Защо Ефросина Ангелова излезе от залата?

Както вече видяхме, двете гимнастички, които ни представят на европейското в Минск, Мария Матева и Невяна Владинова, играха силно на топка и допуснаха груби грешки на обръч. Вместо обаче да обсъждаме какво е довело до грешките, много фенове се заеха да критикуват защо националната треньорка Ефросина Ангелова, излезе от залата след първата грешка на Матева и не догледа до края нейното съчетания с обръч.

Ще ви кажа защо. Отговорът не е в това, че Ефросина Ангелова е груба, невъзпитана или че не е привързана към Мария Матева. Точно обратното. Ефросина Ангелова вложи всичките си усилия да изведе Мария Матева до едно сериозно гимнастическо ниво, в което тя да може да се бори за място сред първите 10 в света. Истината, че Ефросина Ангелова не работи с никой в националния отбор толкова, колкото с Мария. На практика, Ефросина Ангелова се превърна в неин личен треньор! Невяна Владинова, Катрин Тасева, Сара Стайкова, както и другите гиманстички в разширения и основния състав на националния ни отбор, имат лични треньорки, които им поставят съчетания и го отработват. Ефросина Ангелова, като национален треньор,би трябвало да работи с всички тях еднакво усилено, но истината е, че, по поръчение на федерацията, или по свой собствен избор (или и двете), Ефросина Ангелова работи основно с Мария, а за останалите се грижат личните им треньорки. Реално постиженията на Мария са плод на труда на Ефросина, докато, например, успехите на Невяна Владинова, се дължат и на личната й треньорка, световната шампионка от Аликанте'93, Бранимира Маркова.

Ефросина излезе от залата,защото не искаше да гледа провала на гимнастичката, на която е посветила най-много внимание и усилия.

Не осъждам поведението на треньорката. Ако грешките на възпитаничката й са донесли толкова много емоции, че да трябва да излезе, това е съвсем оправдано. Виждали сме много треньори с големи успехи да правят същото.

Моят въпрос обаче е друг: защо Ефросина се ядосва от неудачите на Мария, а не преживява по същия начин грешките на Невяна, Катрин или Сара, контузиите на Криси Ташева, или отстраняването от отбора не перспективната Женина Трашлиева?

Отговорът е ясен: защото от много години българската федерация е решила, че иска да залага само на Мария Матева. 48-мото място на обръч на Мария на това европейско първенство доказва три неща:

1. Не може да разчиташ само на една състезателка и да пренебррегваш другите.
2. Ако една състзателка на всяко състезание прави едни и същи грешки в продължение на години,трябва или драстична промяна в подготовката й, или трябва да се даде път на други таланти (между другото, защо Катрин Тасева не играе на това европейско, при положение,че оценките й показват същото ниво като Мария и Невяна?).
3. Всяка треньорка има право да се разочарова и да излезе от залата. Но един истински национален треньор трябва да страда за грешките на всички, а не само на една.

Не, това е импровизация

За тези от вас, които случайно не са гледали филма "Акатамус", както и за тези, които са го гледали, ето ги тук Лили Игнатова и Ивайло Христов във вихъра на своя талант, младост и може би дори, влюбеност:



Завиждам от сърце на камерите и на екипа, които са ги видели заедно и са живели с тях техните емоции, тяхната визия и безкрайно красивото усещане да работиш с някой, който е също толкова талантлив, колкото ти сам мечтаеш да бъдеш.

За гимнастичките, които могат всичко

Един румънски треньор беше казал, че най-хубавото нещо в гимнастиката е, че "знаеш всичко за себе си." Като фен, който е тренирал гимнастика, съвсем малко, вече много години оценявам тази способност, която гимнастиката изостря до крайност: да знам всичко, и със сигурност, прекалено много, за собствените си възможности. Но точно заради тази способност ми става тежко, когато виждам някой, който, за разлика от мен, може абсолютно всичко, и който може, без видимо големи усилия, да изиграе елементи, за които другите мечтаят. Такава гимнастичка е Катрин Тасева. При своя дебют на голямо състезание този сезон в Букурещ, тя получи оценки, които са на същото ниво като оценките на титулярките в националния състав. Тя игра ето това съчетание с топка, в което качествата й стават повече от очевидни:



От това съчетание, обаче, възникват и няколко други въпроса:

1. Защо, при положение, че имаме състезател с такива качества и умения, не са поставени за нея още по-силни и динамични композиции, които да я карат да дава максимума от своите, иначе огромни, възможности?

2. Защо виждаме тази състезателка на голям турнир за първи път през април, само месец преди европейското, а досега все един и същи човек е представял България?

Ако попитате този същи румънски треньор, хващам се на бас какво би ви казал той: че ако един човек знае всичко за себе си, той би постигнал успехи и извън гимнастиката. Това е повече от ясно. Че Катрин показа голяма психическа устойчивост да играе бе грешки на голямо състезание, за разлика от много по-опитните от нея: това е ясно. Че Катрин има страхотен контрол, гъвкавост, отскокливост: това се вижда. Но за мен истинският въпрос е друг: колко често срещаме талант, който може да изпълни всеки труден елемент и колко често даваме шанс на този талант да покаже това пред света? За съжаление, отговорът на този въпрос трябва да дойде от професионалстите, а не от феновете.

Между другото, на руски на феновете не им казват "фенове", а "болещики", нещо като "боледуващи"". Понеже считам руският за най-богатия език в света, с най-сложните, красиви и интересни нюанси, а пък и с най-голямата свобода да изразиш в пълна степен чувствата си, понякога се питам, не трябваше ли да кръстя този блог "блог на боледуващата"??? Защото аз наистина боледувам като гледам пропилените таланти. И, повярвайте ми, както каза този голям румънски треньор, аз знам всичко за себе си. ;-)