Цените и ценностите

На своята уебстраница, 13-годишната американска гимнастичка Никол Межерицки (Nicole Mezheritsky, nicolemezheritsky.com) описва колко струва гимнастическата подготовка всеки месец:

Такси за треньор и зала - $1000
Уреди и екип - $150
Трика за състезания - $335
Регистрационни такси за състезания - $250
Разходи за състезания на треньора - $950
Пътни - $1083
Здравна застраховка - $120
Членски внос за американската федерация по гимнастика - $5
ОБЩО: $3893

И така, Никол, която е само на 13, вече има своя уебстраница и си търси спонсори. От една страна, намирам за похвално, че едно дете поема инициатива и има своя уеб-страница. Желая много успехи на Никол, на треньорките, на целия клуб, в който работи. В същото време обаче изпитвам известен скептицизъм и дори малко тъга. Скептично съм настроена към идеята, че родителите на Никол трябва наистина да харчат по близо 4 хиляди долара на месец за тренировките на едно дете, което все още не е на високо ниво. И ми е тъжно, че нашият спорт е започнал така да се комерсиализира, че да са необходими (или поне да си мислим, че са необходими) такива сериозни месечни разходи.

Сто и петдесет долара за уреди и за екип? Всеки месец? Наистина ли? Това прави 1800 долара на година само за дрехи и уреди...Когато бях на годините на Никол, ходех често в залата да гледам тренировките на Мария Петрова и Диана Попова, малко по-късно на Стела Салапатийска. Тогава още забелязвах, че те не тренираха всеки месец нито с нов екип, нито с нови уреди. А Стела имаше един чудесен розов гащеризон за тренировки и най-често беше с него, в продължение на много месеци. Трика? Да, имаха нови трика, но не дори всяка година, а уреди се сменяха в общи линии, ако се счупят. И дори по състезания не ходеха абсолютно всеки месец.

Знам, че вече не живеем през годините на Мария Петрова, че всичко е по-скъпо. Но забелязвам също, че много съвременни отбори на световно ниво също не купуват нови трика за всяко състезание и дори по-малките "наследяват" старите трика на утвърдените гимнастички. Руският национален отбор пътува много често за състезания, но дори и те "редуват" кои гимнастички ще участват на кой турнир, а имат и периоди през годината, в които са на лагер, тренират и не пътуват за турнири през този период. С изключение на звездата Канаева, никоя от техните националки не записва участие всеки месец. Тук говорим за националки, не за деца, които все още се готвят само на клубно ниво.

А какво е положението в България?

Разбирам, че много български родители имат затруднения да плащат таксите на клубовете, в които тренират техните деца. Но не мисля, че някой в България плаща хиляда лева на месец за треньор . А дали трябва? Може би, ако треньорите имаха по-високи заплати, резултатите щяха да са по-добри. Може би условията в залите щяха да са по-добри. Може би, без оглед на резултатите, един треньор заслужава прилична заплата. Вярвам само в това, че треньорският труд в България, за съжаление, не е достатъчно добре заплатен.

Но не съм убедена, че завишените такси, прескъпите трика, честите пътувания и, като цяло желанието да се правят пари от спорта, водят до създаване на шампиони. Ако беше така, с 4000 на месец, тази гимнастичка Никол, щеше още в своята крехка възраст, на 13 години, да се е изявила на световно ниво. Наистина, на 13 много момичета печелят медали при девойките на световно ниво. Но не мисля, на базата на това, което съм гледала, че това дете Никол ще бъде сред тях. Причините са много и сложни. За мен една от тях е, че докато Никол и нейните родители са заети да търсят спонсори и да изчисляват, другите деца просто тренират. С един и същ анцуг, с трика и уреди, купени на старо и само с едно-две сериозни участия на година.

Време е да се замислим не само каква е цената, но и кое е ценно. Ценното е да се научат децата да работят. Ценно е да имат добър учител. Ценно е на едно дете да му се играе, да му е интересно, защото има хубави композиции, приятелки в клуба. Това е ценно, но точно то не се купува.

А цените на трика, пътни, такси, във хиляди, за дете, което още не е националка, за мен поне не са оправдани. По-добре е детето да се труди и да пътува и купува по-малко, защото, когато достигне високо ниво, спонсорите и почитателите сами ще се появят. Ако детето се развива, ще дойде време и за нови уреди и за по-скъпи трика. Но не е необходимо още от крехка възраст едно момиче да се занимава с комерсиалния аспект на спорта. Не за друго, а защото е лесно да се обезкуражиш като погледнеш тези сметки и да си кажеш: "Никога няма да имам достатъчно средства, за да стана добра" . Всъщност децата трябва да си мислят обратното: "Ако стана добра, няма да ми трябват всички тези допълнителни средства, за да бъде забелязан моят талант".

Ще се радвам много, ако тези от вас, които знаят колко "струва" да имаш дете-гимнастичка споделят мислите си. Колко смятате, че си "заслужава" да похарчите? Има ли излишни разходи? Има ли неща, за които бихте искали да имат децата, ако можехте, да похарчите повече? На колко оценявате труда на българските треньори? Мислите ли, че има определена материална цена, която трябва да се плати преди едно дете да може да постигне резултати?

Гимнастичка от миналото: огнената Мила Маринова

Някои български спортни фенове (но не и лудите фенове като мен) смятат, че между времето на Бианка Панова, Елизабет Колева и сестрите Дунавски (до 1989-та) и първите титли на Мария Петрова (от 1992-ра), България не може да се похвали с блестящи постижения в художествената гимнастика.

Истината е, че през този период, докато нашият отбор пострада от отказването на Панова и тежката травма на Елизабет Колева, националният отбор на бившия СССР излезе с няколко абсолютно уникални по своя талант и блясък гимнастички:Оксана Скалдина, която Вера Маринова кръсти "пантерата Скалдина", заради предпочитанието към ярки леопардови трика, безкрайно талантливата Оксана Костина и, разбира се, изключителната Александра Тимошенко. Бяха много нахъсани да ни победят и, с такива качествени състезателки, имаше как. Въпреки това, България отговори достойно на предизвикателството, и то още преди да изгрее на световния спортен небосклон ярката звезда на трикратната световна шампионка Мария Петрова.

Една от най-интересните състезателки от този период е Мила Маринова. Постиженията на Мила в нашия любим спорт са много и е лесно да се проверят резултатите от състезания през периода 1989-1991. Въпреки това, искам накратко да изброя някои от най-големите успехи на Мила на световната гимнастическа сцена. Oще на европейското първенство за девойки през 1989-та година в Тенерифе, Мила Маринова печели три златни медала: на въже, обръч и топка. В многобоя се класира втора. През 1991-ва Мила вече играе в категория "жени" и печели златни медали на обръч и топка, сребърен медал на въже и бронз в многобоя на европейската купа. На световното същата година в Атина, Мила е втора на обръч и бухалки, трета на топка и трета в многобоя. Разликите между Мила и победителките Тимошенко и Скалдина са много малки, понякога само по 0.025.

В днешно време, когато шестите места на Силвия Митева се считат за успех, трябва да приемаме резултати като тези на Мила за истински повод за гордост. Още повече, че Александра Тимошенко беше направена от шампионски материал от върха на пръстите до крайчеца на косите си: имаше страхотна фигура, невероятни физически качества и завидна психическа устойчивост: не помня да съм я виждала да изпусне уред или да покаже колебание или да не изглежда гладко и грациозно във всяко едно движение. През 1990-та година Мила си подели златния медал на обръч на Игрите на Добра Воля в Сиатъл именно със Скалдина и Тимошенко.

Аз гледах на Мила със същото неспирно възхищение, както и на Тимошенко, Костина, а пред тях и Елизабет Колева. Не бих я определила като "лебед", нито като "пантера". Но пък определението "спортист" не подхожда на никой друг, както на Мила. Със своя подчертан атлетизъм и силен дух, Мила би се реализирала във всеки спорт. Съчетани с нейната музикалност и присъствие на килима, тези качества биха я направили и страхотна танцьорка. Затова се радвам, че тя избра точно художествената гимнастика, за да радва луди фенове като мен. От съчетанията на Мила винаги личеше не само ловкост и лекота, но и борбеност, огнен темперамент. За да си спомним, погледенете този обръч:



Мисля, че това изпълнение ни показва Мила на 15 години. Тя обаче се отказва твърде млада и заминава за САЩ.

Любопитен факт е, че след близо осемгодишно отсъствие от големия спорт, Мила Маринова се състезава на 25-годишна възраст в САЩ. През 1999-та година тя се класира на седмо място на голямото международно състезание San Francisco Invitational и четвърта на националното първенство на САЩ. Година по-късно тя печели бронзов медал на националното първенство на САЩ. Не успях да намеря нейни съчетания от този период, но сред американските фенове Мила е запомнена със своето драматично съчетание на лента и "страстна топка" по блус.

По-късно Мила създава свой собствен клуб в щата Флорида. Американски журналисти я описват като "строга българска треньорка" и "Винс Ломбарди в бяла жилетка с качулка и червена лента в косата." Отбелязват, че нейните композиции са пълни с енергия, въпреки че възпитаничките на нейния клуб тренират само по 20 часа седмично.

Какво казва на малките гимнастички европейската шампионка Мила? "Глупавите грешки са недопустими". И споделя с американската преса, че художествената гимнастика е един от най-популярните спортове за жени в Европа. Отзвите на родителите, които са доверили своите дъщери на Мила, са повече от положителни: "Наистина чувстваме, че тя обича момичетата и им желае най-доброто", казват те и добавят: "Тя наистина носи в себе си нещо велико".

Не ни остава нищо друго, освен да завиждаме благородно на децата, които започват спортния си път при Мила. Тя ще ги научи не само на гимнастика, но и на смелост и целеустременост! Надявам се скоро да разкажа и за постиженията на момичета от нейния клуб. Но тази частица от блога е само за Мила Маринова, затова ето още едно незабравимо изпълнение, в което си личи, че никое предизвикателство не може да спре нейния устрем:



Искам също да помоля други луди фенове като мен да ми подскажат къде мога да намеря видео на изпълнение на Мила през периода 1999-2000, когато тя играе в САЩ. Спомням си, че съм гледала поне едно съчетание от този период, но сега не го откривам. Благодаря предварително!

Източници:

http://nicolemezheritsky.com/gymnast.cfm?GymnastID=48

http://jacksonville.com/news/metro/2009-03-12/story/gymnasts_get_in_rhythm_to_reach_their_goal

Изключително талантливата Филипа Сидерова играе за националния отбор на Грузия и трябва да се гордеем с това

Имаше нещо като виц, в който питат един българин "Не сте ли краен националист?", а той отговаря, "Не, аз съм безкраен националист." Много ми харесва този израз, въпреки че по-скоро бих се определила като безкраен родолюбец, а не като националист. Особено по отношение на спорта, страдам от безкрайното, пристраст(е)но и нелечимо убеждение, че от България хем сме най-красиви, хем сме най-добри! Да, малка държава с много проблеми сме, но че сред нас има много талантливи хора, които са озарили световната спортна сцена със своя собствен блясък и които светът ще помни.

Какво става обаче, ако една силна личност с голям талант не успее да намери място в националния отбор на България, а иска все пак да се развива в областта на спорта? Грешно ли е да се състезаваш за "чужд" клуб, за "чужда" страна, тоест - извън границите на България? Това някакъв вид неродолюбие ли е? Знам, че за много хора е така, че те са наистина националисти. Нямам желание да критикувам някой за това, че обича България. Но не мисля, че са прави. Мисля, че талантът не е "свой" или "чужд", а просто талант. И че да си талантлив означава да умееш да радваш феновете по цял свят. Пред истинския талант няма граници, нито разделение на "наши" и "ваши." Истинският талант рано или късно намира почва, където да цъфти. Какво от това, че може би тази почва не е същата като в родното място?

Във футбола свикнахме да гледаме как играчи от цял свят играят за клубове, пък и за национални отбори, извън страната си. В гимнастиката също имаме много треньорки в чужбина, но досега нямаше индивидуална състезателка, която да играе за национален отбор на друга държава. Казвам "нямаше" в минало време, защото българката Филипа Сидерова вече представи Грузия на световното в Москва тази година.

Започнах да гледам Филипа през 2005-та, още когато се състезаваше като девойка. Трудно ми е да преценя кое най-много ме впечатлява в нейното присъствие на килима, защото, още от девойка, Филипа ми харесваше във всяко отношение. Въпреки че съм "луда фенка" на много състезателки, много рядко ме грабва гимнастичка по този цялостен начин. Обикновено, при една ме впечатлява техниката на уреда, при друга скокове, при трета артистичност, при четвърта, интересна музика и т.н. Филипа Сидерова обаче има всичко, на което човек може да бъде луд фен. Погледнете само това изпълнение с обръч, по танго, където с такава зрялост интерпретира една емоционално наситена музика като тангото:






Aко владеете руски, заслушайте се в коментара. Бих казала, че след Симона Пейчева, за никоя друга българка руските коментатори не са говорили с такова уважение и неподправено удоволствие. Както виждате, Филипа има и физическите качества, и личното присъствие, и танцувалността, и характера, които се изискват, за да изпълниш едно толкова наситено с трудност съчетание.


Като девойка Филипа все още представяше България, но, за съжаление, старши-треньорката Илиана Раева не пожела да разчита на нея в женския национален отбор и не криеше, че не вижда бъдеще за Филипа (Да ви звучи познато? Ако не, прочетете малко по-надолу за Марина Стоименова).

И така, вместо да стои на резервната скамейка в София завинаги, Филипа стана национален състезател в категория "жени", макар и за друга държава, Грузия.

Гордея се, че Филипа направи тази голяма стъпка. Трудно е да смениш родните условия (макар и не перфектни) с една съвсем нова среда. Късметът също не беше на страната на Филипа, тъй като я споходиха контузии. Въпреки това, на световното за жени през тази година, Филипа изигра ето тази запомняща се топка:



Искам да споделя с вас откровеното си фенско мнение, а то е, че тази топка првъзхожда, и като композиция, и като изпълнение, съчетанията на топка на българските националки Моника Минчева, Биляна Проданова, Мария Матева и Цветелина Стоянова. Това означава, че единствената българка в момента, която за мен е удоволствие за гледане е 24-годишната ни прима, Силвия Митева. Не споменавам Марина Стоименова, тъй като нея Илиана Раева вече я обяви за "не толкова перспективна"...

И така, ако само 24-годишната Силвия играе силно и се класира в първите 8 в света, защо се отказахме от (още един) рядко срещан талант и от едно смело, скромно и трудолюбиво дете? Май не трябва да започваме отново с тази болна тема.

Важното е, че говорим за прекрасна гимнастичка, започнала спортния си път в един малък град, Търговище, за да стигне до световната сцена не само без подкрепата на българската федерация и старши-треньорка, но и напук на техните усилия да й пречат. Да, сега Филипа играе за Грузия. И ние трябва да се гордеем с това и като българи, и като фенове на този красив спорт.