Боряна, която не спря

Повече от 29 години след абсолютната европейска титла на Мария Петрова в Солун, България отново има европейска шампионка в многобоя. За някои тази победа на Боряна Калейн може би беше малко изненадваща, особено защото в началото на   състезанието убедително водеше другата изключително талантлива българка, Стилияна Николова. За мен обаче победата на Боряна е не само повече от заслужена, но и закономерна, и то не само заради нещата, които тя постигна през годините, но и заради тези неща, които избра да НЕ направи.

Боряна завоюва европейското злато, защото:

- Показа изключителна техника: и с тяло, и с уред;

- Вложи цялото си сърце в изпълненията си;

- За пореден път демонстрира свой уникален стил;

- Винаги през годините се опитваше да надскочи и надиграе самата себе си;

Но Боряна грабна европейското злато, също и защото: 

- Никога не се уплаши от новото и риска и никога не избра да лежи на стари лаври;

- Не загуби своята мотивация, дори когато други състезателки бяха предпочитани от треньори, федерация или съдии;

- Не позволи на здравословни проблеми и лош късмет да разклатят силния й спортен дух;

- Не позволи на нищо да й развали отношенията с личната треньорка; 

- Никога не каза лоша дума нито за други гимнастички, нито за съдии;

- Не загуби своето хладнокръвие в трудни моменти и при грешки;

- Никога не се опита да подражава на нечий друг стил;

- Не спря да търси начини да е по-силна и по-добра;

Зареди всички победи над малки и големи предизвикателства по спортния й път,  тя става абсолютна европейска шампионка на 22 години, възраст, при която някои спортисти се отказват. Боряна записа името си до тези на другите българки, шампионки на Европа в многобоя: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Елизабет Колева, Адриана Дунавска, Юлия Байчева и Мария Петрова.

Да ни е честито новото златно момиче, което не спря да се бори нито за секунда!

Шампионите са много, истината е една

Едно момиче от Русия, което през декември миналата година е дало положителна проба за забранен медикамент, ще се състезава за олимпийска титла, защото шепа бюрократи решиха така. През годините много  спортисти са получавали санкции заради употреба на допинг. Отнемали са им дори медали. Но не и тя. Тя получи правото да продължи и вероятно ще спечели олимпийското злато. А дали го заслужава не е сигурно, и на този етап изобщо дори не е важно. Сигурното е едно – печеливши няма. Загубиха състезателите, които излизат на тази олимпиада и си казват: правилата явно не важат за всички. Загуби публиката. Загубиха децата, които мечтаят своите олимпийски мечти. 

След няколко години ще излезе следващата изумителна руска фигуристка. След 10-тина години мнозина ще са забравили името на тази. Питам се: какво ще прави със себе си това момиче, когато спре да се състезава? Ако бяхте родител, бихте ли поверили точно на нея своето дете, за да му е треньор? Ако търсехте спортист за участие в реклама, бихте ли поставили точно нейното лице за реклама на своя продукт? Това момиче – което излиза със смехотворното твърдение, че по погрешка е взело лекарството на дядо си за сърце, това ли е човек, на който някой някога би доверил каквато и да било отговорност? 

За какво му е на човек доверието на някакви си луди фенове, ще кажете. Това дете е талантливо, не се знае дали изобщо този медикамент е помогнал за нейните успехи. Разбира се! На теория този медикамент може даже повече да е навредил, отколкото да е помогнал. Но въпросът не е в таланта, въпросът не е дори в това какъв точно е ефектът от някаква субстанция. Не говорим за победители и победени, а за истинската същност на спорта: уважнието към съперника и желанието да се бориш за победата само със собствени сили. 

Спортът учи хората, че и най-талантливият, и най-слабият, трябва да играят по правилата. Спортът е начин на живот, който възпитава този със златния медал да стисне ръката на последния в класирането и да му пожелае успех в следващата надпревара. И, не, няма значение дали някакво момиче от Русия “щеше да победи и без допинг”, защото в спорта няма “щях”, а само “съм”. 

Ако бяха хванали състезателката на 20-то място с допинг, никой нямаше да вдигне рамене и да каже: ами тя така или иначе щеше да си е на 20-то място, няма да я санкционираме. Щяха просто да я спрат от участие и играта да продължи. Сега обаче няма игра, а някакъв фарс. Честната игра, в която и десетата, и последната, и първата, са достойни за уважение, защото разчитат на собствения си труд и талант, вече я няма. Играта не започна, класирането също загуби своя смисъл. 

Сега искам да обърна внимание на някои от аргументите, които срещнах по социалните мрежи, в подкрепа на това допингиран състезател да бъде допуснат на Олимпиада. 

  “Тя не е виновна. Някой друг я е накарал да пие това лекарство” А в правилата къде пише, че ако някой друг ти е дал забранената субстанция, то ти можеш пак да си се състезаваш? Това на Ланс Армстронг казаха ли му го? Човекът има лели, братовчеди! Всеки един от тях може да му е пуснал нещо в минералната вода. 

  “Тя е талантлива” А в правилата къде пише, че за особено талантливите има изключения? Освен това: момичетата от второ място нататък не са ли талантливи? Или няма значение, щото той талантът е фактор само като те хванат в лъжа? 

  “Ама то това е защото мразят Русия” Не знам кой мрази Русия, но другите им състезатели нямат положителни проби, поне не във фигурното пързаляне. Да приемем обаче, че някой мрази Русия. А в правилата къде пише: ама то ако си от държава, която някой мрази, можеш спокойно да си гълташ допинг? То така Турция и Армения, например, могат да си пият с кофи допинг и да обясняват после колко много се мразят помежду си. А от Израел трябва да излизат с по три глави, защото всичките им съседи ги мразят. 

  “Отнело е два месеца да излязат резултатите от допинг пробата през декември” А резултатът фалшив ли е? Или просто ако се забави един резултат, не ни е грижа какъв е той?

  “Тя последната проба не е положителна” А, значи може няколко месеца преди Олимпиада да се пият всякакви неща? 

  “Другите състезателки на същата треньорка не са дали положителни проби” Именно, само тази е дала положителна проба. Другите никой и не иска да ги извади от състезанието.

  “Американските състезателки са дебели” Нека да приемем, че американските състезателки са дебели, космати, тъпи и с лош дъх. От това следва ли, че руските състезатели трябва да пият допинг? Ами да си победят със своята натурална красота и съвършенство и без лекарствата на дядовците.

  “Авторът на този блог е дебел и завижда”  Абсолютно! Разбира се, че завиждам на олимпийците, но само на недопингираните. Освен това вижте горния отговор. Айде сега, само защото аз съм дебела и зла, дай цяла Русия да вземе да се надруса с лекарства за сърце! Ами няма нужда. А, не било цяла Русия. Така де – не е . По-голямата част от хората в Русия всъщност не пият допинг.  Това момиче е изпило такъв и от това трябва и ще има последствия.

  “Ние не знаем какво точно е станало” А трябва ли аз, Пешо и Гошо да знаем какво става зад кулисите или е достатъчна положителна допинг проба, за да спрат някой от състезание? Когато българските щангисти ги хванаха с допинг, знаехме ли какво точно е станало? 

  “Те и други спортисти взимат допинг” Така е, взимат – и тях ги санкционират. 

  “Ама те на хващат всички, които са взели допинг” Те и всички, които карат пияни по пътищата не ги хващат. И е пълно с корумпирани политици, които никой не хваща. А трябва. 

  “Тя е на 15” Искам да знам: другите състезатели на 15 имат ли и те право да пият забранени субстанции или все пак едни са по-равни от други? 

“Това ще нарани момичето и нейната кариера” Момент, ние да не би да искаме, когато някой е взимал допинг, да го поощрим и да му дадем топла супа? Не е ли точно в това идеята: ако не искаш да си провалиш здравето и кариерата, просто не пий забранени медикаменти. 

 Когато легендарната руска гимнастичка Алина Кабаева беше наказана за употреба на фуросемид, тя загуби своите медали от световно първенство. Никой не си е мислел, че точно заради допинг тя може да се сгъне на пет като пластелин. Но я наказаха, защото такива бяха правилата, не защото не е талантлива или не защото не можеше да спечели без ефедрин. Алина е една от най-харесваните спортистки в Русия. Всъщност, след наказанието, никой и не спря да я харесва. 

С това руско момиче, което вероятно ще спечели олимпийския златен медал, също можеше да стане така. Но няма да стане. Тя ще си тръгне с медала, но и с подигравките и с гнева на прекалено много хора. Сред тях ще ще има хора, които изобщо не са талантливи. Ще има дебели. Ще има ветеринари, оперни певици и готвачи. Ще има слаби, с лунички. Ще има няколко хиляди кривокраки. Ще има и такива, които са изключителни спортисти. Защото на почетната стълбичка застават малцина, но пред истината всички стоим един до друг.

До следващия български шампион или шампионка

Здравей, шампион или шампионка от бъдещето. Днес отборът на България  по художествена гимнастика стана първи на Олимпиадата в Токио. Чакахме много години тази огромна победа. Сега трябва да се радваме много!  Сега също трябва да гледаме напред и да мислим за това, че следващият си ТИ.

 

Скъпи шампион от бъдещето, по неофициални данни в Русия около 100 хиляди души тренират биатлон (един не толкова популярен спорт).  Олимпийският шампион по спортна гимнастика Денис Аблязин е от град Пенза. Потърси къде е Пенза на картата на света и ще разбереш, че в този град живеят около 517 хиляди души, което го прави 38-ми по големина в Русия. Скъпи шампионе, в Русия има поне още 37 града над с население над половин милион. В това време ти може би си  просто от Разград, Петрич или Пазарджик. Където напълно оборудвана зала за гимнастика може даже и да няма.

 

В Китай също над 500 хиляди деца тренират гимнастика. Те живеят в общежития близо до залата от 4-5 годишна възраст, виждат се с родителите си веднъж или два пъти годишно. Тези деца никога не ходят на кино,  не си играят по детски площадки,  вероятно не ходят даже и на училище. Те спят, ядат и тренират гимнастика с малки почивки за ходене до тоалетна. Скъпи шампионе от бъдещето, този текст не е за тях, той е за теб. ТИ  си този, който може да победи 100 хиляди души от Русия и половин милион от Китай. 

 

Скъпа шампионке, когато преди години капитанката на българския ансамбъл, Симона Дянкова, се явяваше на контролни състезания, за да бъде част от националния отбор, много хора не я намираха за достатъчно талантива. И с теб ще е така. За едни ще си с къси крака, за други с прекалено висок ръст. Трети просто няма да те харесва, защото иска да вкара в отбора детето на братовчед си Гошо. Няма значение. Не забравяй: не някой друг, а ТИ,  точно ти можеш да станеш по-добър от петстотин хиляди други.

 

На снимката: Симона Дянкова като индивидуална състезателка; снимка: Димо Димов

Скъпи шампионе от бъдещето,  българката Бианка Панова е единствената гимнастичка в света, която получава осем максимални оценки от 10 на световно първенство.  За всяко свое изпълнение! Бианка е изгонена от залата на ЦСКА като “безперспективна” като дете. Всичко това:  и изгонването, и максималните оценки, може да се се случи и на теб.

 

Скъпа шампионке, според старши-треньорката на Украйна, олимпийската шампионка Линой Ашрам не може да прави скокове. Само че Линой много пъти победи абсолютно всяка украинска гимнастичка от последните години и ще ги победи още много пъти, ако реши.

 

В това време, според хиляди българи, боксът не е женски спорт.  Борбата не е женски спорт. Карате? Това изобщо спорт ли е? Въпреки всички тези изказвания, някой като ТЕБ, през 2021-ва, стана олимпийски медалист по борба, бокс и  по карате за жени. Щом този някой е могъл да успее напук на предразсъдъците, защо не и ТИ?

 

Скъпи шампионе или шампионка от бъдещето, когато  легендарната гимнастичка Мария Петрова спечели третата си поредна световна титла, по българските спортни новини преди да обявят нейния успех първо прочетоха футболните резултати от Б група.  Въпреки това хиляди хора по света ще помнят през целия си живот колко изключителна гимнастичка  е Мария Петрова и абсолютно никой няма да го е грижа какви са били резултатите на футболния отбор “Берое” през 1995-та година.

 

Скъпа шампионке от бъдещето, много други състезателки ще имат всякакви предимства в сравнение с теб. Една ще е по-висока, друга по-гъвкава, трета от голяма държава, на четвърта бащата ще е известен бизнесмен. Но само ти, точно ти, трябва да искаш да ги победиш, за да бъдат победени.

 

Скъпи шампионе, скоро прочетох в един статус по Фейсбук колко било ужасно, че  някои мъже си бръснат краката.  Обаче всички шампиони по плуване, и от двата пола, си бръснат краката. За някои хора винаги ще е важно не какво си постигнал, а какви дребнави глупости са пуснали корени в ограничените им души.  Ти, от друга страна, можеш да победиш с  каквито крака ти е удобно и можеш да се състезаваш, в който искаш спорт. Също може (и вероятно трябва!) и да не ти пука нито един грам за това какво мислят по-малко талантливите от теб.

 

Най-тежкото е, че понякога дори и другите талантливи хора около теб ще са тесногръди и завистливи. Не забравяй, че те говорят всякакви нелепици не просто защото си добър, а защото със сигурност можеш да станеш по-добър от тях.

 

Скъпи шампионе или шампионке, на много хора им е “противно” и им се струва “грозно” мъж да играе художествена гимнастика или жена да се боксира. Всяка вечер много от тези тайно слушат Азис и дори не се питат защо не са щастливи. Ти, от друга страна, взимай лентата или се боксирай, или и двете, ако това ти е на сърце, и не си губи времето с тъгите и комплексите на другите. 

 

Победилите вървят напред, победителите също остават в спомените на хиляди фенове. Те са и пътеводната звезда на следащия, който, преди всичко друго, ще победи себе си.