Истината не мирише

Обикновено в българските медии не се говори или пише много за гимнастика. Когато Мария Петрова стана световна шампионка за втори път, по новините в 8:30 прочетоха първо футболните резултати от Бундеслигата, а след това и от "Б" група в посредствения български шампионат, преди да обявят, че имаме шампионка.

Напоследък обаче всеки, ама наистина, всеки, има мнение, за рекламата, заснета от националния отбор, в която произнасят за мнозина обидните думи "Шоколада само го миришем". Една от любимите ми български авторки Елисавета Белобрадова написа цяла реч за това колко било тъжно и лошо някой да се лишава от шоколад.

И понеже спортът далеч на е за всеки, искам тук за първи и последен път да обясня нещо като за деца във втори клас. Първо, ако не знаете, гимнастичките далеч не са единствените спортисти, които не ядат шоколад. И които, като цяло, се ограничават, и внимават какво ядат. Това е част от избора да си спортист. Причината гимнастичките и танцьорите да искат да тежат по-малко обаче е съвсем практична. Когато цялата ти тежест е на един крак за дълго време, докато стоиш в равновесие, въртиш се в пирует или скачаш, вероятността да контузиш някоя става, била тя на глезен, коляно или друга, се увеличава с всеки допълителен грам тегло. Балерините не са слаби, защото някой е решил, че слабите жени са по-красиви, а защото, ако си тежка и всеки ден правиш определени движения, ще влезеш много бързо в болница с контузия. 

Спортистите, които се занимават с други спортове, като например тенис или футбол, също рискуват да си травмират ставите, ако имат по-високо тегло. Това е реалността и това е истината. Рафаел Надал и Димитър Бербатов също не ядат много шоколад, но тях никой не ги сочи с пръст, защото, разбира се, жените сме винаги в една по-уязвима позиция, и това е реалността.

Обещавам ви едно обаче, гимнастичките не са просто слабички, защото това се смята за красиво, а защото им е нужно за да си вършат работата. След няколко десетилетия, когато отдавна ще съм умряла, някой в България може би ще се прозре, че жените имат и други цели освен това да се харесват на мъжете. Като например да си вършат работата, без да си прецакат ставите за цял живот. Загубила съм надежда, че тази мисъл ще бъде разбрана в рамките на моя живот, защото е безнадеждно, защото простотията е по-силна от всичко. Но все пак реших да го напиша тук, белким 7-8 читатели го разберат.

Истината не мирише изобщо и тя е, че българските гимнастички си вършат работата по-добре от 99 процента от населението на страната и, да, тая добра свършена работа изисква, ей Богу, понякога просто да не ядеш шоколад.

А колкото до самата реклама: да, съгласна съм, че не е приемливо момичета под 18-годишна възраст да рекламират хазартна игра, пък дори и да са над 18, самата реклама е пошла и безвкусна.

Като говорим за пошлост и безвкусица, да си дойдем на думата.

През изминалите няколко сезона легендарната треньорка и хореограф, световно признат гений в областта на танца и гимнастиката, Нешка Робева, постави няколко съчетения на талантливата националка Невяна Владинова. Тези съчетания бяха приети по цял свят като истински пример за смисъла и силата на гимнастиката, като уникални творчески концепции, които подчертават силните страни на гимнастичката и допринасят за развитието на спорта като цяло.

През новия сезон, българската федерация реши, че няма нужда от помощта на най-успелия треньор на България за всички времена. Не само това, федерацията реши, че деца, подготвени от госпожа Робева, нямат място в националния отбор, дори ако печелят медали на национално ниво. Несправедливо, отвратително, гнусно, престъпно. Така бих определила това решение.

Сега искам да помоля всички фенове на националния отбор да ми простят за това, което ще напиша. Боряна Калейн, Катрин Тасева и Ерика Зафирова са прекрасни спортисти, с огромен потенциал. Те обаче не са конкуренция на Русия и Беларус със сегашните си съчетания. Катрин е вкарана в образа на кабаретна актриса, Ерика играе топка, в която стиска уреда в ръце и преминава от един пирует в друг. Да, те може в началото на сезона да спечелят по някой медал. Не, те не са на нивото на Аверини и Солдатова от Русия, Галкина от Беларус, Саломе от Грузия. Това не е българският стил, в който риска и оригиналността ти спират дъха.

Истината не мирише. Тя е, че в момента в света има по-добри от нас, а ние не използваме изключителното наследство и талант, които имаме.

Има обаче и нещо красиво и окриляващо в цялата работа. Нешка Робева е постигнала това, за което всеки човек мечтае: тя може да прави каквото си иска. Може да работи за България или за който и да е отбор по света. Да си завоюваш такава свобода е повече от всеки медал. Най-трудното не е да научиш децата да правят шпагат или да хвашат обръча. Най-трудните неща, във всяка работа, са две: първо, да създадеш нещо ново и оригинално, и, второ, да мотивираш тези около теб да си вършат работата съвестно. Вместо само да я миришат. Нешка Робева се е доказала в тези две най-трудни начинания. Тези, които искат да я спрат, няма да успеят.

Истината се вижда, дори от тези, които смятат, че гимнастиката не е спорт, който заслужава внимание. Дори от тези, които говорят, че гимнастиката била "секта".

Истината е, че когато Мария Петрова стана двукратна,а след това, и трикратна, световна шампионка журналистите от БНТ, след всички футболни резултати, обявиха нейната победа. И истината е, че никой от тях, като спортист или журналист, не се доближава дори на една стотна до нейните постижения.

Жалко е, че се задълбочаваме в истории за реклами, а не в това на какво всъщност сме способни.

Жалко е, най-много от всичко, че гимнастичките, които Нешка Робева изведе до върха, не й позволяват да изведе до върха технтие собствени деца.

Жалко е, че се правим, че жените са просто същества, които се лишават от шоколад, а не победители.