Стратегията на Федерацията и Ефросина Ангелова или съчетание под надслов: можем повече, но не искаме

От много време си задаваме въпроса: защо при ансамблите българките се справят чудесно, а в индивидуалното нещата все не вървят. Не искам да съм песимист, но не смятам, че този сезон ще видим някакъв пробив.

Оптимистите са работливи реалисти. Работа в националния ни отбор за жени-индивудално не липсва, но тя не е достатъчно. А реализъм, реализъм отсъства от много години.

След като гледах как НЕ пуснахме най-силната си състезателка, Невяна Владинова, на нито едно състезание до края на месец март, и след като гледах нейното, меко казано, слабо, класиране на Гран При в Тие, стигам до извода, за пореден път, че националният ни отбор продължава да следва една и съща погрешна стратегия. Тази стратегия се състои от следните стъпки:

1. Избираш състезателка за "прима" на отбора по лични симпатии, а не по качества и класирания на контролни;
2. Както и да играе, пускаш я на състезания и държиш другите вкъщи;
3. Като й вдигнат оценка над 16.5, почваш да разправяш колко е напреднала;
4. Отказваш да налагаш другите гимнастички, като не им даваш възможност за международни участия;
5. Неудобните в отбора направо ги гониш. (това показва твоята позиция на силата);

И като си говорим за изгонени, ще посветя един абзац на Женина Трашлиева. Женина Трашлиева е поредното дете, което показваше голям потенциал като девойка, и което се обезличи напълно в момента, в който мина в категория жени. Женина беше изгонена от националния отбор с официално писмо този месец, заради неспазване на дисциплината на отбора. Като прочетох писмото през цялото време си мислех: те не могат да се справят с най-малкото и неопитно дете в отбора, какво остава да се справят с международната конкуренция? Между другото, от другите отбори по света гонят гимнастички постоянно. Просто не пускат писма и подписи в пресата. За мен това писмо беше просто един вик на пълна безпомощност. Смехотворно е: жени с десетилетия състезателен и административен опит седнали да пишат писма за една дебютантка, която, очевидно, им се е качила на главите и си прави каквото си иска на тренировки.   Все едно досега някой, до когото е написано официално писмо, се е стегнал изведнъж и е почнал да прави по 3 кълбета под бухалките. Толкова за Женина: доброволно изгубена кауза.

Да се върнем на примите в отбора. Гледах няколко стари съчетания на Симона Пейчева и се запитах: коя от националките в отбора за 2015-та би могла да ги изпълни. Това е топката, с която през 2001-ва Симона стана световна шампионка, и то при един много по-неблагоприятен за българките правилник, който толерираше и награждаваше най-вече гъвкавостта:


Като гледам тилните везни на Симона, гъвкавостите, и като цяло равновесията, и просто опитвам да си представя как Мария Матева може да ги изпълни, ако някой й придържа единия крак. Защото иначе няма да стане. Извинявам се сърдечено на всички фенове на Мария, към която нямам нищо лично. Тук става дума за треньорска стратегия и за желание да дадеш път на хора с потенциал.

От години почти всички момичета с физически качества, координация, артистичност и стил бяха изгонени от отбора. Някои с официални писма! Или пък бяха част от отбора, но играеха на големи международни състезания по веднъж-два пъти в годината. Елизабет Паисиева, която гледах за първи път и си казах: какви скокове, каква гъвкавост само, да не е рускиня! Сидерова и Проданова, които, като девойки, застанаха на подиума до Канаева. Боянка Ангелова. Женина Трашлиева.  Самата Пейчева, която се опита да се завърне. Силвия Митева успя да се наложи със силна техника на уреда и добри пируети, но те я държаха в осмицата на света и не бяха достатъчни, за да я направят реална конкуренция на рускните в тройката. Между другото, Силвия също години наред не получи шанс нито да е в националния, нито да играе навън.

А следващите таланти, на които Федерацията не помага са: Катрин Тасева, Сара Стайкова, дори Невяна Владинова. Катрин не ходи по големи състезания, а е една от най-качествените в отбора. Сара изглеждаше по-добре като дебютантка преди 2-3 години, отколкото сега. Дори Невяна, за която си мислех, че е решено да й се даде път тази година не показхаме на света през първите 3 месеца от сезона.

Между другото, за да не завършвам с тъжни мисли, новата топка на Невяна е разкошна. Дано да я видим и на други състезания и да не чакаме още 3 месеца:

Скъпоценни спомени

Последното ми пътуване до България ме върна към книгата на Стефан Венецианов, "Диамантите на спортната корона", посветена на известни спортисти от цял свят. В нея, разбира се, намират място и няколко гимнастички. Това, което винаги ми е правело впечатление, е, че българската журналистика не се занимава само с родните звезди. "Диамантите" от книгата са от цял свят, наистина от Армения до Япония!

Много ми харесват и самите въпроси към звездите от цял свят, защото са и лични, и философски, и свързани със спецификата на спорта.

Книгата наистина включва шампиони от цял свят, от много спортове. И все пак, като фен на гимнастиката, не можах да не се зарадвам на няколко цитата от златни момичета:

Анелия Раленкова: "Вярвам в тренировките. Чувствам удовлетворение, когато преодолявам себе си, дори и когато долавям, че волята ми отслабва."

Бианка Панова: "Високите постижения могат да бъдат постигнати със свръхвисоки натоварвания. В противен случак на големи състезания не може да се издържи."

Диляна Георгиева: "Съперничество трябва да има. И колкот по-голямо и изострено е то, толкова по-напрегната и интересна е борбата. Не може да се живее равно и спокойно непрекъснато."

Красимира Филипова: "Но над всичко е спортната борна. За да излезеп с чест от нея, са необходими много усилия, увереност, твърдост..."

Накрая, най-любимият ми цитат:

"Какво е за Вас художествената гимнастика
Лили Игнатова: В момента може би всичко.Тя запълва моите мисли от малка. Тя непрекъснато осъвременява своя образ, който се обогатява от сложни композиционни елементи и артистичност...За мен тя е изкуство в спорта."

Московски изненади

Вече цяла седмица се каня да споделя впечатленията си от първото състезание за Гран При в Москва. За мен това беше състезанието на изненадите. На първо място, никой не очакваше, че българският ансамбъл ще спечели многобоя на този турнир. Честито на момичетата! Засега повече ми харесва съчетението им с ленти, в което мисля, че се откроиха с много хубав рисунък и техника на уреда:



 Втората голяма изненада за мен беше...Маргарита Мамун. Пиша за нея още от 2011-та, когато тя беше много далеч от мястото на прима на руския отбор и се състезваше с гимнастички като Канева, Кондакова и Луконина. Още тогава обаче ме порази с красивите си скокове, музикалността и просто с личния си чар. Тази година обаче за мен излиза една друга Маргарита Мамун. Това е много по-уверена гимнастичка, която изглежда абсолютно различна във всяко съчетание, и наистина се старае да пресъздаде отделен образ в рамките на две минути. Рита има много да работи по съчетанията си, но засега успява да е и драматична, и игрива, и класическа, и лирична. Обръчът ми хареса най-много, но мисля, че голям потенциал има и тази топка по "Болеро", защото с нея може да покаже демонстрира собствен стил. Маргарита Мамун започва да изглежда уникална във всяко движение, толкова, че дори като замахне леко с ръка, да става ясно, че това е нейната ръка и че никоя друга гимнастичка не изглежда така:



Накрая, най-красивата изненада за мен е грузинката Саломе, която спечели бронз на бухалки и едно четвърто място с блясък на медал на обръч. Още миналата година тази гимнастичка грабна всички със своето артистично присъствие, но за мен представянето й в Москва вече означава истински пробив в световния елит. Това се казва напредък: миналата година Саломе беше непозната на мнозина, а тази година вече спечели медал от Гран При.  Тя вече успя да изпревари гимнастички, които са играли на много Гран При турнири, на световни и европейски първенства и които, още като девойки, имаха претенции за световния елит. Съчетанието й с обръч показва един наистина окрилен черен лебед и е поредното доказателство, че всичко атлетично може да бъде и поетично :-)