Черен петък и любимата гимнастичка на Путин

Дойде пак денят на намаленията, ден, в който получавам над 100 нежелани имейла и в тях ми обясняват колко е важно точно днес, точно сега да си похарча парите. Вие напазарувахте ли?

Аз си признавам, че си купих 4 рокли и един пуловер, за общо 50 долара. 5 неща за 50 долара! Ура! А трябват ли ми още 4 рокли? Трябва ли ми още един пуловер? Не, разбира се. Реално "трябват" даже прекалено малко неща. Ако всички купувахме само нещата, които ни трябват, щеше да има още милиони безработни хора. Всички, които шият шалове и сглобяват пластмасови бижута, щяха да останат без работа, а заедно с тях и хората, които рисуват орнаменти върху чинии, подреждат вилици в кутии, намотават връзки за обувки, и сглобяват телефони. Истината е, че шаловете са само за украса, не за да ни топлят, всички можем да ядем от най-обикновени, не украсени чинии, и без вилици бихме се наяли, а е пълно с обувки без връзки. За телефоните няма да отварям тема изобщо. Майка ми отдавна ги нарича "джаджи" и твърди, че "не ни праеят щастливи". Това е, защото, на моя телефон аз получавам имейли от работата, които не ме правят щастлива, а ми създават допълнително напрежение в почивните дни.

Бяха питали голямата шампионка Алина Кабаева защо винаги се усмихва. Не се размечтавайте. Тя не се усмихва, защото е влюбена. Или защото й харесва хиляди хора да я гледат с възторг. Ето отговора:

"Алина, слушай, ты заходишь в зал и постоянно смеешься."

"И стала анализировать: а действительно, чего это я все время улыбаюсь, настроение у меня хорошее? Даже если плохо выступлю. Мне в себе это нравится. А ведь я не заставляю себя улыбаться, это идет изнутри. Мне часто говорят: мол, ты счастливая. Да, отвечаю, конечно, счастливая уже потому, что родилась здоровой. Слава Богу, у меня все нормально: и руки, и ноги есть, слышу и вижу. Если человек здоров, он может что угодно сделать. Не будет здоровья, все, до свидания."

Алина Кабаева се усмихва, защото се е родила здрава. Харесва й, че има ръце и крака, вижда и чува. Тя не допуска, че хората, които не са напълно здрави, биха били способни и те да се усмихват на света. Нейната човешка цялост е основата на нейното щастие. Яснотата е пълна. Няма място за страх и отстъпление, нито за съмнение.

Винаги съм харесвала Алина Кабаева. Тя наистина пръска около себе си радост от живота в най-първичния му смисъл. Да я гледаш да играе е като да наблюдаваш сърна или малко тигърче на воля в природата. Тя си е хапнала, макар и не много, има ръце и крака, сетивата и работят, и тя е готова да се смее! Не случайно хората плащат, за да видят тая чиста жизнерадостност. Не случайно Алина е любимката на Путин! Хората с големи отговорности активно търсят тези, които са волни и непринудени. Алина е и точно като шампионката в един от маратон, която на въпроса "Кое ти даваше сили?", отговори "Водата. Пих вода". Такива хора не могат да бъдат надбягани. Те не се разсейват с разсъждения за свободата, любовта и световния мир.

Не им пука нито за грешките, нито за мнението на останалите.

Ето я тук, приятно закръглена за строгия гимнастически стандарт, и пълна с любов към живота.

Разбира се, триката на Алина струват по 3 хиляди евро, а масажистът и фризьорката й взимат десет пъти повече от феновете с инеженерно образование, които размахват руски знамена по трибуните. С тези пари, те също (феновете, обслужващият персонал), като всички нас, са си купили, по 4 рокли, по няколко пуловера. И телефон. С който да снимат Алина.

Ако случайно не ви стига да сте здрави и да подскачате по света с топка в ръка, вие не сте сами. Купете си спокойно нови обувки, шалове, шоколад, и по една голяма водка. Купете си даже скъпи рамки за очила и излезте с тях по телевизията да кажете, че според новите проучвания, хората консумират прекалено много. Както виждате, човек може хем да консумира, хем да сочи с пръст другите, хем да е щастлив!

И като цяло, не е никак черно, фенове, нашето кротичко консуматорско положение. Розово също не е. Но не е черно.

От Пловдив до Банско, преди 21 години

Първо: Честит Рожден Ден на Мария Петрова! А ето и моят любим спомен.

През лятото на 1994-та година, Мария Петрова ми изпрати своя снимка в автограф на адреса на прабаба ми в Банско, където аз прекаравах лятото в гледане на футболни мачове. Тогава си мислех, че няма как да съществува по-щастлив и благодарен фен от мен! И по-луд. Цялата махала, не, а направо целият град, е държал в ръце този плик и е въздишал с мен по хубавия почерк на най-изящната, най-загадъчната, най-вълнуващата шампионка.

На рождения ден на Мария, днес, на петък 13, гледам този плик и пътувам назад във времето, където пред мен стои моето 13-годишно аз и ми казва какво съм научила от Мария Петрова:

Виртуозните хора са внимателни.
Най-интересните хора са щедри.

Победителите винаги оценяват по достойнство противниците си и приятелите си.

От лятото на 94-та минаха много години и през тях аз всеки ден се боря, с нокти и зъби, да запазя възхищението си към спорта и вълненията  на лудия фен, от които идва и желанието да споделям с другите.  Сега не мога да ви дам да подържите този омачкан, прекрасен плик. Затова преди около пет години, в един ветровит 15-ти ноември, след една 70-часова работна седмица, точно както и сегашната, започнах да пиша фенски блог. 

Подарявам ви го: на всички бъдещи и настоящи фенове, и на техните избрани шампионки.  И още нещо: ако досега никой не е заслужил честта да му бъдете фен, нека животът ви поднесе тази радост. Всички заслужаваме да се прехласваме, поне за малко, поне понякога.  Поне за около 20 кратки, шарени, шеметни човешки години.

Стотици японски слънца

Забелязали ли сте, че когато българските гимнастички играят в Япония, те са с други трика? И всичко е друго! Емоциите са толкова сгъстени, че от тишината в залата те побиват тръпки. Така поне съм чувала.

Мария Петрова беше разказвала също, че един неин фен накарал автобуса да спре, за да се ръкува с нея и да се поклони. Беше споделила също, че е летяла до Япония около 20 пъти по време на своята кариера.

Сигурно е вълшебно да си звезда я Япония - почти като да светиш над една друга вселена. Наскоро друга звезда, Нешка Робева, получи голямо признание от японските власти. Това е признание за нейния труд и творчество, но най-вече за това, че е допринесла приятелските отношения между нашите народи да се развиват. Много българи продължават се влюбват в Япония, в нейния дух и изкуство. А Япония е влюбена в България от много десетилетия.

Един мой приятел, който се занимаваше с японска чайна церемония, например, обичаше да казва, "Днес слънцето изглежда много японско." Аз винаги отговарях: "Подарявам ти го".

Сега и на вас, фенове, подарявам това съчетание на Петрова, изиграно на японска земя. Благодаря на Мария, в седмицата на рождения й ден, за всичко, което подари на публиката. Всички японски слънца са нейни, завинаги.