочината на своите емоции и степента, до която преживява изпълненията на Рита. Но тя ги преживяваше така и преди 5 години, когато Рита дебютира на световната сцена.

Преди няколко месеца един руски телевизионен канал поиска да използва видео от моя YouTube архив с Рита на топка.  Дадох им го с радост, сега тя е звезда и всички искат да видят каква е била в изгрева на своето сияние! А още тогава тя се отличаваше със златна лекота, с много чисти линии, с магнетичен чар. Честито Рита, честито Амина! Не знаех, но се надявах, че вие двете ще сте шампионките. И станахте! 

Благодарение на състезатели като Рита, много медии по цял свят отразиха гимнастиката като труден, зрелищен и интересен спорт. Олимпийската шампионка по спортна гимнастика Настя Люкин, чиято майка, Анна Кочнева, си поделя световната титла на бухалки през 1987 с Бианка Панова, коментираше за американските медии и тя определи бухалките на Рита като най-атрактивното съчетание в това състезание. Но аз иначе гледах надпреварата по телевизиите на Беларус и Казахстан, за което съм благодарна. Ето и една малка снимка на красивата водеща от Беларус:

Питаме се всички, нали: кога българскит медии ще отдадат заслуженото на българската гимнастика и на нейните жрици, мъченици и кралици: всички до една, и треньорки, и лекари и психолози, и нови надежди, и утвърдени състезателки, заслужават вниманието и подкрепата на феновете. А феновете заслужават най-важното: да ги гледат с любов! Иска ми се да вярвам, че бухалките на Рита са се харесали на хора от цял свят и че сред тях има и българи; и в медиите и извън тях. Гимнастиката е спектакъл, който си струва да покажем, за който си струва да пишем, и, както казват на руски: да болеем. И като си говорим за болки: има гимнастика, която лекува.  Такава гимнастика за мен е златното съчетание с бухалки на Невяна Владинова.

Невенът е цвете, което лекува. 

От него се правят мехлеми за третиране на изгаряния, кремове, масла. Невяна изникна в нашата родна градина, под нашето слънце, под грижите на нашите специалисти. Невяна е на път да излекува раните, да възстанови това, което с лека ръка изгорихме: българския стил.  На Олимпиадата се видя, че в нейните съчетания има вложена изключителна по своята оригиналност и сложност творческа мисъл, сбор от атлетичност и художественост, истинско новаторство. 

До Невяна расте и друго цвете: Катрин Тасева. Мечтая да ги видя заедно на почетната стълбичка до прекрасните рускини, така като Панова и Кочнева застанаха една до друга на бухалки през 1987-ма, така както Петрова и Зарипова се прегръщаха, пак на бухалки, като шампионките от 1995-та година.  И тогава нямахме основание да се оплачем от съдийството, от съдбата, от външни фактори, които ни пречат да победим.  Сега също няма такива и всичко е пред нас.

Няма нужда да нападаме с бухалките. Стига само да играем.  Да си добър е достатъчно. Да си добър и упорит е победа.

Конкурентките на Неви: другите 5

Сега искам да отделя внимание и на "следващите" в класирането, които обаче също са страхотни гимнастички. За разлика от първите 5, които засега получават много високи оценки, тези 5 момичета за мен са едно ниво с Неви и тя би могла да ги победи. Интересно е, че става дума за 3 гимнастички от белоруски произход и/или с треньорки от Беларус, една украинка, която работи с българска треньорка в Азербайджан (!) и...разбира се, любимата ми грузинка, Саломе.

1. Саломе, Смелото Сърце <3, Грузия

Ако вече сте чели колко е огнена и силна е Саломе, простете, пак ще го напиша: единствена е по рода си. Движи се по килима със страхотна енергия през цялото време, наистина завладява. Някои от критиците на Саломе смятат, че не прави достатъчно чисто определени елементи с тяло, но дори и това да й се случва, компенсира с други трудности и изглежда запомнящо се абсолютно винаги. Силата на Саломе се крие в грузинския танц като език и култура на изпълнение: нейните движения са много изчистени, както при майстори на класическия балет, но с друга естетика. Мисля също, че Саломе има обща физическа подготовка на изключително ниво. Една друга фенка обяви, че Саломе се придвижва като невестулка. И така да е: като невестулка с много красиви мускули тя може да се промъкне мълниеносно бързо до медалите. На Неви на този етап всъщност не липсва нищо, за да изпревари Саломе, освен повече опит и увереност, излъчване, което да показва сила. 

2. Катя Халкина, Беларус

Катя Халкина е антиподът на Саломе. Колкото Саломе изглежда силна и устремена, толкова Катя е изящна и женствена. Всички гимнастички са красиви, но красиви като нежни цветя в най-чистия смисъл на думата за мен си остават гимнастичките от Беларус. Те излъчват една деликатност и мекота, която не съм виждала в никой друг отбор. Катя, дори когато отскача, върти се със страхотна скорост, изхвърля уредите високо, изглежда все по някакъв начин крехка. Катя не беше в най-добрата си форма през този сезон, но има прекрасни композиции с много хубави пируети и интересни елементи с уреда. Много бих искала Катя да е в осмицата, заедно с Неви. Неви изпревари Катя на много състезания, защото игра по-чисто и експресивно. Предимството на Неви е в риска и оригиналността, в динамичността на съчетанията. Предимството на Катя са пируетите.

3. Ксения Мустафаева, Франция

Ксения е родена в Беларус и след много години борба с бюрокрацията получи право да играе за Франция. Ксения е гимнастичка някакси по рождение. Тя има тялото и координацията да изпълни всеки елемент в този спорт. По здравословни причини Ксения пропусна много състезания през този сезон, но на последния голям турнир в Баку получи много високи оценки, които за мен бяха някак поощрителни. Много стисках палци на Ксения във времето, когато се чакаше да получи състезателни права. Доставя ми радост да я гледам, но, при обективно съдийство, струва ми се, че и Халкина, и Неви трябва да я изпреварят. Трудностите са заложени в съчетанията, но не ги прави чисто и лиспва това допълнително усещане за виртоузност и артистичност, което те кара да кажеш, "Ех!" Ксения ще си завоюва място в първите 10, но се надявам да не е за сметка на по-добре подготвените гимнастички.

4. Марина Дурунда, Азербайджан

Марина е от украински произход, играе за Азербайджан и има щастието да работи с безкрайно талантливата българска треньорка Мариана Василева, която в България подготвяше Филипа Сидерова, Любомира Василева и други прекрасни деца. Марина има много оригинални съчетания, които чак към края на сезона започнахме да виждаме в пълния им блясък. На килима тя винаги изглежда много съсредоточена, раздава се напълно, емоциите й просто се вливат в съчетанието по много естествен начин. Една актриса, която би могла да влезе в много и различни превъплащения! Надявам се грешките и грешчиците да останат зад гърба й и да я видим да играе уверено в Рио.

5. Нета Ривкин, Израел

Нета  е една от най-опитните гимнастички в топ 10, също тренирана от белоруски специалисти. През годините тя се наложи с много чиста игра, с голяма психическа устойчивост. Бих казала, че до скоро Нета също работеше над себе си и да развива своя стил и артистичност. Напоследък обаче това развитие спря, грешките и проблемите зачестиха; Нета от преди 2 години ми се струва по-елегантна и плавна, отколкото сегашната. Не знам дали това се дължи на конфликтите в израелския отбор или на други фактори, като например това, че, доколкото чух, Нета е трябвало да се откъсне от тренировките за известно време, за да изпълни своята военна служба в Израел. На този етап мисля, че и Неви, и други момичета показват по-интересни елементи и изглеждат емоционално ангажирани в играта си и с музиката, както и много по-уверени. Но, опитът на Нета ще си каже думата, заедно с нейната целеустременост, така че тя си остава силен претендент за осмицата.