За гимнастичките, които могат всичко

Един румънски треньор беше казал, че най-хубавото нещо в гимнастиката е, че "знаеш всичко за себе си." Като фен, който е тренирал гимнастика, съвсем малко, вече много години оценявам тази способност, която гимнастиката изостря до крайност: да знам всичко, и със сигурност, прекалено много, за собствените си възможности. Но точно заради тази способност ми става тежко, когато виждам някой, който, за разлика от мен, може абсолютно всичко, и който може, без видимо големи усилия, да изиграе елементи, за които другите мечтаят. Такава гимнастичка е Катрин Тасева. При своя дебют на голямо състезание този сезон в Букурещ, тя получи оценки, които са на същото ниво като оценките на титулярките в националния състав. Тя игра ето това съчетание с топка, в което качествата й стават повече от очевидни:



От това съчетание, обаче, възникват и няколко други въпроса:

1. Защо, при положение, че имаме състезател с такива качества и умения, не са поставени за нея още по-силни и динамични композиции, които да я карат да дава максимума от своите, иначе огромни, възможности?

2. Защо виждаме тази състезателка на голям турнир за първи път през април, само месец преди европейското, а досега все един и същи човек е представял България?

Ако попитате този същи румънски треньор, хващам се на бас какво би ви казал той: че ако един човек знае всичко за себе си, той би постигнал успехи и извън гимнастиката. Това е повече от ясно. Че Катрин показа голяма психическа устойчивост да играе бе грешки на голямо състезание, за разлика от много по-опитните от нея: това е ясно. Че Катрин има страхотен контрол, гъвкавост, отскокливост: това се вижда. Но за мен истинският въпрос е друг: колко често срещаме талант, който може да изпълни всеки труден елемент и колко често даваме шанс на този талант да покаже това пред света? За съжаление, отговорът на този въпрос трябва да дойде от професионалстите, а не от феновете.

Между другото, на руски на феновете не им казват "фенове", а "болещики", нещо като "боледуващи"". Понеже считам руският за най-богатия език в света, с най-сложните, красиви и интересни нюанси, а пък и с най-голямата свобода да изразиш в пълна степен чувствата си, понякога се питам, не трябваше ли да кръстя този блог "блог на боледуващата"??? Защото аз наистина боледувам като гледам пропилените таланти. И, повярвайте ми, както каза този голям румънски треньор, аз знам всичко за себе си. ;-)

Провалите също могат да бъдат аплодирани

Уморих се да чета как класирания на да 10-то и 12-то място са "достойни" за България. При положение, че не става дума за световно или европейско, а за турнир в Португалия тази седмица, на който не играха Ризатдинова (най-добрата украинка), Станюта (най-добрата от Беларус), Пажава (най-добрата от Грузия) и Мустафаева (напоследък много високо оценявана французойка от беларуски произход). Но си спомних, че сега говорим за "достойно" представяне, а когато имахме ето такава гимнастичка, и тя се класира 7-ма на световно, това беше "провал". Ето ви един "провал", при който залата така аплодира, че едвам се чува музиката:



Няма да влизам в подробни анализи, но ще кажа тези 3 неща по повод играта на нашите националки в Португалия: първо, оценките на Невяна Владинова са много ниски. Второ, не съм оптимист, че на този етап от сезона съдийките ще я приемат като сериозна конкуренция. И, трето, тя самата не играе достатъчно уверено, което обаче е разбираемо за второ съсътезание този сезон.

А иначе, ако сте гледали бухалките на Теодора по-горе, от 1998-ма, искам също да ви обърна внимание и на това, че тази година "примата" на българския национален отбор през 2015-та Мария Матева играе съчетание, в което НЯМА високо изхвърляне на двете бухалки едновременно. Само едно леко подмятане под единия крак на двете бухалки, при което те дори не излитат над главата й.

Бих предпочела "провала" на Теодора Александрова пред оценки по 16 и нещо за съчетания, които няма да изправят никоя зала на крака, но са, някакси, "достойни." Достойни за какво? За тихо примирение с това, че, дори в отсъствието на силните, пак не блестим? Всъщност, едно такова "достойно" десето място наистина не е провал. То просто няма да се запомни никак.

Стратегията на Федерацията и Ефросина Ангелова или съчетание под надслов: можем повече, но не искаме

От много време си задаваме въпроса: защо при ансамблите българките се справят чудесно, а в индивидуалното нещата все не вървят. Не искам да съм песимист, но не смятам, че този сезон ще видим някакъв пробив.

Оптимистите са работливи реалисти. Работа в националния ни отбор за жени-индивудално не липсва, но тя не е достатъчно. А реализъм, реализъм отсъства от много години.

След като гледах как НЕ пуснахме най-силната си състезателка, Невяна Владинова, на нито едно състезание до края на месец март, и след като гледах нейното, меко казано, слабо, класиране на Гран При в Тие, стигам до извода, за пореден път, че националният ни отбор продължава да следва една и съща погрешна стратегия. Тази стратегия се състои от следните стъпки:

1. Избираш състезателка за "прима" на отбора по лични симпатии, а не по качества и класирания на контролни;
2. Както и да играе, пускаш я на състезания и държиш другите вкъщи;
3. Като й вдигнат оценка над 16.5, почваш да разправяш колко е напреднала;
4. Отказваш да налагаш другите гимнастички, като не им даваш възможност за международни участия;
5. Неудобните в отбора направо ги гониш. (това показва твоята позиция на силата);

И като си говорим за изгонени, ще посветя един абзац на Женина Трашлиева. Женина Трашлиева е поредното дете, което показваше голям потенциал като девойка, и което се обезличи напълно в момента, в който мина в категория жени. Женина беше изгонена от националния отбор с официално писмо този месец, заради неспазване на дисциплината на отбора. Като прочетох писмото през цялото време си мислех: те не могат да се справят с най-малкото и неопитно дете в отбора, какво остава да се справят с международната конкуренция? Между другото, от другите отбори по света гонят гимнастички постоянно. Просто не пускат писма и подписи в пресата. За мен това писмо беше просто един вик на пълна безпомощност. Смехотворно е: жени с десетилетия състезателен и административен опит седнали да пишат писма за една дебютантка, която, очевидно, им се е качила на главите и си прави каквото си иска на тренировки.   Все едно досега някой, до когото е написано официално писмо, се е стегнал изведнъж и е почнал да прави по 3 кълбета под бухалките. Толкова за Женина: доброволно изгубена кауза.

Да се върнем на примите в отбора. Гледах няколко стари съчетания на Симона Пейчева и се запитах: коя от националките в отбора за 2015-та би могла да ги изпълни. Това е топката, с която през 2001-ва Симона стана световна шампионка, и то при един много по-неблагоприятен за българките правилник, който толерираше и награждаваше най-вече гъвкавостта:


Като гледам тилните везни на Симона, гъвкавостите, и като цяло равновесията, и просто опитвам да си представя как Мария Матева може да ги изпълни, ако някой й придържа единия крак. Защото иначе няма да стане. Извинявам се сърдечено на всички фенове на Мария, към която нямам нищо лично. Тук става дума за треньорска стратегия и за желание да дадеш път на хора с потенциал.

От години почти всички момичета с физически качества, координация, артистичност и стил бяха изгонени от отбора. Някои с официални писма! Или пък бяха част от отбора, но играеха на големи международни състезания по веднъж-два пъти в годината. Елизабет Паисиева, която гледах за първи път и си казах: какви скокове, каква гъвкавост само, да не е рускиня! Сидерова и Проданова, които, като девойки, застанаха на подиума до Канаева. Боянка Ангелова. Женина Трашлиева.  Самата Пейчева, която се опита да се завърне. Силвия Митева успя да се наложи със силна техника на уреда и добри пируети, но те я държаха в осмицата на света и не бяха достатъчни, за да я направят реална конкуренция на рускните в тройката. Между другото, Силвия също години наред не получи шанс нито да е в националния, нито да играе навън.

А следващите таланти, на които Федерацията не помага са: Катрин Тасева, Сара Стайкова, дори Невяна Владинова. Катрин не ходи по големи състезания, а е една от най-качествените в отбора. Сара изглеждаше по-добре като дебютантка преди 2-3 години, отколкото сега. Дори Невяна, за която си мислех, че е решено да й се даде път тази година не показхаме на света през първите 3 месеца от сезона.

Между другото, за да не завършвам с тъжни мисли, новата топка на Невяна е разкошна. Дано да я видим и на други състезания и да не чакаме още 3 месеца: