Забелязали ли сте, че когато българските гимнастички играят в Япония, те са с други трика? И всичко е друго! Емоциите са толкова сгъстени, че от тишината в залата те побиват тръпки. Така поне съм чувала.
Мария Петрова беше разказвала също, че един неин фен накарал автобуса да спре, за да се ръкува с нея и да се поклони. Беше споделила също, че е летяла до Япония около 20 пъти по време на своята кариера.
Сигурно е вълшебно да си звезда я Япония - почти като да светиш над една друга вселена. Наскоро друга звезда, Нешка Робева, получи голямо признание от японските власти. Това е признание за нейния труд и творчество, но най-вече за това, че е допринесла приятелските отношения между нашите народи да се развиват. Много българи продължават се влюбват в Япония, в нейния дух и изкуство. А Япония е влюбена в България от много десетилетия.
Един мой приятел, който се занимаваше с японска чайна церемония, например, обичаше да казва, "Днес слънцето изглежда много японско." Аз винаги отговарях: "Подарявам ти го".
Сега и на вас, фенове, подарявам това съчетание на Петрова, изиграно на японска земя. Благодаря на Мария, в седмицата на рождения й ден, за всичко, което подари на публиката. Всички японски слънца са нейни, завинаги.
В това съчетание, което може да изгледаме само в черно и бяло, Мария Петрова играе за първи път на световно: Атина, 1991. Световното е през октомври, така че тя още не е навършила 16. Ще ги навърши през ноември.
Мария се премества да живее и тренира в София още на 13-годишна възраст. Доколкото разбирам, след това преместване, не е виждала родителите и сестра си през дълги периоди от време.
За това съчетание Нешка Робева беше казала, че веднага и е станало ясно как Мария добавя към гимнастиката "нещо от себе си".
Вие бихте ли изпратили своето 13-годишно дете да живее и работи далеч от вас в името на спорта и изкуството?
Бихте ли дали шанс на детето си да "даде нещо от себе си", което не зависи от вашето родителско присъствие?
През 1995-та Мария Петрова се готвеше за третата си световна титла. Тогава четох, че Нешка Робева, Лили Игнатова, Юлия Байчева и Бранимира Маркова заедно са работили, за да поставят новото съчетание на Мария Петрова с въже. Първото изпълнение е от началото на сезона, в Карлсруе, където се вижда как Петрова прави 3 кълбета под въжето. Съчетанието има огромен заряд, привлича публиката като магнит. Петрова с лекота покрива някои неточности в този ранен етап на подготовката.
В по-късната си версия, ето го и съчетанието за турнира в Корбей-Есон. Тук кълбетата са станали две, но някои от елементите са по-изчистени. Мария е в по-добра форма, и в червено:
Мария Петрова спечели с това въже трета абсолютна световна титла в многобоя, както и сребро на въже на световното през 1995-та. На световното изпълнението с въже беше решаващо, защото беше последното съчетание на Мария, а конкурентките й вече бяха изигирали и четирите си съчетания. В Атланта съчетанието не изглеждаше в пълния си блясък със синьото трико. Изобщо, спомените ми за Атланта са съвсем умишлено мъгливи. И все пак вързаните ръце във въжето са класика!
Повечето хора си спомнят Мария с червената топка или с обръча, а и тя самата е казвала, че въжето не й е любим уред, но това съчетание е връх. Гледала съм го на вътрешни турнири и на тренировки, и всеки път музиката ми се струва много въздействаща, а по отношение на техника с въжето, съчетанието е шедьовър. Въжето се движи почти през цялото време, статичните моменти са просто акценти, които много ясно подчертават най-силните страни на Мария. През цялото време тя изглежда много силна и уверена.
Освен това в съчетанието има скокове, без да се залага само на тях. В много други композиции с въже, гимнастичката или скача или стои на едно място, стиснала въжето в ръка, и показва гъвкавост. Обаче истината е, че скокове и гъвкавост могат да се покажат и без въжето, така че какъв е смисълът: съчетанието заприличва на съчетание без уред. Въжето не се търкаля и не отскача както топката, поне не в ръцете на повечето хора. То не се върти като лентата: поне повечето гимнастички не знаят как да го завъртят. Ефектни рискове или танцувални стъпки с въже се правят трудно и на много хора не се струват достатъчно зрелищни. А при някои гимнастички си изглеждат направо тромави. Препънати във въжето през годините са били много състезателки на световно ниво. ;-)
Истината е, че въжето може и да отскочи, и да се върти, и да се търкаля по тялото на гимнастичката, и да излита високо във въздуха. В ръцете на Мария то хвана много от нас в плен.
