Златно начало за Катрин Тасева

Катрин Тасева игра много силно на международния турнир в Будапеща и спечели златен медал с новата си композиция на обръч, както и сребро за оригиналното съчетание с топка, което впечатляваше още през миналия сезон. Шестото й място в многобоя също можеше да се превърне в медал, ако не беше грешката на лента, а точно лентата е новото съчетание, което в бъдеще ще й помогне да покаже с какво е над конкуренцията. Мисля, че е само въпрос на време да изиграе чисто това съчетание, което е много трудно и интересно за гледане. Музикалният избор също е много красив и сам по себе си дава нейната заявка за сериозни постижения на международно ниво. Но ще изчакам да излезе качествено видео, за да го споделя тук. За съжаление, в залата в Будапеща всички клипове бяха снимани от много далеч. Бих искала да споделя точно лентата, като нова композиция, в която ще се види колко много напредва Катрин

Като оставим неточностите на лента, оценките над 17 са не само напълно заслужени, но и с времето биха могли да бъдат още по-високи, и на четирите уреда. Точно такава Катрин си представях за чудесно начало на 2016-та: както винаги танцувална, гъвкава, отскоклива, но и с по-богати композиции. Мисля, че Катрин сега играе с много голяма концентрация и до голяма степен е изгладила много рискови елементи, особено в  съчетанието с топка, което помага да издържи на напрежението и да "спаси" всякакви неточности, преди да се появи опасност да се случат. Няма причина през целия сезон да не продължим да се наслаждаваме все по-гладки изпълнения. 

Колкото до бухалките, мисля, че точно бухалките на Катрин са живо доказателство за превъзходството на българската школа в техниката с уреда. До Катрин всички други участнички в турнира изглеждаха все едно просто държат бухалките и се разхождат по килима. Младата националка наистина се открои и с риск, и с интересни боравения, и с амплитуда в съчетанието, което се разкрива в целия килим и в синхрон с музиката. На фона на много статични бухалки, на които сме се нагледали от много години, мисля, че тя наистина успешно защити репутацията на нашия отбор.  За бухалките също се надявам да заслужи много медали в в бъдеще.

Честито на Катрин, треньорките й и на целия отбор!

Новата българска надежда Катрин Тасева играе в Будапеща

С този кратък пост искам да споделя с феновете, че много се вълнувам от участието на Катрин Тасева на международния турнир в Будапеща този уикенд. Нямам информация за оценките й, но не мога да се сдържа и да не споделя няколко нейни снимки, с огромни благодарности на фотографа Димо Димов.

Очаквам от Катрин много вълнуващи композиции и престижни класирания през този сезон.

Годината на самбата дойде

Отдавна можеше да очакваме, че много отбори ще подготвят съчетания по музикален съпровод, който да се хареса на публиката в Рио. Самба ритмите веднага се открояват като най-добрия избор. Не че искам да се настройвам предварително, но, например украинският отбор, по каквато и музика да играе, винаги играе нещо средно между класически балет и бурлеска. Самбата като танц не е нито едно от двете и е жалко,че някои отбори ще я изберат, без да я почувстват.

Преди около 12 години животът ми поднесе огромния подарък да живея за близо 10 месеца в Бразилия. Имах голямото удоволствие да се нагледам на много разновидности на бразилски танци (не само самба, но, например, ламбада, или фохо). Олимпиадата наближава и, без да се отклонявам от гимнастическата тема, искам да споделя няколко много различни видеоклипа, които показват истинското лице на самбата.Или по-скоро: едно от многото й неподправени и искрящи лица.

Историците разказват, че самбата произхожда от Африка, най-вероятно от Ангола. В различни райони на Бразилия я пренасят робите от Африка. Най-известна е самбата от Рио де Жанейро, но и в други части на страната, като Мараняо, Минас Жераис, или Сао Паоло, също се танцува самба. Първият клип, който съм избрала е на танцьорка от Ангола. Тя разказва как различни движения от африканските танци са станали част от самбата и ги демонстрира:



Много автори са писали за самбата като символ на женската съблазнителност и чувственост, особено по отношение на африканската жена. Поклащането на таза в самбата се свързва с особената походка на жената, която се полюшва, за да примамва, да изкушава. Но самбата е много повече от покана за удоволствие. Тя е хитрост, игра, закачливост. Един лек флирт с целия свят. Както пише Неи Лопез:

"Самата самба е в късата стъпка, дриблиране с тялото, в това "правя се, че ще идвам, но няма да дойда", и в дългата стъпка, поднесена с поклащане, люшкането на ръцете, постоянното въртене на главата, за да се покаже заразителна усмивка, една импровизирана комбинация от движения, която никой на света не успява да направи както бразилците".

Моят професор по антропология Едуардо Оливейра разказваше, че според легенди, разказвани сред представителите на някои африкански религии, жената, която се поклаща по изкусителен начин, е успяла да излъже дори боговете да изпълнят нейните желания.

Така божествено и цяла Бразилия прегърна самбата, първоначално танц на робите от Африка.

Не е случайно, че повечето любители на танците свързват самбата с бразилския карнавал. И с право! Никъде другаде по света няма как да видим някой да танцува самба с толкова любов към живота. Всяка от школите, които дефилират по време на карнавала, има своя кралица. Избрала съм кралицата с най-широката усмивка, не защото няма по-огнени изпълнения от нейното, а защото мисля, че тя показва как самбата не е само страст и изкусителност. Тя е радост:



И за да добавим към радостта, много професионални танцьори с голям талант и внимание са предлагали, през годините, свои интерпретации на самбата. Най-трудната, смела и абсолютно незабравима интерпетация е на ето тази изключителна професионална двойка. Тяхната самба разчупва ритъма и живее под ударите на друг пулс, ново сърце. Гледала съм ги наживо и ефектът е все едно се пренасяш в друго измерение:



Заслужените световни титли за тази двойка просто доказват, че самбата може да влезе под кожата на всеки. А цветът на кожата отдавна няма значение.

Пожелавам на всички състезателки, които вече мислено летят към Рио да намерят своята стъпка и ритъм и да не се страхуват да вложат нещо лично в изпълнението. Балетът и бурлеската ще трябва, поне тази година, да отстъпят.