В годината на контузиите трябва да сложим край на голямото форумно бълбукане

Не знам дали съм разказвала в блога, но и от двата големи фенски форума за гимнастика ме изгониха с ненужен негативизъм. От единия, защото съм казала, че Мария Матева е протежирана, с което активно пречи на по-талантливи състезателки да се наложат, а от другия, защото съм казала, че Нешка Робева не е виновна за здравословните проблеми на Красимира Филипова.  Кое от двете твърдения не е истина? Никое, разбира се.

Единия от форумите от време на време го чета, защото там все още пишат и/или четат няколко треньорки и родители, които уважавам. Назря мигът, в който ще престана да чета и там, но преди да го направя, искам да споделя всичко, което мисля за някои от изказванията във форума и за хората, които ги пишат.

Първо, по въпроса за Катрин Тасева. Да, аз тази година не харесвам композициите на Катрин Тасева. Нито една от тях. Да, вижда се, че в момента Катрин не в най-висока спортна форма, което всъщност е напълно нормално за този етап от сезона. Катрин обаче спечели бронз на лента на турнира от Гран При, в Тие, което е чудесно. Освен това, на мен може и да не ми допадат съчетанията през този сезон, но съвсем реално, Катрин играе гимнастика, която продължава да е достойна за топ 10 на света.

Критики към Катрин и нейните треньори могат, с пълно право, да се отнасят до сложността и хореографията на композициите, музиката, артистичната интерпретация  (в това число триката и грима), стратегията за това на кои състезания да ходи, цялостния имидж на Катрин като националка и всичко, свързано с гимнастиката като спорт и изкуство. Тези критики могат да се отправят и към всяка от другите националки.

Но да се пише, че нямала "физически данни", че не разполагала със "структура и мускулатура" за гимнастика е абсолютно нелепо. Тук не говорим за някой и друг килограм и за "шоколада само го миришем". Става дума за това, че според някои, Катрин просто, по рождение, "не става за голямата гимнастика".

Искам да бъда ясна: човекът, който написа това, е едновременно невеж и злонамерен. Този човек е вреден за всички деца, които четат във форума; нещо повече, той е вреден и за собствените си деца.

Всички виждаме, че Катрин е и гъвкава, и отскоклива, и пластична, и много изразителна. Виждат го треньори, съдии и публика. Какво точно трябва, освен тия качества, и много, ама много труд, за да успее като състезателка? А всъщност, Катрин е носителка на сребро от европейско първенство, така че на практика тя вече е успяла гимнастичка, на фона на стотиците други, които не успяват да стъпят на почетната стълбичка.

Не е ли крайно време да гледаме истинските умения и успехи? Защо изобщо модераторите на форума не изтриха този  обиден коментар? Хем сме говорили стотици пъти, че няма да наричаме децата  "късокраки", "без врат" и какви ли не още безумия, хем не успяваме да се стърпим да не пръснем около себе си гадост и омраза.  Гледах на това с хумор, в тази публикация за кюфтето, хипопотама, щъркела и желираните гащи:

http://ludafenka.blogspot.com/2014/01/blog-post_29.html

Сега вече не. Сега мисля, че е време, хората, които се държат по този начин, да бъдат отлъчени и игнорирани от тези, които искат да възпитават здрави и силни деца, били те гимнастички или не. Едно е да искаш да си в добра форма, да отслабнеш ако трябва дори. Съвсем друго е да ти обяснят, че просто не ставаш, защото костите и мускулите ти са "грешните". И то когато вече си победил 90% от гимнастичките по света. Никой не заслужава да му кажат това, а най-малко от всички го заслужава европейската вицешампионка Катрин Тасева.

Но знаете ли кое е по-лошото от това да се обижда една гимнастичка заради структурата на нейното тяло? Има само едно по-лошо нещо и то е да не съчувстваш на тези, които са контузени. 

Преди 25 години, най-силната състезателка на Беларус, изключителната Лариса Лукяненко, си счупи глезена непосредствено преди световното първенство в Аликанте. Тогава форуми нямаше и бяха чудни, славни времена. Чудни, защото никой не можа да каже: "Ами така е, нейните треньорки са виновни" и славни, защото никой завистник не каза "Тя си е виновна, щото еди-кой си елемент е прекалено труден за нея".

Между другото, Лариса е състезателката, за която Вера Маринова се произнесе в ефир, че "Господ давал, давал и забравил да спре". Да, състезателка с изключителни качества счупи глезен в надвечерието на състезание, на което отиваше като фаворит.

В 21-ви век обаче, във форумите не спира да бълбука една пълна и непрощаваща, непростима мърсотия. И то по адрес на кого? На контузените!

Напомням, че когато звездата Боянка Ангелова се контузи, наскачаха мнозина да говорят как нейната треньорка я е "осакатила".  Същата Боянка, която 15 милиона зрители по цял свят гледаха, най-гледаната художествена гимнастичка за всички времена, известна под надслов "някой трябва да каже на това момиче, че това е невъзможено":

А тази година, най-новото, което прочетох е, че треньорката на Азербайджан, българката Мариана Василева, една от най-успелите български специалистки по цял свят и за всички времена, е виновна за контузиите в техния отбор. Тя се оказа виновна включително и за това, че собствената й дъщеря, Сияна, играе в ансамбъла на Азербайджан, по думите на всезнаещите, с "няколко наколенки." Става дума за изклочителната Мариана, хореограф, който пресъздаде Чарли Чаплин и Майкъл Джаксън на гимнастическия килим, автор на това неповторимо съчетание:

Просто не пропускаме случай, когато някой страда, да се постараем да добавим към неговото или нейното страдание.

Истината е, че тази година, в Беларус пак са контузени и двете най-силни състезателки, шампионката Арина Аверина от Русия има контузия, Саломе от Грузия вече поне две години се бори с контузии, а от България примата Невяна Владинова също има контузия. Това може би също се случва, защото и техните треньори са некадърни или невнимателни? Или? Дали това просто не е годината на контузиите и на голямото бълбукане, в което по българските форуми ще излезе събирана с години мърсотия, като от запушена тоалетна?

Всъщност в Беларус имаха през годините много сезони с подобни проблеми. Дори излезе статия, озаглавена "Беларуската болница", в която се говореше как в един сезон няколко от най-силните им гимнастички пострадаха. На никой фен не му мина през ума да говори как школата на Беларус "осакатява" деца или как някои треньори едва ли не "съсипват" здравето на спортистите, с които работят. Знаете ли защо никой не го написа за Беларус? ЗАЩОТО НЕ Е ВЯРНО.

Подобни изказвазния не са верни за нито един професионалист в големия спорт, от Австралия и Египет до Индия и Япония. Всеки национален отбор иска най-доброто и полага грижи и старание да ги избегне. Всеки национален отбор минава през своите битки с травмите. Във всички спортове. Няма да говоря изобщо за това, че милиони има хора, които получават травми, без да тренират активно никакъв спорт.

Кой да се замисля, когато отношението на българските фенове е единствено по рода си в желанието да се търсят конспирации и да се сочат с пръст набедени. Това са същата неумолима агресия, безкрайна простащина и пълен отказ от логическо мислене, които карат хората да казват, "Ами то, леля Генка се разболя, това е, щото синът й не я слуша". Или, "То еди-коя си как няма да е болна, като Нешка Робева толкова й трови живота". Имам такава далечна роднина. Според нея съседът от втория етаж развил диабет, понеже сина му бил на 40 и не бил семеен. Добре, де, казах, ама той твоят съсед от много години има има диабет. Или казваш, просто е знаел, че синът му няма да се ожени, и го е развил предварително... Щеше да е смешно, ако такива простаци не всяваха вина сред иначе физически здравите хора, ако не им пречеха да бъдат щастливи.

Ей тези отвратителни хора, пълни с увереност и невежество. Те знаят повече от всеки лекар. Диабетът се случва, не защото има генетични фактори, а защото синът ти е ерген. Глезен се кълчи, не защото си стъпил накриво или си се подхлъзнал по софийските тротоари, а защото еди-кой си ти е крив.

Да, тровим си живота. Даже се чудя как не ме е заболяло коляното като чета тези абсолютно абсурдни и обидни изказвания.  Но не ме е заболяло, защото от чуждата простотия, пък даже и от собствената, не боли коляно. Най-много да ме заболи глава,  и то малко. Въпреки това няма да ги чета повече.

А ако Мариана Василева е изпратила на килима собственото си дете на състезание от световна величина, тя може, ако иска, да му сложи 80 наколенки. Свалям шапка на Мариана за отборите и състезателките, които изведе до най-големите върхове в световния спорт. Сигурна съм, че тя нито е искала, нито e допринесла, дори и несъзнателно, за контузиите на гимнастичките в отбора. Отборите имат и лекари, и терапевти, и балетни специалисти, и треньори по ОФП. Това не са случайни хора, всички те знаят какво правят.

За разлика от форумните конспиратори, те отиват в залата всеки ден и всеки ден работят с пълното съзнание, че контузии се случват и че са се случвали на много шампиони преди тях; че след контузиите, като след всеки удар на съдбата, просто продължаваме напред.

Никой (нито треньорите, нито тези от нас, които се отнасят към другите човешки същества с капка уважение) не трябва да чете форумните зловонни глупости. Да ги оставам да колкочат сами.

Истината не мирише

Обикновено в българските медии не се говори или пише много за гимнастика. Когато Мария Петрова стана световна шампионка за втори път, по новините в 8:30 прочетоха първо футболните резултати от Бундеслигата, а след това и от "Б" група в посредствения български шампионат, преди да обявят, че имаме шампионка.

Напоследък обаче всеки, ама наистина, всеки, има мнение, за рекламата, заснета от националния отбор, в която произнасят за мнозина обидните думи "Шоколада само го миришем". Една от любимите ми български авторки Елисавета Белобрадова написа цяла реч за това колко било тъжно и лошо някой да се лишава от шоколад.

И понеже спортът далеч на е за всеки, искам тук за първи и последен път да обясня нещо като за деца във втори клас. Първо, ако не знаете, гимнастичките далеч не са единствените спортисти, които не ядат шоколад. И които, като цяло, се ограничават, и внимават какво ядат. Това е част от избора да си спортист. Причината гимнастичките и танцьорите да искат да тежат по-малко обаче е съвсем практична. Когато цялата ти тежест е на един крак за дълго време, докато стоиш в равновесие, въртиш се в пирует или скачаш, вероятността да контузиш някоя става, била тя на глезен, коляно или друга, се увеличава с всеки допълителен грам тегло. Балерините не са слаби, защото някой е решил, че слабите жени са по-красиви, а защото, ако си тежка и всеки ден правиш определени движения, ще влезеш много бързо в болница с контузия. 

Спортистите, които се занимават с други спортове, като например тенис или футбол, също рискуват да си травмират ставите, ако имат по-високо тегло. Това е реалността и това е истината. Рафаел Надал и Димитър Бербатов също не ядат много шоколад, но тях никой не ги сочи с пръст, защото, разбира се, жените сме винаги в една по-уязвима позиция, и това е реалността.

Обещавам ви едно обаче, гимнастичките не са просто слабички, защото това се смята за красиво, а защото им е нужно за да си вършат работата. След няколко десетилетия, когато отдавна ще съм умряла, някой в България може би ще се прозре, че жените имат и други цели освен това да се харесват на мъжете. Като например да си вършат работата, без да си прецакат ставите за цял живот. Загубила съм надежда, че тази мисъл ще бъде разбрана в рамките на моя живот, защото е безнадеждно, защото простотията е по-силна от всичко. Но все пак реших да го напиша тук, белким 7-8 читатели го разберат.

Истината не мирише изобщо и тя е, че българските гимнастички си вършат работата по-добре от 99 процента от населението на страната и, да, тая добра свършена работа изисква, ей Богу, понякога просто да не ядеш шоколад.

А колкото до самата реклама: да, съгласна съм, че не е приемливо момичета под 18-годишна възраст да рекламират хазартна игра, пък дори и да са над 18, самата реклама е пошла и безвкусна.

Като говорим за пошлост и безвкусица, да си дойдем на думата.

През изминалите няколко сезона легендарната треньорка и хореограф, световно признат гений в областта на танца и гимнастиката, Нешка Робева, постави няколко съчетения на талантливата националка Невяна Владинова. Тези съчетания бяха приети по цял свят като истински пример за смисъла и силата на гимнастиката, като уникални творчески концепции, които подчертават силните страни на гимнастичката и допринасят за развитието на спорта като цяло.

През новия сезон, българската федерация реши, че няма нужда от помощта на най-успелия треньор на България за всички времена. Не само това, федерацията реши, че деца, подготвени от госпожа Робева, нямат място в националния отбор, дори ако печелят медали на национално ниво. Несправедливо, отвратително, гнусно, престъпно. Така бих определила това решение.

Сега искам да помоля всички фенове на националния отбор да ми простят за това, което ще напиша. Боряна Калейн, Катрин Тасева и Ерика Зафирова са прекрасни спортисти, с огромен потенциал. Те обаче не са конкуренция на Русия и Беларус със сегашните си съчетания. Катрин е вкарана в образа на кабаретна актриса, Ерика играе топка, в която стиска уреда в ръце и преминава от един пирует в друг. Да, те може в началото на сезона да спечелят по някой медал. Не, те не са на нивото на Аверини и Солдатова от Русия, Галкина от Беларус, Саломе от Грузия. Това не е българският стил, в който риска и оригиналността ти спират дъха.

Истината не мирише. Тя е, че в момента в света има по-добри от нас, а ние не използваме изключителното наследство и талант, които имаме.

Има обаче и нещо красиво и окриляващо в цялата работа. Нешка Робева е постигнала това, за което всеки човек мечтае: тя може да прави каквото си иска. Може да работи за България или за който и да е отбор по света. Да си завоюваш такава свобода е повече от всеки медал. Най-трудното не е да научиш децата да правят шпагат или да хвашат обръча. Най-трудните неща, във всяка работа, са две: първо, да създадеш нещо ново и оригинално, и, второ, да мотивираш тези около теб да си вършат работата съвестно. Вместо само да я миришат. Нешка Робева се е доказала в тези две най-трудни начинания. Тези, които искат да я спрат, няма да успеят.

Истината се вижда, дори от тези, които смятат, че гимнастиката не е спорт, който заслужава внимание. Дори от тези, които говорят, че гимнастиката била "секта".

Истината е, че когато Мария Петрова стана двукратна,а след това, и трикратна, световна шампионка журналистите от БНТ, след всички футболни резултати, обявиха нейната победа. И истината е, че никой от тях, като спортист или журналист, не се доближава дори на една стотна до нейните постижения.

Жалко е, че се задълбочаваме в истории за реклами, а не в това на какво всъщност сме способни.

Жалко е, най-много от всичко, че гимнастичките, които Нешка Робева изведе до върха, не й позволяват да изведе до върха технтие собствени деца.

Жалко е, че се правим, че жените са просто същества, които се лишават от шоколад, а не победители.

Златен старт за българките в Москва

Българският ансамбъл изигра силно своето спиращо дъха съчетание с 5 обръча и спечели златен медал на Гран При.  Още при тренировъчните изпълнения на това съчетание, както и от клипа от контролните състезания в София, фенове от цял свят останаха поразени от оригналността,  динамиката, изразителността и като цяло от прецизната, амбициозна и завладяваща хореография. От началната поза, до последната секунда от музиката, се вижда непрекъснато движение, подчертана елегантност и устременост. Нека този зларен медал е само първият от още десетки отличия за това изключително по рода си съчетание.

Искам да изразя огромното си възхищение и благодарност към момичетата в отбора, които са ансамбъл не само на световно ниво, но и на ниво с няколко класи по-високо от това, което сме виждали от български ансамбли в последните десет години. В това съчетание всяка от тях показва най-красивото от себе си и, въпреки че те са всъщност много различни гимнастички, с различни качества и индивидуалност, наистина успявят да изглеждат като оживели, неразделни цветя, които растат и се разхубавяват заедно, напук на всички бури и несгоди. За да се изиграе такова съчетание на тази скорост, с такъв синхрон между петте момичета и сливане с музиката, се изисква невероятна физическа и психическа подготовка, всепоглъщащ професионализъм, любов към спорта и страхотно вдъхновение. Тези момичета трябва да излизат на килима с пълното съзнание, че никой досега дори не се е опитвал да покаже такава класа.

Съчетанието с въжета и топки, което им донесе сребърен медал е също много красиво и оригинално и има голям потенциал да получи по-високи оценки по-късно през сезона, когато те ще могат да го изиграят чисто.

Голям пробив в световния елит извоюва националката Боряна Калейн, която спечели злато на топка, сребро на обръч и бронз на лента. Ето съчетанието с топка, което донесе на Боряна първия медал от Гран При:

Пускам това съчетание с пълното съзнание, че се намираме в самото начало на сезона, много от най-силните съпернички на българките или допуснаха грешки, или имат контузии. Има много да се желае от всички, в това число и от Боряна. Аз бих посочила, че може да се изчисти начина, по който държи топката, особено при някои търкаляния, свитите лакти, стъпалата: все малки неща, които могат да се доизкусурят. Но Боряна е напълно заслужената победителка на този първи за сезона голям турнир. 

Най-важното е, че нейните съчетания са конкурентни на гимнастичките от първите 10 в световния елит, сред който тя вече присъства.

По отношение на композициите на националките в индивидуалното като цяло ми се иска да видя повече оригиналност и по-силни хорегорафии, като тези на ансамбъла. Въпреки това и Боряна, и Ерика Зафирова, която спечели бронз на международния турнир, съпътстващ Гран При в Москва, показаха, че работят много,развиват се и с всеки изминат ден са по-готови да представят България на големи международни форуми.