Като погледнем назад към прекрасните олимпийски дни, може да научим много уроци и да прегърнем новите надежди на българската гимнастика. Най-голямо удовлетворение ми донесе изключително силното представяне на Невяна Владинова, нейното присъствие на килима, връзката, която тя е започнала да създава с публиката по цял свят.
Невяна ще плени още много зали. А иначе, ето как за мен, като за луд фен, се подредиха уроците и мечтите.
Ансамбъл от чисто злато и урок по добро
В люта битка с най-силните отбори в света, но и в битка със самите себе си влязоха изключителните гимнастички от българския национален ансамбъл. Бронзовият медал, който спечелиха, също както и бронзът от европейското в Израел бяха победа: за самите тях, над всичко. След случилото се със Цвети Стоянова, след многобройните изказвания от осведомени и не толкова осведомени хора, които смятаха, че отбора трябва да се откаже от труда си и да не играе на европейското, тези момичета застанаха една до друга и една за друга като силни личности, приятелки с чисти сърца и невероятни спортистки. Направи ми впечатление, че бившата гимнастичка Мая Пауновска, която беше една от поддръжниците на идеята, че отбора не трябва да играе на европейското, им пожела успех този път.
Не съм очаквала, че професионалист като Мая ще скочи да назидава състезателки, които я следват в бляскавия й спортен път и се радвам, че този път тя им пожела успех. Може би няма нужда чак да "нападаме с бухалки", но рисуването с ленти: за него съм с две ръце ЗА. Не може ли в бъдеще, бъдещето на този отбор и на всички други, бившите златни величия да пожелават успех, да стискат палци, да предават своя опит, а не да съдят и да хвърлят камъни. Да се научим да си желаем доброто един на друг, това е урокът. Надявам се този урок да го научи и бившата гимнастичка Анастасия Киссе, да го научат и журналистите, които превърнаха случилото се със Цвети в жълта сензация и да го научим заедно всички. Да им желаем и да си желаем доброто! Това е урокът. И като говорим за добро:
Никой не желаеше доброто на българките повече от руската звезда Амина Зарипова
Когато през 1994та година Мария Петрова стана европейска шампионка за втори път, Амина й поднесе цвете и каза, "Аз знаех, че ти ще бъдеш шампионката." Една година по-късно, на световното във Виена през 1995-та, Мария и Амина си поделиха титлата на бухалки. Амина е подкрепяла Мария Петрова още през 1993-та в Аликанте, когато отново стъпваха заедно на почетната стълбичка. Тази година Амина е щастливата треньорка на олимпийската шампионка Маргарита Мамун от Русия.
Маргарита, на галено, Рита, е едно истинско цвете или, както руските фенове я описват, лека, пърхаща пеперуда, която се носи във въздуха. За първи път гледах Рита през 2011-та в Монреал. Тогава тя не беше сред първите 3 в руския отбор. Направи ми впечатление с колко внимание и обич се отнася към нея треньорката Зарипова, от която не съм очаквала друго. Сега, в Рио, имах чувството, че Амина си тръгна с няколко бели косъма и нови бръчки от състезанието заради дълбочината на своите емоции и степента, до която преживява изпълненията на Рита. Но тя ги преживяваше така и преди 5 години, когато Рита дебютира на световната сцена.
Преди няколко месеца един руски телевизионен канал поиска да използва видео от моя YouTube архив с Рита на топка. Дадох им го с радост, сега тя е звезда и всички искат да видят каква е била в изгрева на своето сияние! А още тогава тя се отличаваше със златна лекота, с много чисти линии, с магнетичен чар. Честито Рита, честито Амина! Не знаех, но се надявах, че вие двете ще сте шампионките. И станахте!
Благодарение на състезатели като Рита, много медии по цял свят отразиха гимнастиката като труден, зрелищен и интересен спорт. Олимпийската шампионка по спортна гимнастика Настя Люкин, чиято майка, Анна Кочнева, си поделя световната титла на бухалки през 1987 с Бианка Панова, коментираше за американските медии и тя определи бухалките на Рита като най-атрактивното съчетание в това състезание. Но аз иначе гледах надпреварата по телевизиите на Беларус и Казахстан, за което съм благодарна. Ето и една малка снимка на красивата водеща от Беларус:
Питаме се всички, нали: кога българскит медии ще отдадат заслуженото на българската гимнастика и на нейните жрици, мъченици и кралици: всички до една, и треньорки, и лекари и психолози, и нови надежди, и утвърдени състезателки, заслужават вниманието и подкрепата на феновете. А феновете заслужават най-важното: да ги гледат с любов! Иска ми се да вярвам, че бухалките на Рита са се харесали на хора от цял свят и че сред тях има и българи; и в медиите и извън тях. Гимнастиката е спектакъл, който си струва да покажем, за който си струва да пишем, и, както казват на руски: да болеем. И като си говорим за болки: има гимнастика, която лекува. Такава гимнастика за мен е златното съчетание с бухалки на Невяна Владинова.
Невенът е цвете, което лекува.
От него се правят мехлеми за третиране на изгаряния, кремове, масла. Невяна изникна в нашата родна градина, под нашето слънце, под грижите на нашите специалисти. Невяна е на път да излекува раните, да възстанови това, което с лека ръка изгорихме: българския стил. На Олимпиадата се видя, че в нейните съчетания има вложена изключителна по своята оригиналност и сложност творческа мисъл, сбор от атлетичност и художественост, истинско новаторство.
До Невяна расте и друго цвете: Катрин Тасева. Мечтая да ги видя заедно на почетната стълбичка до прекрасните рускини, така като Панова и Кочнева застанаха една до друга на бухалки през 1987-ма, така както Петрова и Зарипова се прегръщаха, пак на бухалки, като шампионките от 1995-та година. И тогава нямахме основание да се оплачем от съдийството, от съдбата, от външни фактори, които ни пречат да победим. Сега също няма такива и всичко е пред нас.
Няма нужда да нападаме с бухалките. Стига само да играем. Да си добър е достатъчно. Да си добър и упорит е победа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар