От Пловдив до Банско, преди 21 години

Първо: Честит Рожден Ден на Мария Петрова! А ето и моят любим спомен.

През лятото на 1994-та година, Мария Петрова ми изпрати своя снимка в автограф на адреса на прабаба ми в Банско, където аз прекаравах лятото в гледане на футболни мачове. Тогава си мислех, че няма как да съществува по-щастлив и благодарен фен от мен! И по-луд. Цялата махала, не, а направо целият град, е държал в ръце този плик и е въздишал с мен по хубавия почерк на най-изящната, най-загадъчната, най-вълнуващата шампионка.

На рождения ден на Мария, днес, на петък 13, гледам този плик и пътувам назад във времето, където пред мен стои моето 13-годишно аз и ми казва какво съм научила от Мария Петрова:

Виртуозните хора са внимателни.
Най-интересните хора са щедри.

Победителите винаги оценяват по достойнство противниците си и приятелите си.

От лятото на 94-та минаха много години и през тях аз всеки ден се боря, с нокти и зъби, да запазя възхищението си към спорта и вълненията  на лудия фен, от които идва и желанието да споделям с другите.  Сега не мога да ви дам да подържите този омачкан, прекрасен плик. Затова преди около пет години, в един ветровит 15-ти ноември, след една 70-часова работна седмица, точно както и сегашната, започнах да пиша фенски блог. 

Подарявам ви го: на всички бъдещи и настоящи фенове, и на техните избрани шампионки.  И още нещо: ако досега никой не е заслужил честта да му бъдете фен, нека животът ви поднесе тази радост. Всички заслужаваме да се прехласваме, поне за малко, поне понякога.  Поне за около 20 кратки, шарени, шеметни човешки години.

Стотици японски слънца

Забелязали ли сте, че когато българските гимнастички играят в Япония, те са с други трика? И всичко е друго! Емоциите са толкова сгъстени, че от тишината в залата те побиват тръпки. Така поне съм чувала.

Мария Петрова беше разказвала също, че един неин фен накарал автобуса да спре, за да се ръкува с нея и да се поклони. Беше споделила също, че е летяла до Япония около 20 пъти по време на своята кариера.

Сигурно е вълшебно да си звезда я Япония - почти като да светиш над една друга вселена. Наскоро друга звезда, Нешка Робева, получи голямо признание от японските власти. Това е признание за нейния труд и творчество, но най-вече за това, че е допринесла приятелските отношения между нашите народи да се развиват. Много българи продължават се влюбват в Япония, в нейния дух и изкуство. А Япония е влюбена в България от много десетилетия.

Един мой приятел, който се занимаваше с японска чайна церемония, например, обичаше да казва, "Днес слънцето изглежда много японско." Аз винаги отговарях: "Подарявам ти го".

Сега и на вас, фенове, подарявам това съчетание на Петрова, изиграно на японска земя. Благодаря на Мария, в седмицата на рождения й ден, за всичко, което подари на публиката. Всички японски слънца са нейни, завинаги.

Първата ръченица

В това съчетание, което може да изгледаме само в черно и бяло, Мария Петрова играе за първи път на световно: Атина, 1991. Световното е през октомври, така че тя още не е навършила 16. Ще ги навърши през ноември.

Мария се премества да живее и тренира в София още на 13-годишна възраст. Доколкото разбирам, след това преместване, не е виждала родителите и сестра си през дълги периоди от време.

За това съчетание Нешка Робева беше казала, че веднага и е станало ясно как Мария добавя към гимнастиката "нещо от себе си".



Вие бихте ли изпратили своето 13-годишно дете да живее и работи далеч от вас в името на спорта и изкуството?

Бихте ли дали шанс на детето си да "даде нещо от себе си", което не зависи от вашето родителско присъствие?

И ако да: защо?