За нещата и хората, които удобно пропускаме

 Много фенове са изненадани, че след страхотното състезание за Световната Купа в София, когато на галата по случай "60 години българска гимнастика" са изброени имената на десетки гимнастички и треньорки, името на Нешка Робева е пропуснато. След като публиката започва да скандира името на Нешка, Мария Петрова обявява, че Нешка е била поканена, но е отказала да дойде. Петрова, поне според мен, пропуска да каже и друго. Например нещо такова: "Нешка отказа да дойде, но аз съм й благодарна, че ме изведе до 3 световни и 2 европейски титли и до две 5-ти места на Олимпиади."  Да пропуснеш да благодариш на някой май е по-тъжно, отколкото да излезеш и да кажеш, че нищо не му дължиш. Защото ако новите и старите деятелки във Федерацията бяха казали, че нищо не дължат на Нешка, поне щяхме да им се изсмеем.

И понеже Мария Петрова е любимата ми гимнастичка за всички времена, всичко това ме натъжава толкова много, че и аз също ще пропусна. Ще пропусна да коментирам Световната Купа в София тази година. Постиженията на ансамбъла и на Силвия Митева са страхотни. Само че те също имат общо с десетилетията българска традиция в гимнастиката, която Нешка Робева изгради. Затова няма да пиша за тях сега.

Само че не мога да пропусна някои изказвания по повод Силвия Митева. Преди няколко години, когато шефът на Федерацията Мария Гигова открито каза пред медиите, че Силвия Митева била "стара,"  а други именити деятелки я нарекоха "късокрака", единственият човек, който защити Силвия публично беше Нешка Робева. Нешка Робева прибра Силвия в "Левски" и даде възможност да тренира в своята зала, когато абсолютно никой друг от хората с власт в гимнастиката не вярваше в нея. И за този акт на подкрепа и кураж, Силвия и семейство Митеви също не събраха дъх да кажат едно "благодаря" на Нешка. 

Затова пък тази година Вера Маринова обяви, че на СК в София били "всички претендентки за медали от Олимпиадата без украинката Максименко."  Значи вчера Силвия беше стара и късокрака, днес вече е претендентка за медал от Олимпиада и никой не може да й се опре освен Канаева, Кондакова и Максименко. Съжалявам, но и двете неща на са истина. Силвия никога не е била нито стара, нито късокрака. Да, има по-млади гимнастички от нея, има и такива с по-дълги крака, но това няма никакво отношение към достойнствата й като спортист. Само един прост и несериозен човек би я описал така. 

Обаче Силвия също така никога не е била и в момента не е третата по сила гимнастичка в света. Не само двете рускини и една украинка са нейна реална конкуренция. На СК в София не присъстваха европейската шампионка на топка и бухалки Любов Чаркашина от Беларус, бронзовата медалистка от световно Мелитина Станюта, също от Беларус, и европейската шампионка на въже, многократна медалистка от световни  първенства, Алия Гараева от Азербайджан. И Гараева, и Чаркашина са изпреварвали кралицата Евгения Канаева на големи международни състезания. И двете са абсолютните прими на своите страни. Станюта, която е 7 години по-млада от Силвия, е една от най-бързо изгрелите звезди на световния гимнастически хоризонт. Само една контузия й попречи да стигне до медалите на световното миналата година, но тя остана в първите 6 без никакви проблеми.

Камелия и Адриана Дунавски, които стояха до Вера Маринова, докато разправяше в ефир тези врели-некипели, трябваше малко по-твърдо да я поправят, а не да си мълчат. Напълно им е ясно кои състезателки, освен Максименко, се конкурират със Силвия. Това го знаят и малките деца.

Ако коментарът не беше толкова нагло неверен, щях да пропусна и да премълча. Но сега ще го кажа. И Чаркашина, и Станюта, и Гараева, имат повече физически качества от Силвия Митева. Не защото тя е късокрака, а защото те са по-гъвкави и по-отскокливи. И трите са по-млади от Силвия, което  обаче едва ли е решаващо. И трите имат красиви композиции. Чаркашина и Станюта имат много риск. Дори Гараева, която не разчиташе особено много на играта с уреда, тази година играе по-интересни съчетания. Ако някой заслужава да изпревари Силвия на Олимпиадата, това не е украинката Максименко, а точно те. И би било напълно заслужено.  Време е, след като поне няма да благодарим на по-силните от нас в миналото, да си признаем кои са по-силни сега.

Критикувана в родината, харесвана в чужбина (една типично българска история)

Феновете сигурно помнят: неотдавна националната треньорка Илиана Раева се произнесе, че дори от клуб ЦСКА да изпратят "армии", тяхната гимнастичка Биляна Проданова няма и няма да види голямо състезание. Тогава аз написах един доста тъжна страница за онемелите армии на ЦСКА, които така и не защитиха своята гимнастичка.

За моя радост се оказа, че Биляна трябва само да се придвижи съвсем малко извън границите на България, в съседна Сърбия, за да получи оценки с цели 2-3 единици по-високи. На турнира "Палилула Къп" в Белград надеждата на ЦСКА получи много оценки над 26 и над 27 на топка:                   

Напомням, че в родната страна Биляна получава по 23-24 за същите съчетания. Някои "фенове" се произнесоха, че съдийстовото на "Палилула Къп" не било много обективно. Това се случва, скъпи фенове, когато искаме да попречим на някой талант: смачкваме го в границите на България, а когато излезе навън и постигне успех, веднага казваме, че точно този турнир страда от необективно съдийство. Ех, ако имаше как да издадем един "Български наръчник по смачкване на талантливите", щеше с парите от продажбите да се решат проблемите с пенсиите, с дупките по пътищата, и с бездомните кучета. В тази област сме единствени и ненадминати! Ама, уви, никой няма да си го купи, защото в другите държави хората не се интересуват чак толкова от това как най-демагогски да омаловажат успехите на собствените си сънародници.

Нищо му няма на съдийството в Сърбия и ще ви кажа защо:

1. Никой в Сърбия няма интерес да лансира точно Биляна. Ако някой получава завишени оценки, това са само гимнастичките на домакините, които Биляна изпревари с по цяла точка.

2. На всички уреди в този уж "несериозен" турнир първа е нашумялата напоследък състезателка от Кипър, Кристалени Трикомити, която работи с треньорки от бившия Съветски Съюз. На големи състезания по цял свят Трикомити не веднъж е изпреварвала и нашата Силвия Митева, и украинките, и испанките, и дори някои рускини. Трикомити редовно получава оценки над 27. На "Палилула Къп" тя получи малко над 28. Това означава, че дори съдийската база да е била с 0.7-0.8 по-висока, оценките на Биляна пак си остават чувствително по-високи от тези, които получава в България. Освен това, Трикомити е фаворитка на международните съдийки на всяко състезание, а Биляна обикновено нe излиза да играе извън България. Самият факт, че е втора веднага след Трикомити е достатъчен успех.

Има и друго. Да, разбира се, "Палилула Къп" не е турнир от Гран При, нито от веригата за световната купа. Да ви напомня ли защо Биляна не е на тези турнири? Ами нали националната треньорка Раева се закле да не я пуска на такива. За такива турнири се взимат решения от треньора и федерацията. Така попадаме в един класически параграф 22: аз няма да те пусна на най-силните турнири, а като вземеш медали на други турнири, ще кажа: ама тези турнири са слаби. Междувременно, на контролни в България ще те класирам последна. Отлична стратегия, която би извадила от равновесие всеки. Много пъти се чудя как изобщо деца като Биляна намират психически сили да тренират. Невроятно е, но факт: тренират. Поредното доказателство, както беше казала една българска актриса, че талантът е като плевел и вирее, напук на всичко!

Нямам какво да добавя освен: давай смело напред, Биляна! Истината излиза наяве и за нея на са нужни клубни армии!

Все още, като по чудо, има българска школа

Понякога гледам съчетанията на гимнастичките в националния отбор и се чудя: какво стана за последните 10-12 години? В края на 90-те имаше състезателки с чист и красив рисунък на лентата, с интересни елементи. След това със силно съчетание на този уред в продължение на години беше само Симона Пейчева, а след нея дойде Силвия Митева, която има прекрасни пируети и ги прави по един и същи начин с всички уреди, но конкретно на лента с нищо не ме изненадва.

Ако и вие сте се уморили от еднообразни съчетания с лента, пък и от техника на уреда, която изглежда откровено "не-българска" (говоря за съчетания с лента, в които гимнастичката влачи лентата по земята, не владее рисунъка и прави възли, хвърля ниско и изчаква лентата с протегнати ръце, и по никакъв начин не изразява музиката), ето един самотен лъч в тунела на българската художествена гимнастика:

Това съчетание е от държавното първенство на България, което протича този уикенд. Няма да коментирам класирането. На всички е ясно, че клуб "Илиана" са винаги първи, винаги са националки, и винаги са велики.

Въпреки това привидно неоспоримо и напълно самозабравило се величие, вече няколко пъти поставям въпроса защо Невяна Владинова не е в националния отбор. Отговорът, който в момента не ме вълнува, е че  тази гимнастичка "не е от правилния клуб".   По същата причина и Биляна от ЦСКА дори при чиста игра е последна на контролни състезания: диагнозата се нарича "не играеш при Илиана". Но за Биляна от ЦСКА, и за неподвижните армейски армии, вече писах тук.

Сега по-важното е, че, въпреки цялото национално недомислие в този спорт, Невяна от "Левски" играе това динамично, интересно, наситено с риск съчетание, с което, както и преди съм писала за нейни съчетания, лентата направо оживява в ръцете й. Може и да не е от политически "правилния" клуб, но играе правилната гимнастика.

Добре е, че по света има неправилни хора, които да държат на качеството. Иначе щяхме да въртим пирует след пирует в тъжно омагьосания кръг на едно много скучно самодоволство.