За разлика от много състезателки, които идваха в "Левски" от други клубове, Теодора е израснала в "Левски" и поне за мен, точно тя остава лицето на "Левски" в гимнастиката. На това състезание Теодора е на 13 години. Наблюдавала съм я и на състезания, и на тренировки, и съм свидетел, че това е най-съсредоточеният, най-мотивираният и най-прецизният състезател на света. Мечта на всеки треньор и винаги любимка на феновете.
Винаги. Това е думата, която подхожда на клуб "Левски". За 100 години клубът е минал през много върхове и неудачи, но феновете са фенове през цялото време и съм сигурна, че ще останат такива. Предстоят поне още 100!
Преди (само) 20 години бях на стадиона, когато "Левски" победи ЦСКА с 7:1. Тогава и аз бях на 13 и родителите ми ме пуснаха на мач с мои приятели от училище. Никой не се притесняваше, че нещо ще ни се случи в тълпата, по улиците на големия град, или в градския транспорт. Чувствахме се като у дома си на стадиона и готови да аплодираме бурно. Аз и сега се чувствам така на стадиони и в зали, а от разстояние продължавам да мечтая за новите моменти на фенска радост.
Вярвам, че един ден пак имаме ето такова съчетание като този обръч на Теодора, няколко години по-късно:
Ще почакаме още толкова години, колкото трябва, за да се радваме на нови успехи.
Време е тези, които през 1990-те години са били тийнейджъри да бъдат новите лидери. Време е да си спомним, че да подкрепяш един отбор означава да ръкопляскаш и на края на загубените състезания. Любовта на феновете не държи сметка за непостигнатото, не брои загубите, но пък помни победите. И гледа към всеки нов опит с трепет и оптимизъм.
Преди много години по-стара фенка направо ме изгони от един лекарски кабинет, защото знаеше, че ще ходя на мач. Щях да си купувам контактни лещи, но не се случи: "Хайде, бързай за мача и успех. Аз съм стара левскарка." :-) Приех това като урок, че фенът е първо фен, когато трябва: винаги.
Научете децата си да бъдат левскари. Нека мечтата продължи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар