През лятото на 1994-та година, Мария Петрова ми изпрати своя снимка в автограф на адреса на прабаба ми в Банско, където аз прекаравах лятото в гледане на футболни мачове. Тогава си мислех, че няма как да съществува по-щастлив и благодарен фен от мен! И по-луд. Цялата махала, не, а направо целият град, е държал в ръце този плик и е въздишал с мен по хубавия почерк на най-изящната, най-загадъчната, най-вълнуващата шампионка.
На рождения ден на Мария, днес, на петък 13, гледам този плик и пътувам назад във времето, където пред мен стои моето 13-годишно аз и ми казва какво съм научила от Мария Петрова:
Виртуозните хора са внимателни.
Най-интересните хора са щедри.
Победителите винаги оценяват по достойнство противниците си и приятелите си.
От лятото на 94-та минаха много години и през тях аз всеки ден се боря, с нокти и зъби, да запазя възхищението си към спорта и вълненията на лудия фен, от които идва и желанието да споделям с другите. Сега не мога да ви дам да подържите този омачкан, прекрасен плик. Затова преди около пет години, в един ветровит 15-ти ноември, след една 70-часова работна седмица, точно както и сегашната, започнах да пиша фенски блог.
Подарявам ви го: на всички бъдещи и настоящи фенове, и на техните избрани шампионки. И още нещо: ако досега никой не е заслужил честта да му бъдете фен, нека животът ви поднесе тази радост. Всички заслужаваме да се прехласваме, поне за малко, поне понякога. Поне за около 20 кратки, шарени, шеметни човешки години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар