Време за промени в българската федерация (лъвицата е недоволна)

Внимание, скъпи фенове, дишайте дълбоко, защото лъвицата е недоволна. Националната треньорка Илиана Раева е недоволна. От какво? Не, не е от класирането на своята любимка, националката Цветелина Стоянова. От нея сме доволни при всякакви грешки (но на тази тема ще можете скоро да прочетете повече в английския ми блог, http://ludafenka-en.blogspot.com/2011/10/bulgarias-number-2-by-subscription.html). Илиана Раева е недоволна от българската федерация по художесвена гимнастика. Федерацията изпраща момичетата на евтин хотел, слабо организира техните пътувания и като цяло не се грижи за момичетата от националния отбор. С думите на самата Раева, ето как изглежда недоволството:

"Отвратена съм от отношението на нашата федерация. Правиха си гавра с нас, но ние въпреки това грабнахме златните медали. Не може да си представите в какви условия бяхме принудени да живеем. Момичетата почти не се хранеха, тъй като храната беше безобразна. Всеки ден тренирахме до 13:00 часа, а после бяхме принудени да пътуваме по 40 минути до някакво крайпътно заведение, за да обядваме.

Това е пълно безумие, но се оказа най-малкото. Мизерията беше пълна. Настаниха ни в някакъв не хотел, а мотел, където приютяват бедни хора. Там бяхме принудени да съжителстваме с проститутки, които се разхождаха навсякъде. Така ли беше момичета", обърна се Раева към своите състезателки, които потвърдиха думите й."
http://www.novini.bg/news/23392-илиана-раева-гавриха-се-с-мен-и-момичетата.html

Както забелязвате, когато лъвицата е недоволна, тя е много недоволна. Чува се ръмжене. От устните й излизат изказвания, от които би се засрамил и някой псуващ футболист.

Само че художествената гимнастика не е футбол. Защото, ако беше, Мария Гигова, която от години е на ръководител на Федерацията, отдавна щеше да бъде вън от футболното игрище. Нямаше дори да стои на скамейката, а камо ли на топлия и удобен пост, който е запазен за нея от десетилетия. И няма нужда да използваме думи като "гавра", за да изразим недоволството си. От много отдавна се знае, че Федерацията не си мърда пръста, за да помага на националния отбор.

Нешка Робева също беше много недоволна

Още преди 20 години, на световното в Атина през 1991-ва, където играха страхотните Мила Маринова и Кристина Шикерова, както и тогава дебютантката Мария Петрова, Нешка беше недоволна от това, че госпожа Гигова е нашият представител в международните гимнастически среди, а не помага на отбора на България. И много други пъти е била недоволна, но статуквото не се смени. Тогава Илиана Раева не протестираше. Не я чух да протестира и през 1996-та, когато състезателка от нейния клуб, Мария Колева, игра в ансамбъла на Олимпиадата, и когато останахме по най-незаслужен начин втори.

Мариета Дукова беше още по-недоволна, и не знам как издържа

Госпожа Дукова, треньорката на Симона Пейчева, също се оплакваше, че Федерацията не подкрепя Симона по никакъв начин, дори когато Симона Пейчева изтърпя от много тежка контузия и се говореше, че не може сама да си обуе обувките от болки. Симона, един рядко срещан талант, даде всичко от себе си на българската гимнастика и беше единствената ни индивидуална звезда в продължение на много години. Тъжно е, че точно тя беше принудена да се справи сама с къде по-тежки проблеми от един евтин хотел.

И ако в миналото Нешка Робева е успявала някак да извади шампионки и без подкрепа от Федерацията, то е защото все пак е имала други източници на подкрепа. Симона и Мариета Дукова обаче бяха абсолютно сами срещу всички. Сами с контузиите, сами в един нелеп допинг скандал, който никога не трябваше да се случва. Шампионката, човекът Симона не заслужаваше такова отношение, и дано сега, когато най-сетне Раева е недоволна, някой да се засрами и заради това.

Но по времето на Симонините успехи, Илиана Раева не беше недоволна от властите. Може би хотелите все пак са били на ниво.

А какво ще стане сега?

Ще поеме ли Илиана Раева поста на шеф на федерацията?

Надявам се, че да. Въпреки че толкова години си мълча, когато Федерацията не си вършеше работата, радвам се, че този евтин хотел я разгневи. Надявам се, че нейната жажда за власт ще доведе до промени.

Илиана Раева показа, че може да бъде организатор и администратор като направи възможно състезанието за световната купа в София. За мен тя би стояла по-добре зад бюро, отколкото в залата. Отдавна е време Гигова да си отиде. Много отдавна. Но не знам дали лъвският гняв е достатъчен. В България мнозина са пуснали корени в уютните окопи на бюрокрацията и дори силни характери не успяват да ги свалят от трона на собствения им мързел.

Затова ще ви почерпя, като със старо вино, с едно близо 19-годишно сиртаки в изпълнение на Илиана Раева:

И ще добавя, че освен ново ръковдоство на федерацията, имаме нужда и от нови треньори, които да се психолози и творци. Това съчетание показва темперамента на Илиана по красив начин, а не по начина, който виждаме сега: сега тя се изразява не пламенно, а с груби думи. На Олимпиадата през 2012 българският отбор трябва да отиде с оригинални съчетания, и сърцата им трябва да бъдат на килима, а не в хотела и по чалга дискотеките. 

Разбира се, дали ще имат хубав хотел и добри условия на работа също е важно. Всеки спортист заслужава такива условия.  Нека Илиана се погрижи за материалните облаги, вярвам, че може да го направи. И нека някой друг да заиграе със силния стремеж и дух, който имаше като състезателка самата Раева. 

Cмелост, скромност и "не ми пука"

Световното първенство по художествена гимнастика в Монпелие донесе един златен и четири бронзови медала на българския отбор: повече, отколкото очаквахме. Прогнозата на националния треньор Илиана Раева е, че "на Олимпиадата ще бъде по-лесно", прогноза, която аз се надявам да обсъдя тук след няколко месеца. Сега за мен е още рано да се надяваме, че конкурентите ни ще допуснат същите грешки в Лондон, които ги споходиха във Франция.

Грешките идват и от скромност, и от смелост, и понякога от "не ми пука"

Грешки от скромност направи любимата ми европейска шампионка на топка и бухалки: Любов Чаркашина. Всеки път от 4 уреда, тя изпуска поне един, а на това световно първенство бяха повече. Както и предишната прима от Беларус, тази гимнастичка винаги ме е удивлявала с това, че преди да започне да се движи на килима изглежда необичайно...обикновена. Няма ярък грим, нито прекалено лъскави трика. Не стои с вирнат нагоре нос. На загрявките не прави особени свои ритуали, не си носи интересни талисмани. Не гледа към публиката още преди да започне съчетанието, като някои страхотни гимнастички, които , само с очи, флиртуват с пълни зали.

Тази година за първи път разрешиха на Любов да се облече в бяло и синьо, вместо в обичайното размито, жълтеникаво зелено, или в други не съвсем ласкателни тонове, които да я правят още по незабелижима. С новото трико тя спечели единствения си бронзов медал, на топка. А заслужаваше и бронза в многобоя повече от Гараева. За Гараева по-късно. Вече няколко пъти писах, че Чаркашина трябва да стои до Канаева и Кондакова. Тя не ме изложи на европейското, където грабна два златни медала изпод ръцете на рускините. Това е една скромна и силна гимнастичка, за която известната испанска състезателка Алмудена Сид неслучайно каза: "Всеки път, когато Чаркашина протяга крак, тя го прави с всичката сила на света." Така е наистина, и се надявам, че Чаркашина, която е единствената омъжена гимнастичка сред първите 6 в света, ще остане до Олимпиадата в Лондон, а няма да предпочете, както е банално да казваме "семейството пред кариерата".  Надявам се също скромната Любов най-сетне да си повярва!

Има и грешки от смелост. Такива бяха грешките на руския отбор. Кондакова изпуска, защото поема много големи рискове. Работата с уреда при нея е на друго ниво. Артистичността - също. Радвам се, че не я е страх. Сега си тръгна с 5 сребърни медала и златото няма да закъснее. Същото бих казала и за руския ансамбъл: те излязоха с най-интересните композиции на това световно. Спечелиха 2 медала от три възможни, златен и сребърен. Златото в многобоя им избяга в полза на Италия, все пак имаме и шеф на Международната Федерация италианец, нали? Да им е сладко изпускането на третия финал,само там останаха извън тройката. Човешко е да се греши, особено когато създаваш нови елементи. Така прекрачваш границите на "възможното".

Като говорим за смелост, време е да говорим и за трикратната световна шампионка Евгения Канаева. Мнозина обвиняват Канаева, че играе "умно" и "сигурно", но аз смятам, че всичките нейни композиции са изпълнение с много интересни елементи и с риск. Бухалките в момента са най-слабият уред за Женя. През целия сезон тя допусна много грешки в това трудно съчетание и позволи да я изпревари не само сънародничката й Кондакова, но и Чаркашина, и, разбира се, Силвия Митева. На световното Женя не игра "на сигурно"; просто до световното беше изгладила грешките и успя да се справи с многобройните "капани", които просто са заложени в това съчетание:

Другата звезда на Беларус Мелитина Станюта също допусна грешки от смелост. След като се възстановяваше от контузия през голямата част на този сезон, тя излезе с още по-трудни, съвсем нови съчетания. За мен най-красивото сред тях са бухалките:

Мелитина остана 6-та в многобоя. След 3-тото й място на миналогодишния световен шампионат, това са нея е разочарование.

Очарована е бронзовата медалистка Алия Гараева от Азербейджан, състезателка с рядко срещани физически качества. Нейните грешки идват, според руската шампионка и коментатор Утяшева, от "невнимание," а според мен от това, че не й пука, че   се приема за перфектна каквато е, и не й пречи да свива колене, да подтичва под уредите и да залита. Достойна позиция на непукизъм за Гараева и нейната треньорка и приятелка Динара Гиматова (носителка на приз за елегантност на Longines, една специална награда, която са печелили и Мария Петрова, и Анна Бессонова). Гараева обаче спечели бронз в многобоя, защото и Чаркашина, и Митева, и Ривкин, просто изпуснаха. На финалите на отделните уреди, изброените три гимнастички "се събраха", както казват я някои зали, и издържаха на напрежението.

Тази година е повече от блестяща за Нета Ривкин от Израел, също скромна състезателка, но със страхотен интелект, която изпълнява като по учебник всички елементи с тяло. Нета стана втора на бухалки на европейското, и трета на обръч на световното, напълно заслужено. Ако Боряна Тончева ви казва други неща по българската телевизия, не й вярвайте. Тази гимнастичка тепърва ще заблести с повече артистичност, и тогава ще пусна нейно изпъленение и тук. А ние няма защо да cме недоволни, че Нета се подреди преди Силвия на обръч. Всъщност, реалните възможности на Нета са още по-големи. Нека сме доволни, че трудът на това момиче св увенчава с медали.

Българките са най-доволни. Този път взехме повече медали и от Украина, и от Азербайджан, и от Беларус, и от Италия, и от Израел. За мен нивото на българките наистина надмина очакванията. Доказателство са бухалките на Митева, най-силната й композиция. Накрая тя целува бухалките, а тази целувка стана мода в гимнастическия свят. Красавицата Уляна Трофимова от Узбекистан също целуна своята топка, а Чаркашина, скромната прима с всичката сила на света, целуна килима след съчетанието си с бухалки, което я класира (едва) четвърта в индивидуалния многобой. Поздрав за всички са бухалките на Силвия:

След световното треньорката на руския отбор Ирина Винер обяви, че не разбирала защо има недоволни, че Русия е спечелила 8 златни медала. Когато в други спортове доминира отборът на една държава, както например, китайците в скоковете във вода, никой не се оплаквал, според Винер. Тази картинка трябва да ни е позната. Когато Нешка Робева и нейните гимнастички се връщаха от състезания не само със златните, но и с всички други медали, мнозина протестираха. Протестираха дори и свои. Дори и хора от собствената зала. Такъв е пътят на победителя: "украсен" със завистта на победените, като тръни по розов венец. А как може да се посрещне тази завист? По един начин: със смелост, със скромност и с "не ми пука".

Кондакова спря дъха на публиката на световното в Монпелие

И тази година на шампионата на планетата, Евгения Канаева завоюва, съвсем заслужено според мен, своите 6 златни медала.  Гордеем се и с нашата Силвия Митева, бронзовата медалистка на лента и бухалки, с една наистина много зряла и уверена игра.

Но съчетанието, което ми спря дъха, са бухалките на Кондакова. Тя спечели моето сърце на фенка, не защото е перфектна, а защото е толкова емоционална и толкова много се старае. Вижте сами: