Всичко тече, нищо не се променя

Световното първенство по художествена гимнастика в Киев започва другата седмица. Много време изтече в подготовка за този шампионат и четохме много за промените в българската федерация и в националния отбор. Да, имаме нов президент на федерацията, Илиана Раева , имаме и нов национален треньор, Ефросина Анелова. И в общи линии, промените спират тук.

При индивидуалните състезателки, освен утвърдената ни гимнастичка Силвия Митева, ще отиде, за пореден път, Мария Матева. Мария Матева смени съчетанието си с обръч, което според много фенове и специалисти не й отиваше. Това е една съвсем минимална, макар и положителна промяна. Мария е най-добра на топка, където от доста време изпълнява едни и същи елементи, но ги прави чисто и играе това съчетание с лекота и удоволствие. Не мога с ръка на сърцето да кажа, че на бухалки и лента има оригинални композиции, каквито бихме очаквали от българка. Имаме други момичета, които са и по-интересни, и по-качествени, и които, за пореден път НЯМА да отидат на световно първенство. Може би някои от тях са контузени, и в такъв случай трябва да се запитаме как така тренират, че да се контузят до една...и защо не ги пазим здрави и във форма.

А иначе, с какво, освен с новия обръч на Мария Матева, се промениха нещата, откакто Ефросина Ангелова пое отбора? С нищо.

Всъщност, забравих, ние от Матева не очакваме медали. Очакваме 15-то място. Защо имаме такива ниски очаквания? Защо не искаме поне да е в осмицата? Най-вероятно защото така е по-удобно после да кажем, че сме си постигнали целите.

Но нека погледнем и ансамбъла, защото от ансамбъла все пак очакваме класиране в първите 6. Там също настъпиха промени. Изгониха две състезателки, никой не разбра защо. Други изненади нямаше: просто Цветелина Стоянова веднага попадна в ансамбъла след скандалното изгонване. Промените са козметични, а резултатите са... трагикомични. Ето го съчетанието с топки и ленти, по един музикален съпровод, абсолютно лишен от емоция и оригиналност. В тази композиция няма никаква градация и напрежение, защото самата музика е монотонна, и защото при всяко улавяне състезателките стоят една срещу друга и изчакват уреда:



Толкова ли нямаше кой, в цяла България, да измисли едно не толкова скучно съчетание? Или, ако трябва, някой извън България? При положение, че Адриана Дунавска и Лили Игнатова, например, измислиха страхотни съчетания на чужди отбори, да ги бяхме помолили за малко помощ.

Другото съчетание, с 5 чифта бухалки, се играе на по-интересна музика, има повече динамика, въпреки че сме гледали и по-интересни колаборации със сигурност. По-скоро ме притеснява, че се вижда разминаване в синхрона, което, разбира се, е въпрос на отработване.



И така, ето я прогнозата на лудата фенка за световното в Киев:

- при чиста игра ансамбълът ще влезе в първите 6, с бухалките има шанс и за по-силно класиране; грешките на другите отбор биха им дали шанс.

- Мария Матева, както винаги, между 15 и 22-ро място

- Силвия Митева има голям шанс за шестицата, но е много вероятно двете рускини, двете украинки, Станюта от Беларус и Сон Корея да я изпреварят. Също силни конкурентки са Дурунда от Азербайджан и Ривкин от Израел. Няма финали на уредите, така че класирането в многобоя между 3-то и 6-то място ще зависи от това коя ще греши по-малко.

Така ще протече поредното световно първенство, на което бихме могли да се представим по-силно, и по запомнящ се начин, ако наистина правехме промени, а не само смени и размени.

Когато Силвия Митева се откаже...

От дълго време битува една теория на конспирацията: съдийките, всички до една, не искат и не искат да има втора българка в първите осем на света. Затова, трябва да се откаже сегашната прима и хоп, ще имаме нова. Съдийките ще я пуснат. Мария Матева не е "пусната" сега, защото...ами защото Силвия не се е отказала.


Не е защото има по-качествени деца, с по-оригинални композиции. Например Дурунда, Юсифова, Денг, Филановски...или Варвара от Гърция. Или румънката Пискупеску. Или новата млада звезда на Беларус, Халкина. Да не говорим за тях, знаете ли защо? Защото тях отказването на Силвия не ги вълнува. Те разчитат на себе си.

Да се върнем на тези, които не винаги разчитат на себе си.

Та значи, когато Силвия Митева се откаже:

- тогава на съдийките веднага ще им скимне, че следващата българка е точно толкова силна, колкото беше и Силвия (просто съдийките ще си кажат: "ех, от 5 години така и не гледаме хубаво Мария Матева...добре, че Силвия най-после се отказа, че стоеше на килима по време на изпълненията на Мария и ни пречеше да я видим");

- дори и да не им скимне точно това, дори и да не пуснат следващата ни звезда в първите 8, ще ни пуснат в първите 15 (вместо Мария Матева да е 20-та, тя ще е 15-та, ура! а ако някой се контузи, може и да е 13-та);

- следващата след Матева ще трябва да е 30-та, щото веднъж като имаме една в първите 15, няма как да пуснат втора българка (но какво значение има това, като най-накрая Силвия, Слава Богу, ще се е отказала, и ще даде път на един млад талант, който от 5 години е все така еднакво млад);

Между другото, същата теория живееше и по времето на Симона Пейчева, която отнесе доста обвинения в това, че не се е отказала достатъчно млада и че пречи на младите да се "утвърдят пред съдийките". Вместо да й се поклоним,брояхме дните до нейното отказване, за да може Стела Султанова да стане 15-та и след това никой да не си я спомня.


(Така се правят конспираци. Така не се прави голяма гимнастика.)

Като цяло от тези разсъждения излиза, че е по-добре за световната гимнастика Силвия да НЕ се отказва, докато Мария Матева се състезава. Защото излиза, че само отказването на Силвия, а не качествата на Матева, ще доведе магически до успехи: съдийките ще се смилят над нас, ще "дадат" да има българка в първите 15, от тях да мине...
А ако се откажат още дузина гимнастички, може и да сме в тройката. Защо стоят и ни пречат, а не се отказват, а????

Интересно ми е защо никой спортен гимнастик не се изказа, че Йордан Йовчев трябва просто да се откаже, за да дадат път съдиите на друг българин (може да е защото в спортната гимнастика се работи много и се конспирира по-малко) Йовчев игра десетилетия и не беше обвинен, че заради него не пускат младите. Напротив, той стана пример и вдъхновение за мнозина. При това съвсем заслужено. Подобно отношение заслужават и Симона Пейчева, и Силвия Митева. Симона, която след раждане и години прекъсване продължава да има по-хубава фигура от повечето националки, също така заслужаваше шанс да се върне. Но това е друга тема.

Големите звезди не са виновни, че по-малките звезди светят не достатъчно силно, за да осветят световния гимнастически небосклон. В България може и да има пълно затъмнение на мисълта, което се изразява в отказ да видиш реалността. В България можеш да размахаш фенерче, и да твърдиш, че е звезда. Ако го размахваш много силно и упорито, може някой да се заслепи за кратко и да ти даде 15 минути слава и 15-то място. Жалкото е обаче, че конспирациите траят повече от 15 години. :-(

Какво може да научи българският отбор от Израел и Украйна?

Световните Игри в Кали, Колумбия, завършиха след големи проблеми с организацията. Наложи  се домакините да отменят състезанието на лента, заради неудачности с климатика в залата.Въпреки това стана красиво и доста оспорвано състезание. България, Азербайджан и Корея бяха трите силни отбора, които не изпратиха свои състезателки в Кали. Други отбори, като Русия и Израел, също не изпратиха най-изявените си гимнастички, но показаха ясно, че след тях идват нови надежди.

Разбира се, всички знаем, че руският отбор разполага с голям брой талантливи и прекрасно подготвени момичета. По-интересна за мен е стратегията на отбора на Израел. Гимнастички в първата осмица на света Израел има вече от близо 10-тина години, но през 90-те, те изобщо нямаха изявени състезателки, не и на такова ниво. След като постепенно наложи чаровната Ирина Рисензон, тяхната федерация им започна, с голямо постоянство, да изпраща младата Нета Ривкин на всички големи състезания, където тя дебютира най-напред с класирания на 16-то или 17-то място, постепенно влезе в първите 10, а по-късно спечели и медали от европейско първенство, както и от други престижни форуми. Нета е била в тройката заедно със звездите от Русия, Украйна и Беларус, а много пъти е изпреварвала някои от тях, както и българките. През последната година Израел започна да налага пред света още едно много чаровно момиче, Виктория Филановски, която на Световните Игри в Кали игра във всички финали. Отново я показват на всички големи състезания, дори и, и особено, на тези, които настоящата прима Нета Ривкин пропуска. Очаквам тя да се утвърди без проблеми и след няколко години да повтори или надмине успехите на Нета Ривкин и Ира Ризенсон.

Филановски  изглежда готова да замести сегашната номер 1 на Израел

Защо българският отбор няма подобна успешна стратегия при налагането на втова състезателка в световния елит? Първо, години наред се пускат на всички състезания момичета, които не успяват да влязат в първите 15 или дори 20. След това пък се решава на всяко голямо състезание да играе различно момиче, така че съдийките да не "запомнят" нито една. Разбирам, че във всеки отбор има любимки. Но да си любимка не трябва да е достатъчно. Трябва да има и резултати.

Да погледнем Украйна. Отдавна стана ясно, че Алина Максименко е любимката на националните треньорки Дерюгини. Алина е красавица, артистична е, и признавам, че има страхотно излъчване, свой начин да "флиртува" с публиката. Въпреки тези нейни качества, също отдавна се знае, че има и по-талантливи момичета от нея в Украйна, които не са успели да станат толкова любими на националните треньорки. Но въпреки статута на любимка, когато Алина започна да играе с грешки, тя видя, че други също ще получат своя шанс. Постепенно Ганна Ризатдинова, която преди не влизаше дори във финали на уредите, я изпревари и завоюва мястото си на номер 1 в отбора на Украйна. Така, при наличието на реална вътрешна конкуренция, в Кали видяхме една по-мотивирана, и все така чаровна, Алина, която влиза във форма с наближаването на световното първенство в Киев тази година.

Алина е любимка на мнозина, но за да стъпи на почетната стълбичка, ще трябва да играе по-стегнато и чисто